Дългият път на евтаназията и етичните проблеми, които носи
Рей Бредбъри ни е запознал с една много впечатляващо и за жалост, жестоко произведение, познато на всички със заглавието „Смъртта е занимание самотно“. От зората на медицината до наши дни, забелязваме присъствието на един много особен проблем – евтаназията.
Без значение дали искаме да го признаем или не, това е последната стъпка на медицината и ни показва много точно и ясно един основен проблем – как хората, които дават Хипократова клетва да пазят живота и да се борят за него, да убиват. Има моменти, в които без значение дали искаме или не, животът се изплъзва през пръстите и точно по тази причина мнозина задават един много основен въпрос: има ли смисъл това мъчение да продължава, след като изход няма?
Ще забележим, че в някои страни като Австралия и Швейцария, подобни методи са приветствани, защото има ли по-хуманен начин да посрещнем края си в спокойствие и най-вече без болка. И докато привържениците на тази идея се смятат за праведни и заявяват, че всеки има правото да приключат живота си спокойно в съня си, то опозицията често нарича именно такива хора – убийци. Такава е историята на Джак Кеворкян.
Той е известен американски патолог, който многократно помага на своите пациенти – около 130 души, да сложат край на живота си. Неговото предложения за хуманен край започват малко след като се дипломира в Медицинския университет в Мичиган. Често предлага на неговите колеги да използват осъдените на смърт, който да бъдат подложени на евтаназия, като са през цялото време под пълна упойка, като наученото по-късно да се прилага върху хора с тежки заболявания, чийто край ще бъде така или иначе мъчителен.
Кеворкян има много и интересни идеи, опитва се да вземе кръвта на скоро починали пациенти и да я използва за преливането на други живи хора. Проблемът е, че макар и да предлага тази идея на американската армия, но без особен успех. Успява да направи това без никакви усложнения на персонала от болницата, доказвайки, че починалият запазва живота си и дава много високи шансове за успех.
През 80-те години на миналия век пише редица статии за немския журнал „Медицина и закон“ и твърди, че е редно да се позволи на пациентите да изберат своя изход. През 1987 г. започва дори да се рекламира като лекар, който предлага консултация за смъртта. Първата евтаназия, изпълнена лично от него е през 1990 г. и в края на същата година е обвинен в убийство или асистенция за убийство, като такова обвинение до този момент не е съществувало. Следващата година Кеворкян губи правото си да оперира в страната като лекар. Неговата машина се нарича „Танатрон“ и е кръстена на гръцкия бог Танатос или богът на смъртта. идеята е, че това устройство пуска много силни наркотици венозно.
Друга машина e така наречения Мърситрон, която се състои от маска с въглероден монооксид, който просто приспива онзи, който го вдишва. Проблемът е, че при така наречения повелител на смъртта, някои от пациентите не са били тежко болни, но решението е тяхно. За периода от 1994 до 1997 г. е съден около четири пъти. През 1988 г., докато е на стола на CBS в предаването „60 минути“, докторът показва видео касета на пациент, който иска да бъде евтанизиран, защото болестта му е в последна фаза и той замият не може повече да понася болката. В записа Джак Кеворкян предизвиква властите да го осъдят, но моли пациента си да разкаже как преминава денят му и какво изпитва. Най-накрая влиза в затвора по обвинението за убийство втора степен и трябва да лежи между 10 и 25 години.
Лежи там до 2007 г. без право на помилване и през 2011 г. умира свободен. До днес никой не може да каже каква е била причината и не е ли редно медицината да осигурява този вариант на своите пациенти. Кеворкян не е единственият, който получава толкова сериозна опозиция. Негов колега от Австралия на име Филип Ничке е забелязал точно същата тенденция, докато се опитва да помогне на онези пациенти, за които няма друг изход. Точно по тази тема заявява следното: „Изглежда, че изискваме от хората да живеят с унижение, болка и мъка, докато сме по-добри към домашните си любимци, когато страданието им стане твърде много. Това просто не е логично или зряло. Проблемът е, че сме имали твърде много векове религиозни плеснения.“
Ничке е доста забавен човек, който с голямо удоволствие носи и прякора си – Илон Мъск на евтаназията. Неговата първа машина се нарича „Избавление“ и представлява Лаптоп и устройство, в което човекът трябва да постави ръката си, за да получи смъртоносна ижнекция. До този официален процес се стига едва, след като се отговори на някои въпроси, които трябва да установят дали пациентът знае какво предстои, дали е съгласен с тази идея и още много други. Неговият метод позволява не само пациентът сам да се обслужи, но и да позволи на семейството да присъства, докато лекарят не е необходим изобщо.
Така всички могат да се сбогуват, болката е минимална, а когато целият процес приключи, Никче прибира устройството и продължава напред. Първата пациентка, която получава смъртоносната инжекция, практически се оказвa излекувана от рак, но в последствие, лечението причинява много повече болка и дамата предпочита да сложи край на своите мъки, вместо да продължи да страда. И докато Австралия не одобрява методите му, в Хонконг е поканен да помогне за заснемането на предаване, в което лекар помага на пациент да извърши самоубийство.
Реакцията на аудиторията е противоречива, но има достатъчно привърженици и противници. След редица дела, Филип най-накрая решава, че не само няма да приеме исканията на австралийското законодателство, но дори решава да изгори медицинското свидетелство, с което практикува. Днес ще забележим, че в редица страни е позволена тази практика, включително и в САЩ, но за легализирането ѝ, един човек там трябва да плати с няколко години от живота си.
Любопитен факт е, че през 1999 г. в първия епизод на Futurama – анимационен сериал, чиято история се развива в бъдещето (приблизително 1000 години), присъства така наречената бутка са самоубийства. Очевидно Мат Грьонинг е подкрепял тази идея и затова е решил да покаже какъв контрол ще има човек над живота си. Цената за услугата е 25 цента. Едва ли това е мястото за шеги, но нека не забравяме, че човек има много права, от възможността да избере как точно да живее до другия важен и етичен избор, как да приключи своя житейски път.
Нека не забравяме, че понякога опитът да задържим някой човек по-дълго, не означава, че правим услуга, понякога това е увеличаване и удължаване на агонията. Като цяло евтаназията е една от най-противоречивите практики, но с оглед на разбирането и приемането на този процес, има шансове да видим и какъв точно ще бъде самият резултат. С оглед на това, дали именно тази възможност ще мотивира много хора да прибягнат до това решение, без значение дали са болни или здрави, нека цитираме Алън Уотс:
„Всеки път, когато при мен дойде човек и ми каже „Наистина не мога да продължа и мисля да се самоубия.“, тогава му казвам „Добре, прав си напълно. Няма причина да продължаваш, ако не виждаш смисъл. Ако искаш да напуснеш, имаш това право.“. Именно тези думи намалят стреса в него и самият пациент се чувства свободен да извърши това, което иска, но точно пък това го отказва да го направи.“
Снимки: Wikipedia
