В търсене на истинския Исус

Исус сам пита своите последователи в Матей 16:15: „Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?“

Вярващите подхождат към въпроса с Исус чрез вярата си, но историците трябва да използват различен набор от инструменти на науката си, ако искат да изследват неговата личност и живот. Търсенето на историческата фигура Исус продължава горе-долу от момента на смъртта му. Днес има почти толкова Исуси, колкото хора, които го търсят. Ако вземете две изследователски книги за него, може да останете с впечатление, че те описват двама различни човека. Марксистите виждат в него марксист, философите – философ, а съвременните християни – съвременен Христос, който е съгласен с всичките им собствени вярвания и предразсъдъци. Има дори такива, които вярват, че не е имало исторически Исус.

Подобно на много от великите учители, Исус никога не написва книга. Следователно ни липсва директен достъп до думите му и затова трябва да разгледаме сведенията на другите. Историците искат да имат множество записи за живота му, но това е нереално като очакване за периода. Дори важна фигура като Пилат Понтийски се споменава само няколко пъти от съвременните писатели. За един учител като Исус да получи дори това ниво на внимание би било забележително. Най-ранните източници, които разказват за него, идват от Новия Завет. Повечето учени датират писмата на св. Павел към 50-те години след Христа, само две десетилетия след смъртта му.

За съжаление, писмата са написани не с цел да опишат историческия Исус, а да помогнат за уреждането на богословските дебати в църквите. От препратките към живота му можем да извлечем изводите, че се ражда, поучава и е разпнат.

Той се позовава на братята на Исус и описва срещата си с един от тях – Яков – в Йерусалим (описван също като братовчед или доведен брат в някои текстове). Той също се среща и с някои от дванадесетте му последователя. Павел, който никога не среща Исус, докато е жив, поне има достъп до хора, които са го срещали.

Определено най-дългите разкази за живота на Исус в Новия Завет са евангелията. Датите на състава им обикновено са между 66-70 г. за Марк и 90-110 г. за Йоан. Малко вероятно е авторите някога да срещат Исус, но вероятно имат достъп до свидетелства на хора, които са го правили. Евангелието на Лука ни казва:

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,

2 както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, –

3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,

4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.

Тогава би било изкушаващо да приемем евангелията като авторитетни и точни хроники на живота на Исус. Въпреки че е лесно да се говори за тях като за колекция, те предлагат разнообразен набор от гледни точки и често се различават в историите си за живота на Исус. Общата история за Рождество Христово не се среща никъде в нито едно от тях. А когато евангелията съдържат едни и същи подробности, те отново често се разминават, като например за датата на Тайната вечеря. По-лошото за историците е, когато текстовете не са съгласни с факти от други източници.

Евангелието на Лука казва, че Йосиф и Мария пътуват от Назарет до Витлеем, за да участват в преброяване на цялата империя, наредено от император Август, под губернаторството на Квириний, докато Ирод Велики е цар. Няма други сведения за преброяване на целия римски свят по същото време и със сигурност няма такива, които да изискват хората да се връщат в далечни градове, защото техните предци са живели там.

Основният проблем с разказа на Лука обаче е, че Квириний е управител на Сирия от 6 г. пр. н. е., а Ирод Велики почива през 4 г. пр. н. е. Би било невъзможно тогава твърденията на Лука да са точни. Каквито и да са литературните и морални качества на евангелията, те трябва да се разглеждат като исторически артефакти, а не като исторически извори.

Гръцки папирус от 3 век с Евангелието на Лука

Когато изучаваме миналото, винаги е добре да имаме множество източници, които предоставят множество гледни точки. Историците искат извори не само от поддръжници, но и от опоненти. Писателите на евангелията явно почитат Исус, така че би било полезно да се види какво имат да кажат онези, които не му се прекланят.

Всички римски източници за Исус идват след смъртта му, но има достатъчно близки във времето, за да бъдат полезни. В рамките на 100 години от смъртта на Исус имаме потенциални споменавания на името му от трима писатели. Светоний в своята история от 121 г. на управлението на император Клавдий казва, че Клавдий е гони евреи от Рим, „тъй като евреите постоянно създават смущения, подбудени на Хрест“. Близостта на Хрест до Христос е кара мнозина да разпознават двете фигури като една, но ние не научаваме нищо от тази справка, освен може би, че към този момент в Рим е имало християни. По същия начин прочутото писмо от 112 г. на Плиний Млади, където той пита император Траян как да постъпи с християните в неговата провинция, е ценно доказателство за ранната църква, но не и за самия Исус.

Историкът Тацит, когато разказва за Големия пожар в Рим, описва как Нерон предава вината и нанася най-изящните изтезания върху социален клас, мразен заради мерзостите му и „наричани от населението християни“. Той описва техния водач „Христос“, който „претърпява изключително наказание по време на управлението на Тиберий от ръката на един от нашите прокуристи, Пилат Понтийски“. Ние не знаем откъде Тацит черпи информацията си за живота на Исус, но той е ценен външен източник.

Най-дългият разказ идва от еврейския историк Йосиф Флавий някъде през 94 г. сл. Хр. В неговата „Античност на евреите“ има следния пасаж: „По това време живееше Исус, мъдър човек, ако наистина някой може да го нарече човек. Защото той е извършил изненадващи дела и е бил учител на такива хора, които приемат истината с удоволствие. Той спечели много от евреите и много от гърците. Той беше Христос. И когато, по обвинението на главните мъже сред нас, Пилат го осъди на кръст, онези, които първо го обикнаха, не престанаха да го обичат.“