Великите авантюристи: Скендербег – защитникът на Албания
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
Георги Кастриоти е роден през 1405 г. някъде в Албания. Къде точно историците и до днес не са напълно съгласни, а, логично, няколко населени места се борят за тази чест. Родът Кастриоти е част от средновековната албанска аристокрация, тясно обвързана с развитието на Комнинова Византия. С идването на османските завоеватели, мнозина албански първенци предпочитат да прегънат коляно и да приемат върховенството на портата. Някои дори изпращат доброволно синовете си като част от системата дешифрираме, за да вкарат свои хора в редиците на османската администрация.
Такъв е и случая с Георги. Бъдещият Скендербег израства в османския двор, получава военно обучение редом с еничарите в Ендеруна и първоначално служи като командир на кавалерийско подразделение в османската армия. В последствие, за вярната си служба е награден с поредица от тимари, като всеки следващ е по-значителен от предходния (първият, според някои изследователи, е в района на Никопол).
В периода 1437-43г., Скендербег притежава значително по размерите си поземлено владение, което обхваща голяма част от земите на бащиния му род в Албания. За вярната си служба във войните с унгарците, Мурад II го издига в ранг валия. По всичко изглежда, че подобно на мнозина балкански аристократи, приели исляма и волята на падишаха и Кастриоти ще се превърне в крепител на новата балканска сила. Ала нещата внезапно се променят през 1444г.
В края на първия поход на Хунияди и Варненчик на Балканите, Кастриоти все още се сражава в османската армия, до момента, в който след битката при Ниш (ноември, 1443г.), той не решава да дезертира. Начело на отряд от още 300 албанци, също служещи на султана, Скендербег напуска основните османски сили и се отправя към ключовата крепост Круя, където с помощта на подправено писмо, издадено уж от падишаха, успява да заблуди местните османски велможи и поема контрола над стратегически важното укрепление.
Предателството на Кастриоти съвпада с избухналото въстание на албанците, водени от Георги Арианити и е много възможно двамата да са поддържали някаква предварителна кореспонденция, тъй като през годините, в които Скендербег притежава тимар в Албания, той запазва близките си връзки с местния нобилитет.
Сложил ръка върху Круя и разполагащ с подкрепата на Арианити, Кастриоти свиква всички албански първенци на съвет в контролирания от венецианците град Леже. Там, те се договарят за обща борба срещу Османската държава, като всеки благородник заявява количеството средства и войници, с които ще подпомогне общата кауза. Събраната армия възлиза на около 10-15 000 бойци, а за неин главнокомандващ е избран Скендербег.
Въпреки своя несъмнен престиж, Кастриоти не разполага с абсолютна власт нито върху цялата армия, нито по отношение на Леженската лига. През следващите десетилетия на напрегната борба с османците, Георги непрекъснато ще трябва да води и заплетена дипломатическа игра, за да държи обединението на албанските кланове действащо и активно.
Надигането на албанците незабавно привлича вниманието на Мурад II и той изпраща една 25-30 000 армия (предимно нередовна кавалерия), начело с опитния пълководец Али паша, която да се справи с бунтовниците. Османските сили напускат Скопие през юни и се отправят на югозапад към Дебърското поле. Скендербег, който следи внимателно действията на султанските войски мобилизира наличните сили на Леженската лига – 7 000 конници и 8 000 пехотинци и решава да пресрещне врага на терен, предварително избран от него самия.
Албанците заемат западния край на полето Торвиол, обкръжено от хълмове и гъсти гори, като Кастриоти решава да скрие един подбран отряд от 3 000 души, разделени на няколко контингента в засада. Османските сили пристигат, видимо уверени в сигурния успех и се настаняват на лагер срещу основните албански сили, като в нощта преди предстоящата битка дори организират празненство, предвкусвайки лесната победа.
