Единственият известен студенокръвен бозайник е остарявал като крокодил
Едно от първите нещата, които научаваме за животинското царство, е разликата между топло- и студенокръвните животни. Докато влечугите се греят на слънце, за да се стоплят, бозайниците – включително тези в морето – трябва да се хранят редовно, за да си набавят енергията, необходима за поддържане на постоянна вътрешна температура.
Едно животно от беден на ресурси средиземноморски остров обаче прави нещо доста скандално и обръща нормата, превръщайки се в единствения студенокръвен бозайник в света.
Балеарските острови
Отдавна изчезналият вид кози, Myotragus balearicus, някога се е разхождал по земята, която е свързвала Балеарските острови с континентална Европа. Когато обаче островите били заобиколени от морето, древният козел заживял на днешния испански остров Майорка.
Високи само 45 см, тези животни претърпели редица морфологични промени, в резултат на които получили по-къси крайници, по-малък размер на мозъка и по-малки сетивни органи – на практика се превърнали във вид джудже, за да оцелеят. Те са и първите открити животни със същия вид костни структури, каквито се срещат при влечугите.
Влечугите растат много бавно и имат способността да контролират или дори напълно да спират растежа си в зависимост от наличието на ресурси. Това периодично забавяне или спиране на растежа оставя забележими следи в костите на тези видове.
Разглеждайки хистологията на костите на изчезналия козел, изследователите откриват същите тъкани с ламелна зона, които досега са били откривани само при ектотермичните влечуги. Екипът сравнява костите на козите с тези на крокодилите и открива забележителни прилики – същата способност да имат бавен и гъвкав темп на растеж и дори да спрат да растат напълно. Установено е също така, че M. balearicus достига полова зрялост доста късно, на около 12 години; за разлика от тях типичните видове кози я достигат още преди 9-месечна възраст.
Изследванията също така показват, че тези животни биха имали много по-бавен начин на живот от типичните съвременни видове кози. Вместо да тичат и да скачат по скалите на острова, те са прекарвали повече време на слънце и са се движили по-бавно.
„Myotragus не само е намалил аеробния си капацитет и поведенческите си особености, но и гъвкаво е синхронизирал растежа и метаболитните си нужди с преобладаващите ресурсни условия, както правят ектотермичните влечуги“, пишат изследователите Мейке Колер и Салвадор Моя-Сола в изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Самото разглеждане на костите води до противоречия. При студенокръвните видове или ектотермите костите обикновено са изградени от бавно растяща пластинчата кост. При динозаврите и птиците обаче са открити и бързо растящи фиброламеларни кости, които обикновено се срещат при топлокръвните видове. Изследователите вземат предвид, че може да съществува трето междинно състояние между това, което би било напълно топло- или напълно студенокръвно.
Козата джудже M. balearicus е отличен модел за изследване, тъй като на острова, на който е живяла, не е имала естествени хищници. На бедния на ресурси Майорка е развила влечугоподобни черти, които са ѝ позволили да оцелее в продължение на 5,2 милиона години, повече от два пъти по-дълго от видовете на континента.
За съжаление обаче поради развитието на тези черти единственият в света вид студенокръвен бозайник не е преживял пристигането на хората на острова преди около 3000 години, което, заедно с намаляването на предпочитаните от него растителни видове, вероятно е довело до изчезването му.
