Улици на историята: Христо Проданов
Наричат го „Богинята-майка на света“ и „Високо в небесата“, а в историята е записан като най-високият връх на света, издигащ се на 8848,2 метра надморска височина. Първото изкачване е направено на 29 май 1953 г. и тогава Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей успяват да се докоснат до покрива на света. След като влизат в историята като първите алпинисти, Еверест се превръща в изпитание на духа и тялото, при това за хора от цял свят. Върхът е кръстен на полковник Джордж Еверест, който в този момент е бил директор на Индийската топографска служба – полковник Джордж Еверест.
Желанието за изкачване на най-високия връх в света е силен мотиватор за мнозина, но малцина са имали възможността да стигнат точно до там. Според статистиката над 200 души са открили смъртта си, но страницата на Wikipedia с тази черна статистика не е особено богата и липсват доста български имена. Без съмнение, един от родните пионери, изкачили този връх през далечната 1984 г. е Христо Проданов.
За добро или лошо, на негово име няма да откриете кръстена улица в столицата, вместо това в Карлово има една малка и тиха улица в квартал Полигона, която напомня, че от този град, освен редица революционери, е излязал и човекът, който ще изкачи Еверест без кислородна маска, Стара планина е имала удоволствието да гледа израстването, макар и не толкова щастливо. В родния град е поставен и паметник, а ако някога сте изкачвали Мусала, най-вероятно сте забелязали, че в хижата присъстват доста снимки на Проданов.
Животът на бъдещия български алпинист не започва добре, неговите съграждани го помнят като слабо, недохранене дете. Проплаква на 24 февруари 1943 г. Бедността е оставила своите следи, а изхранването на детето и отглеждането става с помощта на всеки, който иска да помогне на семейството. България по време на Втората Световна война не е в най-цветущото си състояние. Приятелите му сложили прякора Ачо, защото момчето винаги молело за парченце хляб, когато види приятел с намазана филия.
Когато дърветата в уютното балканско градче започват да цъфтят, Христо се реди под него и се моли на по-големите да пуснат клонче с плод. Разказват, че още като малък, той изгражда свой собствен свят, детството не е приказно, но помага за изковаването на стоманена воля. Оплакването и самосъжалението не са присъщи за Христо. През 1961 г. завършва и планинското училище „Мальовица“ и очевидно още тогава разпалва страстите си към планината. Пътищата му го отвеждат във Висшия химико-технологически институт в София, след това получава работа като инженер-металург в Перник и след това работи в Кремиковци. Службата обаче е последното, което човек би искал да знае за Христо Проданов.
Снимка: By Matthieu Riegler, CC-by, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12730502
На 19-годишна възраст почти всеки си спомня какво е правил и как се е радвал на дивата си младост и пълнолетие, но Христо има други страсти и изкачва Словенските Алпи. Покорява връх Триглав (2865 метра) и след това връх Яловец (2643 метра). Това е добър старт и най-вероятно в следващите години бъдещият алпинист е изкачвал родни върхове, докато на 24 години не тръгва да атакува Алпите, пръв в битката пада връх Монблан, следван от връх Пти Дрю и когато достигат Гранд Жорас (4208 метра) ЦС на БТС дава спортно звание „Майстор на спорта“.
Снимка: Автор: Сведения об авторе отсутствуют или не читаются программно. Предположительно Idéfix~commonswiki (основываясь на заявлении об авторском праве). – No machine-readable source provided. Own work assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1149143
Следващата година присъства на международното съвещание в Торино за обмяна на опит между ръководителите на алпийските организации на България, Италия, Полша, СССР, Чехословакия и Япония. В програмата присъства и изкачването на връх Дюфур (4633 метра), Гнифети (4569 метра) и Цумщайн (4563 метра). Може би е редно да заявим, че Алпите очевидно не са били голямо предизвикателство за Проданов, един от най-големите му успехи там е изкачването по връх Монбланд де Курмайор (4748 метра) по отвесна стена около 800 метра и понеже подобни изпълнения са изключително рядко срещани, Проданов получава за втори път награда „Майстор на спорта“.
Снимка: CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85082
Не са и малко случаите, в които родните алпинисти – Христо Проданов и Трифон Джамбазов – са буквално отписвани от медиите и се смятат за жертва. През 1974 г. при изкачването на връх Матерхорн, двамата преминават през изключително жестоки метеороогични условия. Избират маршрута на братя Шмидт – Франц и Тони са първите, които преминават северната страна на върха – като в следващите шест дена няма никаква следа от тях. Италианските спасителни служби алармират радиото и пресата, започва подготовка за спасителна акция, когато българите слизат спокойно от върха на 29 септември 1974 г.
Снимка: By Nihongarden – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23288478
Същият в-к, който преди това е отписал планинарите, сега ги възхвялавал, наричайки силни мъже, при това много силни. Следващото голямо приключение за Христо Проданов носи името Абу Али ибн Сина. Върхът е описан някога от руския географ и пътешественик Алексей Павлович Федченко и тогава се е казвал Кауфман в чест на Константин Петрович Кауфман, през 1928 г. се прекръства на Ленин, а след това получава оригиналното си име на прочут средновековен учен Авецена (от 2006 г.). Височината на този връх е 7134 метра и тук вече родният алпинист влиза в истинско предизвикателство, до него са Иван Вълчев, Димитър Бърдарев и Трифон Джамбазов.