В утрото на 29-ти юни, 1444г., албанците първи заемат бойното поле. Устремът на турската атака се оказва сериозно предизвикателство за албанските войници, но Скендербег и неговите подчинени Мойсей Големи и Адждин Музака задържат мъжете си на позиция. Завързва се кръвопролитно меле, в което албанските флангове постепенно приковават и започват да сгъват крилата на османските войски. В този момент Кастриоти дава сигнал и поставените в засада части, командвани от племенникът му Хамза Кастриоти атакуват силите на Али паша в тил, което се оказва фатално за морала на султанската армия.
Въпреки че е обграден, турския командир пренарежда силите си и използвайки численото си превъзходство се опитва да пробие вражеския фронт и да разгроми силите на Кастриоти. В този ключов момент, оставените в резерв 3 000 албанци влизат в сражението и окончателно накланят везните в полза на Скендербег. Последвалата сеч води до сериозни загуби в османския лагер – вероятно около 8-10 000 са избити, а други 2 000 – пленени. Самия Али паша се разминава на косъм от смъртта, спасен от своя елитен контингент охранители. Албанците постигат решителна победа, но на висока цена – 4 000 са убитите и ранените, а няколко дни след битката, от раните си загива Адждин Музака, верният и храбър сподвижник на Скендербег, служил с него още в османската армия.
Победата при Торвиол се оказва особено важна за албанската кауза, популяризирайки Леженската лига в цяла Европа. Разгромът на Али паша е и един вид утеха за последвалото през ноември поражение на кръстоносците при Варна. Въпреки сериозната плячка, спечелена от разгромения враг, Скендербег решава да не се опиянява от победата и изтегля войските си към Круя за да се прегрупира и да подготви свежи сили за неминуемия османски ответ.
Скендербег няма възможност да реагира толкова бързо на промяната в политиката на Владислав III и Хунияди, чиято експедицията в Мизия през есента на 1444г., се оказва една прибързана авантюра и то само броени месеци, след като Мурад II подписва мир с християните – мир, за който Скендербег е известен и който дава шанс на султана да обърне цялото си внимание към албанските земи.
Зимното противоборство в край Варна и предхождащия го поход на кръстоносците на Варненчик и Хуняди, дават шанс на албанците и през следващата близо година, османците не успяват да организират нов поход срещу тях. През пролетта и лятото на 1445г., Кастриоти отново събира войските на Леженската лига в очакване на врага, но османците така и не се появяват и през септември албанците са разпуснати. Възползвайки се от това, Фируз паша, командващ османските сили в Охрид, решава да нанесе изненадващ удар през октомври, с цел да хване враговете си неподготвени.
Начело на армия от около 10 000 души, османския пълководец поема на югозапад, като избира да нахлуе в Албания през Призрен, поставяйки Круя като крайна цел на експедицията. Скендербег, който няма време да свиква наново силите на цялата Леженска лига, мобилизира единствено онези мъже, които са на негово лично подчинение – 3 500 души, от които 2 000 конници и 1 500 пехотинци. Кастриоти отново поема инициативата и решава да пресрещне врага в една малка долина, близо до Призрен, възползвайки се от Мокренския лес, който заема по-голямата част от нея. Албанците блокират пътеките, минаващи през долината и скриват своите части в гъсталаците, изчаквайки идването на османците, чийто сили с а, отново, предимно кавалерийски.
Гъстата гора и пресечения терен ограничават сериозно способността на Фируз паша да разгърне силите си, които постоянно попадат на вражески клопки. В крайна сметка, османските части са разбити и принудени да се изтеглят, давайки около 3 000 убити и ранени (убит пада и самия паша – б. а.), докато загубите на Скендербег остават незначителни. Следващата, 1446г. e също толкова успешна. Нова османска армия от 15 000 конници, начело с Мустафа паша навлиза в северна Албания и започва да плячкосва района. Уверен в предимството си, Мустафа разделя на две основните си сили.
Скендербег само това и чака, и бърза да атакува и разгроми враговете си на части. Предните османски отряди са разбити с бърза атака, след което основните сили на Мустафа паша са нападнати изненадващо докато са на лагер край Отонети (дн. Македония). По-голямата част от султанската армия е избита, а самият Мустафа паша е принуден да се изтегли с остатъците от своите сили към Охрид, получавайки заповед от Мурад II да прекрати всякаква по-нататъшна офанзива и да брани османските владения от евентуални албански рейдове.
