Интимните връзки на Леонардо да Винчи

На 9 април 1476 г. Леонардо да Винчи е обвинен в содомия в анонимен сигнал до флорентинските власти. Леонардо, тогава малко преди 24-ия си рожден ден, е един от четиримата мъже, за които се казва в сигнала, че са правили секс със 17-годишния Якопо Салтарели. Доносникът твърди, че Салтарели е бил „част от много тъмни дела и се е съгласявал да угоди на онези, които извличат от него определени зли удоволствия“. Очевидно Салтарели е „“обслужвал няколко десетки души“, но само четирима са били назовани: Леонардо да Винчи, който работи тогава в работилницата на Андреа дел Верокио; златар на име Вартоломео ди Паскино; шивач на име Бачино; и Леонардо Торнабуони. Този последният мъж е член на видно флорентинско семейство, част от което е било в брак с владетелите Медичи в града. Като анонимен донос обаче докладът не е приет и по-малко от два месеца по-късно групата е освободена с условието, че няма да бъдат докладвани отново.

Въпреки че содомията е незаконна, младите мъже в ренесансова Флоренция често се занимават с други мъже. В книгата си „Забранени приятелства“ историкът Майкъл Рок показва, че през по-късния 15 век болшинството от флорентинските мъже се появява в списъците на магистратите с хора, заподозрени в престъплението. Това количество може да изглежда удивителна днес, но отразява съвсем различен набор от сексуални норми през този историческия период. Надзорът е относително лек. Само около 20 на сто от обвинените в содомия са действително осъдени, а глобите не винаги са събирани изцяло. Със сигурност има религиозна враждебност към содомията: това е видна тема в проповедта на доминиканския монах Джироламо Савонарола, който се издига на власт във Флоренция през 90-те години на 15 век. И все пак заедно с тази враждебност има и степен на приемственост. Списъкът на мъжете от Ренесанса, които имат сексуални или романтични връзки с други мъже, е дълъг и включва също Микеланджело и Макиавели, да назовем двама от най-известните. Първият пише любовни стихове на Томазо Кавалиери, млад благородник, докато вторият очевидно има постоянна договорка с момче под наем на име Ричио. Франческо Гуичардини, съвременник, предполага, че папа Лъв X (1513 – 1521) е „изключително отдаден – и всеки ден с все по-малко и по-малко срам – на този вид удоволствие, което заради честта не може да бъде назовано“.

Що се отнася до Леонардо да Винчи, документът от 1476 г. е единственото конкретно писмено доказателство от собствения му живот, което имаме относно сексуалността на художника. Като това твърдение, разбира се, може да е напълно спекулативно или злонамерено. Между историците няма все ощв съгласие дали Леонардо е имал връзки с мъже, или е бил въздържател. Но ситуацията му не е задължително да бъде толкова бинарна: той може да е бил въздържател през определени периоди от живота си и сексуално активен през други. Той също така може да е бил това, което сега бихме нарекли асексуален. Фактът, че Леонардо веднъж пише, че „страстта към интелектуалното прогонва чувствеността“, не е убедително доказателство за нищо, както не е и документираното му наблюдение, че гениталиите са „толкова грозни“, че човечеството би изчезнало, ако не бяха „хубави лица, украшенията и неограничените настроения“ от страна на тези, които правят секс. Няма никакви доказателства, че Леонардо някога е спал с жена, макар че това не пречи на хората да предполагат, че той може и да е. Ренесансовото общество не е имало концепцията за твърда сексуална ориентация, която съществува днес и много мъже са били на практика бисексуални. (Знаем по-малко за жените, тъй като съдебните дела, основният източник на сведения, обикновено са насочени към мъжете.)

Леонардо и Салай 

Връзката, която предизвика най-много спекулации, е тази между Леонардо и Джан Джакомо Капроти, известен като Салай – прякор, които означава „малък дявол“. Салай се присъединява към домакинството на Леонардо през 1490 г., на 10-годишна възраст, като асистент, след което се обучава за художник. Леонардо – който е 28 години по-възрастен от него – се оплаква, че Салай краде от него и гостите му, описвайки го като „крадец, лъжец, упорит, лакомник“. Въпреки това неблагоприятно начало, Салай остава в дома на Леонардо почти до края на живота на последния. Той е награден с подарък – земя извън Милано (на която вече е построил къща) – в завещанието на Леонардо.

Описан от Джорджо Вазари в „Животът на художниците“ (1550) като „грациозен и красив младеж с фина къдрава коса, от който Леонардо е много доволен“, смята се, че Салай е бил модел за редица творби на да Винчи, включително картината на Свети Йоан Кръстител (на основното изображение най-горе) в Лувъра и свързаната с него рисунка „Ангелът в плът“, която показва подобна гола фигура, този път с изправен пенис. Диалогът от 16 век на теоретика на изкуството Джан Паоло Ломацо (1538–92) твърдо идентифицира връзката между Леонардо и Салай като сексуална. Докато Ломацо е твърде млад, за да срещне някой от тях двамата, той може да срещне хора, които ги познават. Фикционалният събеседник на Ломацо пита въображаемия Леонардо дали двамата са играли „играта отзад, която флорентинците толкова обичат“. Леонардо отговаря: „И то колко пъти! Имайте предвид, че той е най-красивият млад мъж, особено на около петнадесет години.“

Сексуалната връзка между 43-годишен мъж и неговия 15-годишен служител днес ще се счита за незаконна, още повече, че, както в случая с Леонардо и Салай, по-младият човек се е присъединил към домакинството на по-възрастния на 10-годишна възраст. Този педерастичен модел обаче е типичен за еднополовите връзки във ренесансова Флоренция, като по-младият мъж често е на възраст между 12 и 18 години. Ломацо предполага, че чрез такива връзки „от нежна възраст излизат в мъжка възраст, по-достойни и по-близки приятели“. Ренесансовите нагласи обикновено отразяват тези на древния свят и, както показват неотдавнашните изследвания на историка Рейчъл Хоуп Кливс върху британския автор Норман Дъглас, толерантността към педерастията се запазва в Европа и през 20 век. Подобни разлики във възрастта, разбира се, не са изключителни за еднополовите връзки: момичетата също могат да се оженят много млади.

Никога няма да разберем истината за връзките на Леонардо да Винчи: в най-добрия случай можем да спекулираме какво би било повече или по-малко вероятно в неговия исторически контекст. Този контекст не е такъв, който лесно се вмества в съвременните разбирания, нито такъв, който днес ще изглежда удобен във всичките му аспекти.