Снимка: Автор: Mount_Noshaq_seen_from_the_base_camp_(photo_Louis_Meunier).jpg: Louis Meunierderivative work: Bulwersator (talk) – Этот файл является производной работой от: Mount Noshaq seen from the base camp (photo Louis Meunier).jpg:, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18122488
2 август 1975 г. четиримата българи успяват да се издигнат до една от най-високите точки на планетата. Следващата година се отпускат и средства за първа национална ескпедиция, а целта е връх Ношак в Афганистан. Трябва да отбележим, че покоряването му става през 1960 г. от японска експедиция, водена от п-р Сакато, през 1973 г. се покорява за втори път от Тадеуш Пьотровски, а след това идва време на българските алпинисти. Споделяме тези редове, за да знаем, че Христо Проданов не е минавал по отъпканите пътеки, а през цялото време се е стремял да направи и невъзможното.
Снимка: By User:Uwe Gille – own photograph, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=121277
Съответно на 6 октомври 1976 г. заедно с Малин Цонкин българският флаг достига височина 7492 метра. Успехът е последван и от покоряването на връх Лхоце – четвъртият по височина, издигащ се точно на границата между Тибет и Непал. По стара традиция, Проданов избира един от най-трудните и опасни маршрути, за да стигне до върха на близо 8516 метра, кислородната маска не е необходима и на 30 април българският флаг е забит. Проданов е и първят българин, който достига тази висота.
През следващите няколко години води български експедиции в Афганистан и покорява върхове със средна височина от 7000 метра. Това време се инвестира в опознаване на климата, подготовка за негово величество Еверест и каляване на духа и волята. И така достигаме до финалната дата и последната част от алпинистката история. През април 1984 г. Христо Проданов се подготвя да стигне до най-високата точка на света. Изборът на месец е изключително рискован, особено след като климата е променлив. На 16 април Проданов се зарича, че ще изкачи Еверест и нищо не може да го спре, взима си довиждане с приятелите, кара ги да вярват в него и тръгва.
Снимка: By Photo by Pavel Novak – Cropped and scaled down from Image:Everest kalapatthar.jpg., CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=402868
Макар и повечето алпинисти да са на мнение, че е необходима почивка, Проданов не може да чака повече, търпението му е на изчерпване. Освен това избира Западния гребен или „Жесток път“, както го наричат алпинистите. Христо тръгва по-рано, за да може да изпревари и очакваната буря. Пътешествието е тежко и в следващите 7 часа няма никакъв сигнал от радиостанцията му. Хората в лагера започват да мислят за най-лошото. В 18 часа и 15 минути се чува и щастливата вест – българинът е стигнал до най-високата точка на света. Прекарва 33 минути, запечатвайки безкрайната красота и след това тръгва на почти невъзможния път до върха.
На 8500 метра алпинистът съобщава, че има проблеми – изкачването е предприето без кислороден апарат. В този момент, въпреки опитите да бъде спасен, Христо се намира на едно от най-недостъпните места на планината, желанието му да се върне по същия маршрут, коства още повече усилия и по всичко личи, че това ще е краят на книгата. По радиостанцията съобщава, че има нужда от помощ, Людмил Янков тръгва с няколко кислородни бутилки и върхът вече не е от значение за него, важното е да стигне до своя приятел, междувременно от лагера по радиостанцията с Проданов поддържа връзка Георги Имов, който моли алпинистът да не заспива.
Накрая откриват раницата му, но Христо е изгубен. На 8 май Иван Вълчев, Методи Савов, както и Кирил Досков и Николай Петков (на следващия ден) покоряват върха и минават по Югоизточния ръб, правейки траверс на масива, който често се нарича „Българският траверс“. Единствените алпинисти, които са намерили сили да минат от там са българи и словенци, никой друг не е дръзнал да мине по Западния гребен. По една или друга причина, алпинистите ни винаги влизат в сериозен конфликт с Еверест.
Снимка: By Randona.bg – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=81142365
Никой не може да обясни каква е тази любов, която двете страни хранят, но често тази планина предпочита да прибере още някой в ледените си прегръдки. Делото на Христо обаче не е изгубено. Мариана Проданова Масларова също е родена в карлово през 1961 г. – датата, в която Христо Проданов завършва алпийското училище. През 1991 г. успява да спечели маратона в София, но освен това е състезател по алпинизъм и скално катерене. Следвайки пътя на чичо си Христо, Мариана достига до Еверест през май 2004 г.
Забелязана е малко преди върха и след това изчезва. Много хора подозират, че дамата най-вероятно е успяла да го изкачи, но липсват свидетелски показания и близо 20 години след опита на чичо ѝ, Мариана най-вероятно е успяла да зърне това, за което са разказвали нейните роднини. Еверест прибира чичо Христо и племенницата Мариана – двамата са следвали почти еднаква история на изкачването на върхове, но ако вярваме на древните будисти, Хималаите трудно се разделяли със суровите хора, които дръзват да я покорят.