Издигането на Скeндербег и утвърждаването му като водеща фигура в региона започва да притеснява Венеция, която сериозно се бои за своето присъствие по протежението на албанския бряг. През 1447г., Сияйната Република решава да оттегли подкрепата си от Леженската лига и обявява война на албанците. Нещо повече, венецианците договарят съвместна операция с Мурад II, планирайки едновременна атака срещу Скендербег от северозапад и североизток. Султанът, начело на силна армия, в чийто редици е и Мехмед II, навлиза в Албания и обсажда здравата крепост Светиград, която контролира подстъпите към Македония.
Същевременно, венецианците пращат своя армия от Далмация, която напредва към ядрото на Леженските територии. Възползвайки се от непреклонността на гарнизона в Светиград, Скендербег успява да мобилизира останалите си сили и повежда война на изтощение срещу османците, атакувайки тила на султанската армия. За да се отърве от Кастриоти, Мурад заповядва на Мустафа паша да събере нова войска в Македония и да нападне Скендербег. Османските сили поемат към Албания през Дебър, но Георги Кастриоти за пореден път избира да удари пръв и начело на 6 000 души атакува петнадесетте хиляди воини на Мустафа паша край Ораник.
Албанците, далеч по-опитни и окрилени от присъствието на своя легендарен командир, съкрушават османските сили, съставени най-вече от нередовни части (азеби). Мустафа паша отбново се спасява, но в плен попадат 12 от водещите му офицери, които разкриват на Скендербег, че Венеция е инициирала османската инвазия. Решен да даде добър урок на италианците, Кастриоти събира още войници и поема към Шкодра с идеята да пресрещне венецианските сили там. Двете армии се срещат по поречието на река Дрина на 23-ти юли, 1448г.
Скендербег, начело на 10 000 души атакува венецианските сили, наброяващи 15 000 (голяма част от тях са верни на Венеция албански кланове) и им нанася решително поражение, в което Републиката губи 2 000 убити и 1 500 пленени, докато албанците дават около 400 убити и ранени. Притисната от победите на Кастриоти, Сияйната Република бърза да подпише мир през октомври 1448г. Забавянето на албанските войски по поречието на Дрина, дава шанс на Мурад II да пренасочи основните си сили на север и да отрази нашествието на Янош Хунияди съласувано със Скендербег.
Кастриоти бърза да се съедини с унгарците при Косово поле, но закъснява само с няколко часа – когато албанците достигат до района на битката, османците вече са успели да разгромят основните унгарски сили (20-ти октомври, 1448 г.).
Последното голямо стълкновение между Мурад II и Скендербег се разиграва през 1450г. Две години след като османците са завзели Светиград, нова грамадна армия, водена лично от султана, пристига под стените на Круя и обсажда града. Кастриоти оставя силен гарнизон под командването на граф Врана (неаполитански аристократ, пратен от арагонския крал Алфонсо V да помага на Скендербег – б. а.), а сам той, начело на смесена армия от албанци и западни наемници, минава в тил на османците и започва да атакува позициите им както и снабдителните им линии.
В хода на обсадата става ясно, че двете венециански търговски звена в Драч и Шкодра продават храна едновременно и на Мурад, и на Скендербег. За да сложи край на това икономически изгодно двуличие, Кастриоти атакува венецианските кервани, което принуждава байлото на Драч да нареди снабдяването на османците да бъде прекратено. Междувременно, войските на Полумесеца започват да губят сили в следствие на постоянните албански атаки, както и на епидемията и глада, обхванали голямата армия.
Тактиката на изгорената земя, приложена от Скандербег се отплаща и в края на есента, султанът вдига обсадата и се оттегля към Тракия. Според някои източници, османците губят до 20 000 души в следствие на болестите, глада и албанските атаки. Военната победа е в ръцете на Скендербег, но Мурад успява да привлече на своя страна мнозина от изтощените албански аристократи, които отхвърлят Кастриоти и се заклеват във вярност на падишаха, за да спасят земите си от нови османски рейдове.
