В края на Втората Световна война, немски танкист записва точно 100 унищожени танка
Един от големите поводи за гордост на немската армия по време на Втората Световна война, това са танковете. Не е тайна, че г-н Порше е разработил някои от най-добрите машини за Вермахта и когато повечето се насочват към Източния фронт, срещат една невиждана съпротива. Броят победи също е впечатляваш, но когато идва време за иновация, немската индустрия значително закъснява, а и договорът за наем-лизинг на оръжия към СССР успява да достави модерните бойни техники, с които руските войници могат да влязат с предимство при битката за Курск.
Историята помни и имена като Карл Корнер, танкист от батальона на SS, който успява да се превърне в един от най-големите майстори на този вид борба. Той е не само млад – роден е през 1920 г. – но и изключително талантлив. Според статистиката, до последните месеци на войната е успял да елиминира между 101 и 102 съветски танка. Най-важното е, че това са единствените месеци, в които застава зад танк. Карл влиза във войната през 1940 г. и като много други млади войници, прекарва времето си в учения, подготовка и запас на основните ветерани. Неговата дивизия носи името „Викингите на Севера“.
След като кадрите на немците започват да се ограничават значително, търпейки тежки загуби, повечето млади кадри получават правото да се сражават в една нова дивизия 103-ти батальон на SS. Същият е формиран през ноември 1943 г. и реално продължава да подпомага ученията на основните танкисти, управляващи тежкия и страховит Тигър. В този батальон, германецът ще служи успешно до 1944 г. и отново ще има промяна на назначението, като този път ще бъде изпратен в 503-и батальон, където получава на разположение Кралски Тигър.
През следващата година е назначен за капитан на танк, а до тогава още не е успял да натрупа дори боен опит. Интересното е, че в последните месеци, когато съветската армия успява да влезе в Берлин, той ще бъде смятан за едно от най-големите страшилища. През април 1945 г. ще празнува своя 25-и рожден ден, както и унищожаването на 76 съветски танка за един ден. Подобни успехи заслужават уважението, без значение на коя страна е застанал въпросният.
До днес руснаците продължават да твърдят, че такъв човек не съществува и е измислен изцяло за целите на Нацистка Германия. Кремъл много добре знае, че това е действаща практика, но освен това съществува и нещо друго – историята им с Василий Зайцев също не кореспондира с истината, особено след като самият снайперист може и никога да не се е изправял срещу немски елитен снайперист и преподавател от Берлин. Все пак, нека обърнем внимание на историята на Карл и да проследим фактите.
Статистиката и бойните действия на 503 SS танкова бригада показват, че на 18 април 1945 г. всички 11 танка са разположени в защитна позиция и трябва да подкрепят бойните действия на дивизиите Нордланд и Протцел. Във въпросният ден са отблъснати всички атаки на съветските войници, като екипажите на Кралските Тигри ще съобщят, че за деня са успели да унищожат около 65 съветски танка. Лотар Тилби е един от шофьорите, който си спомня, че неговият капитан е успял да намери рецепта за унищожаването на 11 танка, използвайки една по-добра позиция. Неговият мерник е бил безмилостен в този момент.
На следвания ден – 19 април, един от танковете на 503-та дивизия е изоставен, след като е бил повреден предния ден. Екипажът остава с 10 танка и батальонът трябва да заеме защитна позиция. Докладът до края на същия ден ще посочи, че 10-те танка са успели да унищожат повече от 150 бронирани съветски машини. Не трябва да забравяме, че всички записи и доклади се правят от танковите командири и никога не са проверявани от някой друг. По това време е напълно възможно да се твърди, че всичко е било за целите на пропагандата.
Въпреки това е редно да се сподели, че в напрегнато време, малцина могат да броят поразените машини, особено след като рисковете се повишават значително. Не е трудно и в някои напрегнати моменти, два или три танка да стрелят по една и съща цел, за да са сигурни, че са неутрализирали атаката.
По това време командир на Кралски Тигър от 314 дивизия – Гьорг Диерс ще заяви, че неговите момчета са прегазили 13 съветски танка на изток от Клостердорф.
Позицията между Грунов и Болерсдорф е била охранявана от 5 Кралски Тигъра. Всички те са под командването на немския офицер Фритц Мюлер. В тази защитна линия са унищожени 30 съветски танка, като 23 от тях ще бъдат записани на сметката на Мюлер. Преди изобщо да успее да се наслади на победата, руските Катюши успяват да изсипят гнева си и офицерът умира. След адския огън, оцелелите танкисти се връщат във задна позиция, където да презаредят и да попълнят загубите си. Именно тогава пристигат още три Кралски Тигъра под командването на Карл Корнер.
При завръщането си в битката, Карл успява да поеме контрола над дивизията и да използва натрупания опит от тренировките в далеч по-престижни сражения. Някъде около 5 часа следобед в зона на запад от Болерсдорф, той забелязвагрупа от съветски танкове, останали без гориво и амуниции. Идентифицира ги като Т-34, придружавани с още около 120-150 машини. Тигрите изстрелват последните си бойни запази, при това без особена съпротива и след това записват унищожаването на 64 танка, като Карл записва 39 на сметката си, докато 25 са добавени на капитан Харер.
Третият танк не е стрелял и един снаряд, защото най-вероятно е предал своите муниции на капитаните си или просто е пазил гърба, никой не знае какво се е случило. Някъде към вечерта и след презареждане, немските танкове получават подкрепление от още един танк. Капитан е Оскар Шифър, който се връща от болницата. Вечерта ловът продължава и се записват около 30 разбити съветски танка.
Въпреки успехите, руснаците имат достатъчно машини за пожертване и не се притесняват да продължат нападението си. Някъде на сутринта трябва да отстъпят към Страусберг за презареждане. Изморените танкисти нямали инициативата и масовото нападение от руснаците не може да бъде спряно.
Така за един ден се твърди, че Карл е успял да унищожи 76 танка. По-късно в новият ен се твърди, че е успял да играе една смъртоносна игра на котка и мишка, като това допълва успехите с още 24 танка и получаването на награда – медал „Рицарски кръст“. Наградата е връчена на 29 април 1945 г.
Руснаците пишат в своите доклади около 15-20 април, че немските танкове работят изключително добре, склонни са да изчезнат изцяло в маскировка и често работят на двойки. Откриват огън на около 400-700 метра, когато блокират тесните градски улици и започват един сериозен обстрел. Интересното е, че според докладите на руснаците, броят изгубени танкове е около 100 общо за цялото сражение. Посочват, че някои загуби са придружени от точен артилерийски огън, други от дефекти.
Нещо впечатляващо е, че повечето руснаци твърдят за загуби от едва 100 танка. Не пропускат факта, че е имало цял полк, който по думите на руския командващ се е окопал, но е бил нападнат и претърпените загуби са между 25-40 танка и друга бойна техника. Интересен факт е, че докато едната страна твърди за по-сериозен успех на бойното поле, другата твърди за минимални загуби. Остава само въпросът, дали наистина Карл се е превърнал в абсолютен майстор с немския танк или просто е измислен герой, това остава въпрос на две интересни пропаганди. По-важното е, че германците признават и до днес, че такъв немски капитан на танк е имало, въпросът е, че никой вече не може да потвърди до къде се разгръща неговия боен потенциал.
