shareit

Установиха идентичността на мъжа от плажа Сомертон – мистерията от 1948 г. започва да се разплита, но още остава неясна

| от |

През декември 1948 г. един непознат човек е открит мъртъв на плаж Сомертон в Аделайде, Австралия. Неговата история оставаше дълго време неразгадана и се чуваха най-различни версии: той е шпионин, той е някой с разбито сърце, самоубиец и още много други. Никой не го търси и никой не го идентифицира, а всички опити на властите да намерят някаква информация, завършваха с една студена следа.

До днес този случай стоеше затворен и караше мнозина да се чудят дали наистина въпросният мъж има огромна тайна или просто е станал жертва на много неприятни обстоятелства.
Отговорът идва директно от изследователите Дерек Абът – професор в Аделайде и американския гинеколог Колийн Фитцпатрик – президент на международно идентифициране. След близо 73 години в издирване, двамата най-накрая могат да поставят име на въпросната звезда с едно от най-дългите разследвания.

С помощта на модерни и напреднали технологии за извличане на ДНК от безкоренов косъм, Абът успява да анализира коса от трупа, запазена още през 1948 г.
ДНК-то успява да стигне и до Astrea Forensics, където изследователите най-накрая да имат някакъв отговор. С помощта на GEDmatch, те откриват един много далечен братовчед по бащина линия. След това започват да работят по създаването на родословието, което в този случай е на повече от 4000 души, като най-накрая се открива мъж по майчина линия, който е единствения жив роднина, готов да предложи ДНК за сравнение и тестване. И какво се оказва?

Мъжът, който е открит на плажа на 1 декември 1948 г. е Карл „Чарлз“ Уеб – 43 годишен електроинженер от Мелбърн. Остава само да се даде и потвърждение от властите, които да гарантират, че случаят е официално затворен. С откриването на име идва и още един много важен въпрос – как се е озовал на този плаж и каква е причината за неговата смърт.
Полицията в Южна Австралия ексхумира тялото на мъжа през миналата година, за да продължи тестването и да верифицира следите, но все още не са посочили своята версия на казуса, макар и той да се очаква.

На този етап Абът посочва, че може да говори за тайните на ДНК-то, но всичко останало зависи от полицията, която се опитва да потвърди официалната идентичност.
Последният път, когато въпросният мъж е открит на плажа, седи с килната глава и цигара в устата. Носи хубав костюм, добре излъскани обувки, но няма шапка. Две двойки го забелязват, докато се разхождат по плажа. Една от двойките споделя, че е вдигнал ръка и ги е посочил, смятат, че се е напил и продължават по пътя си. По-късно и друг свидетел твърди, че е видял друг мъж, който гледал тялото.

Полицията ще посочи, че мъжът е бил най-вероятно танцьор или атлет, защото има много сериозни прасци, а след като някои от пръстите са събрани много близко един до друг, то най-вероятно е носил обувки на ток – танцьорски. Няма портфейл в себе си. Аутопсията посочва, че стомахът му е кървял и далака е три пъти по-голям от нормалното, докато тялото не посочва по никакъв начин истинската причина за смъртта. Ето защо и лекарите са на мнение, че най-вероятно е бил отровен със специален токсин. Още по-странното е, че неизвестният или вече известен мъж, дори не се е опитвал да повръща – нещо, което идва като последствие от отравянето.

В неговия смъртен акт ще бъде написано, че краят му е все още неустановен. Мнозина подозират, че въпросният най-вероятно е бил омъртвен другаде и след това е преместен на плажа.
След като няма отпечатъци в полицията, както и никаква информация, снимката му започва да обикаля вестниците с надеждата, че някой може да го познае. При по-сериозно издирване откриват и куфарче, което е забравено на гарата в града.

Съдържанието също показва, че най-вероятно господинът е гост. Сред вещите е открит и шифър, който ангажира някои от най-добрите кодировчици, но отново без никакъв успех. Светлината в тунела е таен джоб в сакото, който съдържа малко парченце хартия от книга на Омар Кхаяам. В него присъства думата „тамам шуд“ или „приключен“, „завършен“.
След това откриват страницата и книгата като негово притежание, забелязват и нещо написано на лист върху самата книга. Прилича на телефонен номер, но дали е възможно да е криптирано съобщение. Телефонният номер е на Джесика Томсън от Аделайде. След като полицията говори с нея, отново няма никакъв отговор и тя не го познава. Според разследването, когато вижда негова снимка, реагира малко по-различно, което подсказва, че жената не е особено щастлива и отказва да погледне втори път снимката.

Очевидно го е познавала, макар и да отрича. Признава, че е имала книга на въпросния автор, която е предоставила на приятел на име Алф Боксал – военен, който работил за разузнаването. Започва разследване и издирване на мъж, който може да заема някакъв пост, но не само го откриват, но и осъзнават, че книгата е при него и той е жив и здрав. Нещо по-странно през годините е, че Джесика знаела руски и може би е заемала ролята на агент. Никога не казва на дъщеря си кога точно го е научила и защо, но в последните години от живота е признала, че може да го говори спокойно.

Никой не може да бъде сигурен какъв точно е кода и какво наистина се случва, но истината е, че историята продължава да е толкова интересна. Ако има код и шифър, той е очевидно в тази книга. Възможно е военният и неизвестния мъж, да са имали нужда от една и съща книга, за да комуникират. С оглед на всичко това, възможността Карл Уеб да е агент или просто някой с много лош късмет, започва да се повишава драстично. Проблемът обаче е, че историята продължава да е точно толкова романтична, колкото искаме да бъде. За съжаление се очакват още подробности и потвърждаване на идентичността, а след това ще се търси и нишката.

Как обаче ще се издирва човек, който е починал преди толкова време? Интересно е, че Абът се опитва да намери жената, която е била разпитвана по време на разследването. Нейният телефонен номер е открит в книгата с поезия. Оказва се, че е починала и нейният син е професионален танцьор по балет, чийто зъби и уши приличат много на онзи човек, който е открит на плажа. Абът успява да открие и дъщерята на Джесика и след интервю, двамата продължават връзката си, като от 2010 година са женени. Това е още един любопитен факт от цялото разследване.

 
 
Коментарите са изключени за Установиха идентичността на мъжа от плажа Сомертон – мистерията от 1948 г. започва да се разплита, но още остава неясна

Повече информация Виж всички