Скендербег е принуден да търси помощ извън родината си и заминава за Дубровник, а в последствие и за Неаполитания, където най-сетне успява да договори спогодба с арагонския крал Алфонсо V (1416-1456г.), който се ангажира да изплаща годишна субсидия на албанеца, в замяна на неговата клетва за вярност. Скендербег е произведен в чин капитан-генерал на арагонския крал и е проводен обратно към Круя заедно с пари и обещание за военни доставки и помощ във войната с османците. Същевременно, в началото на 1451г., в Едирне умира Мурад II и неговият наследник Мехмед II първоначално има по-неотложни проблеми с които да се справя. Това дава известна отсрочка за албанците, но тя трае едва няколко месеца.
През лятото на 1452г., Мехмед изпраща Тахип паша и Хамза паша начело на около 25 000 войници срещу Скендербег. Османците разделят армията си на две равни части, като едната се отправя към крепостта Модрица (Модрич), издигната от Кастриоти няколко месеца по-рано. Другата войска, командвана от Тахип паша, я следва на няколко километра разстояние с цел да прихване евентуална атака от страна на основните албански сили. Скендербег внимателно проследява ходовете на османските паши и решава да ги атакува светкавично, преди да могат да се съединят. Начело на около 14 000 бойци, подсилени с каталански отряди и италиански наемници, на 21-ви юли, 1452г., Георги Кастриоти атакува първо силите на Хамза паша, разгромява ги с един решителен щурм и пленява самия вражески командир.
Часове по-късно, албанците прихващат силите на Тахип паша при Мечад. Кастриоти изпраща Мойсей Дебърски (Големи) в тила на врага и храбрият страиот атакува турците, пробивайки си път до командната им позиция, където в дуел лично ликвидира Тахип паша. Обезверената османска армия бяга, останала без пълководци. Турците губят общо 7 000 души в двете сражения срещу едва 1 000 от албанска страна. Блестящата двойна победа дава шанс на Скедндербег да продължи с консолидацията на своето влияние и помага във възстановяването на албанските земи, изтощени от глад, вражески грабежи и лоши реколти през предишните няколко години.
Година по-късно, през април 1453г., нова османска армия навлиза в Албания с цел да прикове силите на Кастриоти и да не даде шанс за отвличащо нашествие в Македония, което да повлияе на обсадата на Константинопол. Самият Скендербег вече се е придвижил в района на Дебър, от където планира да започне разорителна кампания срещу османците. Двете армии се срещат недалеч от Тетово. Първоначално, Кастриоти планира да изтегли силите си към долината Мокра, където вече веднъж е сразявал османците. Неговите планове са разгадани от противниковия командир – Ибрахим паша (който е личен приятел на Скендербег от времето на службата на албанеца при Мурад II – б. а.) и османците се разполагат на лагер в полето Полог, блокирайки достъпа на албанците към Македония.
Следвайки съвета на своя племенник Хамза и на Мойсей Големи, Скендербег заповядва нощна атака срещу вражески лагер. Албанците използват разразилата се страховита буря като прикритие и в нощта на 22-ри април щурмуват османския стан. В разгорялото се среднощно клане, Ибрахим паша пада убит заедно с над 3 000 от бойците си. Османците губят битката, но задачата им е изпълнена – пет седмици по-късно Мехмед II осъществява мечтата на поколения пълководци на исляма – Вторият Рим е завзет. До края на годината султанът остава зает с преустройството на новата си столица, което дава глътка въздух на албанците, които започват да трупат сили с оглед на неминуемата вражеска атака.
През 1454г., след като силите му са подкрепени от един контингент от 1 000 неаполитанци, много от които опитни сапьори, инженери и артилеристи, Скендербег решава да поеме инициативата и да изпревари евентуална османска атака. Албанската армия, от около 15 000 души обсажда ключовата крепост Берат, която държи един от основните подстъпи към земите, контролирани от Леженската лига. Първоначално обсадата върви добре и благодарение на неаполитанските части са постигнати няколко пробива, които обезкуражават османския гарнизон.
