Имате ли вътрешен глас
Сигурно поне веднъж сте се замислили относно процеса и най-вече начина, по който мислите. Осъзнаваме, че има хора, които избягват тази практика, но съдейки по факта, че четете този текст, очевидно имате интерес към мисловната дейност, променяща нашия околен свят ежедневно. Поне веднъж през деня сте си напомнили да не забравите ютията включена, в други моменти сте се чудели дали сте заключили. По някаква мистична причина е възможно постоянно да говорите на себе и най-често да правите това с мисъл. Мнозина мислят по този начин, използвайки езика, за да могат да се фокусират в своите мисли.
Науката показва, че някои хора просто нямат такъв вътрешен монолог в себе си, при това изобщо. При тях работи друг принцип на мисълта и той е фокусиран предимно върху идеята, че разчитат на визуалната памет. Ако например видят мляко в магазина, веднага ще се сетят, че трябва да купят такова за дома. Други използват и по-различни техники на организация.
Хората от различните страни на този метод се разделят и споделят, че алтернативната идея ги плаши повече, отколкото се подозира изобщо. Ръсел Хърбърт е психолог от Невада и специалист по психология, който от години е обръщал много внимание на вътрешните преживявания, мисли, чувства и усещания на своите пациенти.
Фокусира се върху онези, които комуникират със себе си чрез вътрешен монолог и също така експериментира, за да провери дали наистина има хора, които използват точно този метод.
Неговите тестове започват още през 70-те години на миналия век. Първо започва с идеята, че трябва да има някакъв специален начин, който позволява на учените да изследват обекти и да описват своите вътрешни преживявания, условие за този феномен ще изисква от всеки респондент да е в съзнание. За да се провери всичко това, Хърбърт просто показва даден обект, но не за необходимото време, в което мозъкът ще го интерпретира или ще му даде име. Ученият се интересува повече върху самото усещане, а не върху самият феномен на вътрешния монолог. Преди да се появят различните мобилни телефони и пейджъри, издаващи най-различни звуци, Хърбърт създава собствени пищялки, които да издават звук на неравни интервали. Всеки път, когато се чуе звук, респондентите трябва да отговорят и посочат какво е усещането им за конкретната ситуация в момента.
Повечето устройства са дадени на студенти и когато отиват на лекции, при сигнал трябва да запишат моментното си състояние. Така самите участници няма да забравят и основната причина на занятието.
По-късно изследователите започват да задават въпроси относно идеите, които могат да посочат и какво наистина се случва от другата страна. Какво е помислил даден човек при този сигнал, как се е почувствал, какво емоции са се събудили в него и други. Хърбърт напомня, че никой няма да получи нормални отговори още през първия ден – повечето листове ще бъдат пълни с хаотични идеи и с времето ще се изчистят малко повече.
В повечето случаи ще стане ясно, че самите участници не могат да опишат идеята как точно говорят със себе си. Ако ги попитат за специфично изречение или думи, те просто не могат да го обяснят.
На база всичко това ще стане ясно дали един човек води своя вътрешен монолог или не. Проучването показва, че около 26% от хората могат да притежават дарбата да водят вътрешен монолог със себе си, докато 75% никога не са изпитвали подобен феномен в живота си.
През 2018 г. са събрани 5 участника, които в този момент са посочили, че имат тази дарба. Нещо още по-интересно е, че под скенера има активност на определени мозъчни дялове и то за определена мисловна дейност. И до този момент няма точна и ясна представа какво наистина се случва, следователно не бързайте със заключенията, препоръчително е да не го правите.
Имаме поне някакво понятие кога това се случва. Ставаме малко по-словохотливи в съзнанието си, особено под напрежение. Такъв пример ще е упражняването на всички потенциални въпроси по време на интервю за работа – предварителната подготовка.
Хората, които посочват, че имат вътрешен глас и водят монолог, често посочват, че това е техният собствен. Той винаги е със същото темпо и тоналност, какъвто може да бъде чут от самия респондент. В зависимост от самия сценарий ще открием, че въпросният човек може да бъде щастлив, изплашен или отпуснат. Понякога можем да го чуваме с цели изречения, друг път може да има цели сцени. Не бързайте със заключенията – никой не е луд, по-скоро за лудост ще трябва да говорим за чуването на други гласове, а не нашият собствен.
Учените от университета в Британска Колумбия посочват, че това е мозъчен сигнал, наречен „Короларно освобождаване“, което позволява различаването на сензорите и самото преживяване. Именно този процес позволява на човек да активира своята вътрешна реч. Това също ни позволява на един човек да разработи своите гласови системни процеси. След като говорим, ние изразяваме вътрешното копие на мислите си, но този път наистина чуваме гласа си.
Някои хора ще признаят, че не могат да видят живота си без да имат глас в себе си, други просто не осъзнават, че той е наличен, но не е толкова съзнателен, колкото при останалите респонденти. Института в Масачузетс посочва, че разработва нов проект с името АлтерЕго. Той успешно демонстрира устройство за глава, което може да чете човешки мисли. Устройството разчита невромускулни сигнали, а с тях могат да се открият определени мисловни фрази, но след като говорим за прототип, неговата точност е от едва 90%.
Всички останали, които смятат, че това качество на вътрешния глас е форма на висша интелигентност, може да останат разочаровани – това е оформяне на личността и няма нищо общо с нивото на знания и развитие на мозъка. Ако човек е развил своите вербални умения, то най-вероятно е успял да развие и това качество.