Турският командир избира да се предаде и моли за месец отсрочка, на която Скендербег се съгласява. Уверен в капитулацията на крепостта, Кастриоти оставя своя зет Музака Топия да довърши обсадата начело на половината армия, а самият той поема към Вльора за да следи действията на османските части там. Това се оказва една от най-сериозните грешки, които албанския герой допуска в цялата си кариера. Скоро към Берат приближава двадесет-хилядна османска армия начело с Исак Бей Евренос.
Той атакува отслабените сили на Музака и избива голяма част от тях (около 5 000), преди Скендербег да успее да се завърне на бойното поле и да изтласка османците. Макар албанската позиция да е задържана, това става за сметка на 1/3 от християнските сили. Обезверени, бойците на Кастроти се изтеглят от Берат. Провалът се оказва тежък удар за Леженската лига. Много аристократи започват да се съмняват в своя водач, а някои от тях, сред които и Мойсей Дебърски, дезертират на страната на османците.
На следващата година, Мехмед II изпраща Мойсей начело на 15 000 армия срещу своите бивши съюзници. Армията на албанския ренегат достига Ораник, където Скендербег ги пресреща със своите собствени сили (10 000 – 6 000 конници и 4 000 пехота). Последвалото сражение започва като фронтална атака между двете армии (предшествана от двубой между двама поборници – Ахимаз и Захарий Гропа, завършил с победа за албанеца – б. а.) и прераства в кърваво меле, в което силите на Мойсей са разгромени, а около 10 000 са избити или пленени.
Ренегатът бяга в Едирне, но е посрещнат с презрение от султана и османския елит. Отчаян, Мойсей Големи се връща в Албания, където получава прошка от Скендербег и му остава верен до края на живота си.
През следващите няколко месеца, Скендербег е принуден да се бори с опозиция вътре в албанските земи, сражавайки се срещу няколко клана, чийто действия са умело манипулирани от Венеция. Освен тези проблеми, Кастриоти се сблъсква с предателство в собствения си род. Хамза Кастриоти, след като е лишен от възможността да наследи Скендербег (на когото се ражда син – Гион II – б.а. ) дезртира и се присъединява към османците. Друг роднина на Георги – племенникът му Георги Стрез Балшич продава крепостта Модрица на османците срещу 30 000 дуката. Макар че е заловен и изпратен в изгнание в Неаполитания, загубата на ключовата крепост е сериозен удар за албанската кауза.
На следващата 1457 г., султан Мехмед решава да се възползва от тежката ситуация, в която се намира Скендербег и изпраща грамадна армия начело с Исак Бей Евренос и Хамза Кастриоти, която да нахлуе в Албания и веднъж за винаги да прекърши местната опозиция. Числеността на османските сили все още не е точно изяснена, но вероятно става дума за около 50 000 души. Възползвайки се от познанията на Хамза, Исак Бей напредва уверено в албанските земи. Кастриоти, сигурен че враговете му са добре запознати с тактиката му, решава да смени подхода.
Албанските сили са разделени на няколко отряда и се изтеглят навътре в планините, следвайки различни маршрути. Скендербег забранява на своите генерали да концентрират силите си на едно място до второ нареждане. Междувременно, Исак Бей и Хамза Кастриоти достигат до местността Албулена (Уджибърдо) и разполагат армията си на лагер там, укрепявайки околните хълмове. Исак Бей решава да не рискува с обсада на Круя преди да се е справил с основните албански сили.
Кастриоти избира да подходи внимателно и през цялото лято наблюдава османските маневри и разучава разположението на лагера и стражевите позиции. Разузнавачите му откриват, че източната секция на османския лагер е по-слабо охранявана и там Кастриоти концентрира основните си сили, когато през септември, 1457г. Решава да нанесе своя удар. Армията на албанците е разделена на три части, като две от тях са спомагателни, а главното звено, водено лично от Скендербег, започва изненадващ щурм на 2-ри септември, 1457г. срещу османциите, чието разузнаване е ловко подведено от местното население, вярно на Кастриоти.
Последвалата битка, в която с помощта на аркебузири и по-високия си боен дух, албанците постигат решителна победа, е един от най-големите успехи на Скендербег. Макар и петкратно по-малочислени, албанските сили разгромяват османците в лагера им. Около 15 000 са убити, а още толкова попадат плен, сред тях и ренегатът Хамза Кастриоти (който е заточен в Неаполитания). Победата дава сериозно предимство на албанците, а Мехмед II се въздържа от нови действия срещу Скендербег през следващите пет години (през 1460г. двамата подписват примирие, подновено през 1462 г.).
През 1463 г., Скендербег решава да наруши примирието, преподписано месеци по рано с османците и да подкрепи организирания от папа Пий II кръстоносен поход. Докато кръстоносните войски започват да се събират в Анкона, Скендербег изпраща свои сили да опустошат Македония. Същевременно, Венеция решава да се присъедини към анти-соманската коалиция и рискувайки своите търговски позиции на Балканите (гарантирани през 1454г. От Мехмед II), подготвя силен флот, който да действа в Егейско море. Отговорът на падишаха не закъснява и Мехмед изпраща срещу албанците значителна армия, начело с Казара бей, Синан бей и Юсуф бей.
Числеността на османските сили не е известна, но вероятно става дума за около 50 000 души. За пореден път османците допускат грешката да разделят силите си на три и да атакуват Скендербег поединично. Начело на около 10 000 отбрани ветерани, албанецът напада една по една и трите армии и в рамките на месец ги разбива, унищожавайки по-голямата част от тях. Победата е повече от блестяща. Скендербег разорява османските земи и се завръща обратно в Албания, очаквайки следващия ход на Мехмед.
Година по-късно, султанът изпраща нова, четиринадесет хилядна армия, която да прикрива Македония от евентуална албанска инвазия. Скендербег мобилизира своите сили и се отправя да пресрещне османците, водени от Шеремет паша. Използвайки хитрост, Кастриоти успява да примами голяма част от вражеските сили извън стените на заетия от тях Охрид и да ги ликвидира чрез ловка контраатака (битката напомня на калояновата победа при Одрин – бел.авт.). Поредното поражение не разколебава Мехмед и през пролетта на 1465г., той изпраща нова армия, начело с Балабан Бадера (албанец по произход), която да оперира в района на Охрид и да атакува албанският територии на север и запад.
Скендербег отново не чака действията на опонента си и сам се отправя напред, пресрещайки силите на Бадера при долината Вайкал. Последвалото кърваво сражение е спечелено от албанците, но в края на битката част от победителите се увличат в преследването на врага и попадат в османски плен. Сред тях е и храбрия Мойсей Дебърски. Пленниците са отведени в Истанбул, където след петнадесетдневни мъчения са екзекутирани по заповед на падишаха. Бадера е изпратен начело на нова армия през лятото на същата година за да довърши започнатото през април.
Скендербег, разярен от убийството на своите офицери, жадува за мъст и бърза да атакува новата османска армия. През юли, 1465г., албанците се срещат с османските войски при Мечад и ги разбиват, пленявайки мнозина. До края на годината Бадера води още една експедиции в Албания, която завършва с пълен провал, като новата османска армия, отново разделена на две части е разбита в две последователни сражения при Вайкал и Кашари, като османските загуби отново са грамадни – над 20 000 са убити, ранени или пленени в двете сражения.
Поредното фиаско би сломило духа на всеки друг владетел, но не и на Мехмед II. Именно в тази критична ситуация си проличава чудовищната упоритост и непреклонност на султана, който отказва да приеме, че е победен. През 1466 г., османците събират поредната грамадна армия, начело на която застава самия владетел. Числеността на тази армия е предмет на сериозни диспути. Бройката 100 000 която се споменава на няколко места. е повече от фантастична. Далеч по-вероятно е, султанът да взима със себе си обичайната 70 000-на армия, която обикновено мобилизира за кампаниите, на които застава начело. Османците проникват безпрепятствено в албанските земи – Скендербег решава да изтегли силите си към Шкодра, където да се прегрупира, оставяйки 4 000 бойци в Круя, които да държат крепостта.
Султанът пристига под стените на Круя в средата на юни. На предложението му за капитулация, гарнизона, начело с Тома Топиа отговаря с откриване на огън от няколкото оръдия. Разгневеният Мехмед започва пълна обсада, която продължава около месец без да постигне особен резултат. През това време Скендербег остава на страна, силите му заемат планинските региони и изчакват. В края на юли, Мехмед раздразнен от липсата на напредък, решава да се завърне към Истанбул с основната част от армията си, оставяйки Балабан Бадера начело на около 23 000 души да довърши обсадата. Преди да отпътува, султанът използва армията си, за да построи нова крепост, която да контролира подстъпите към Албания и да е постоянен трън в петата на Скендербег. Укреплението, наречено Елбасан, е издигнато само за месец. В него е оставен силен гарнизон, както и оръдия и в бъдеще се оказва ключово за развитието на битката за Албания.
Армията на Бадера остава на позиция и през зимата. Междувременно, Скендербег пътува в Италия, където се среща с папата за да моли за пари и войници. Светият Престол не успява да му осигури нито едното, нито другото. За целия период на взаимоотношения между Папството и Скендербег, Апостолическия престол предоставя по-малко от 20 000 дуката, което се равнява на заплатата на 20 наемници за целия период на военните действия (1444-68г.). Кастриоти е принуден, за пореден път, да разчита на собствените си ресурси. През пролетта на 1667г., той събира всички налични сили – около 13 000 души, сред които и венециански части от Шкодра и потегля към Круя. По пътя си, разбива една османска армия, идваща като подкрепление на Бадера, след което в средата на април албанците атакуват основните османски позиции. В последвалото сражение не е проявена милост и повече от половината армия на Балабан, включително и той самия, е посечена от силите на Скендербег. Георги Кастриоти влиза триумфално в Круя на 23-ти април, а победата му разнася на крилете си албанската легенда из цяла Европа. Уви, както обикновено, помощта за каузата на балканците идва само под формата на окуражителни писма и пожелания.
Мехмед, провокиран от поредния провал, събира армията си наново и навлиза в Албания за втора поредна година, пращайки акънджиите си да разграбят онова, което не са успели да вземат предишния сезон. Османците не постигат решителен успех, тъй като Скендербег избягва сражение, а Драч и Круя отново остават недосегаеми за османските атаки. Въпреки това, разорението, на което са подложени албанските земи се оказва фатално в дългосрочен план. Хилядите отведени в робство мъже, жени и деца, обезкървяват изстрадалия народ, а икономическата база, върху която Кастриоти гради армията си е изчерпана. Без помощ отвън, остава въпрос на време албанската армия да се разпадне поради липсата на средства и хора.
В началото на 1468г., Скендербег събира останалите живи албански водачи в Леже за да обсъдят възможността за по-нататъшна борба. Именно тук коварна болест постига това, което десетки армии не успяват. Повален от малария, Георги Кастриоти умира на 17-ти януари. На 62 години си отива най-великият враг на османците. Падението на изтощената Албания изглежда сякаш въпрос на време, но подкрепата, оказана от Венеция и упоритостта на останалите живи съратници на Кастриоти, успяват да задържат каузата още десетилетие.
През 1478г., Мехмед II най-после превзема Круя, поробва жените и децата и избива всички мъже. Година по-късно пада и Шкодра. Последната искра на съпротивата пламва през 1481г., когато след смъртта на Завоевателя, Гион II Кастриоти, син на Скендербег, за кратко успява да завоюва част от южна Албания. През 1491г., на бунт се вдигат и други кланове, но съпротивата им е окончателно смазана от Баязид II. До 1499г., цяла Албания е подчинена на волята на падишаха. Скоро земята, оказала се най-достоен опонент на Полумесеца, ще бъде привлечена към исляма, а гордите планинци ще се превърнат в гръбнак на османските редовни и нередовни части в следващите четири века.
