Тодор Александров – революционерът, чиято съдба беше предначертана от самото начало

Тодор Александров Попорушев е един от известните български революционери, член на Централния комитет и лидер на ВМРО. Списъкът с псевдоними за него е безкраен, но по-важното е, че неговата съдба е предначертана от самото начало и сякаш той самият няма много избор, освен да изпълни задълженията си. Роден е на 4 март 1881 г. в град Щип. Баща му Александър Попорушев е учител. През 1888 г. учи в Радовиш, следвайки назначението на баща си, през 1893 г. се завръщат в родния град и малкият Тодор завършва основното си образование.

През 1895 г. започва да учи педагогика в Скопие и се дипломира с пълно отличие през 1898 г. На 16-годишна възраст е поканен лично от директора на гимназията – Христо Матов да постъпи във ВМРО. Получава назначение във Виница и пристига там само една година след отбелязването на първия голям провал на организацията. Между 14 и 15 ноември пристига четата на Коте Голчев и обира дома на Касим бег, задигайки около 800 турски лири. Домакинът е убит и това мотивира властите да направят сериозно разследване, което води до масови арести и разкриването на цялата организация. Гневът на турските власти успява да вземе живота на 218 души. Арестуваните са около 592 българи, сред които 60 учителя и свещеника.

До края на 1898 г. са освободени почти всички задържани, в следствие на засилващото се обществено мнение, както и желанието на Гоце Делчев и Христо Матов да съберат чета и да унищожат всички архиви в селото. Само 8 души са осъдени на доживотен затвор. Тодор Александров пристига във времето, когато голяма част от оръжието на ВМРО е изгубено, а моралът на организацията е нисък. Освен това българското население се гледа с особено съмнение и недоверие, което води до още по-тежки последствия в бъдеще. Въпреки тежката ситуация, в която заварва селото, Тодор работи неуморно за възстановяването на щетите.

Снимка: By невядомая – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2176222

Поканен е да бъде част от така наречените гемиджии, които са известни с различни терористични актове срещу видни турски личности. Целта на показните атентати е да се привлече вниманието на западните медии, но Александров отказва и не вижда смисъл да напада невинни. През 1903 г. преподава в Кочани, там работи изцяло за играждането на канал за оръжие от България към вътрешната част на Македония. За това дело е осъден на 5 години затвор на извънреден съд в Скопие. Лежи 13 месеца и е освободен с амнистия от българсткото правителство за политически затворници в Македония и Одринско.

През 1904-1905 г. е главен учител в родния си град Щип. В края на годината е заловена поща на ВМРО, в която Александров вече е назначен за член на околойското ръководство. Преди властите да започнат да правят арести, той успява да се скрие и окончателно да приключи опитите да живее легално в страната. Става част от четата на Мише Развигоров. През следващата година e един от официалните ръководители на Скопксия революционен окръг. Не обръща внимание на вътрешните конфликти, но не позволява на турските власти да разгръщат сериозно своето влияние, както и често охлажда сръбските страсти и мераци за завземането на територията.

Техните идеологически борби просто не могат да се случат. През 1907 г. преподава в Бургас, след това се връща обратно, за да поеме касата на Задграничното председателство на революционния окръг. Прекарва 2 години и при опит за арест изчезва през 1909 г. в укруване в България. Следващата година отново обикаля с чета революционния окръг на Скопие. По същото време Османската империя започва обезоръжителната акция на младотурците, чиято основна идея е да се изземе всичкото налично оръжие на бившите революционери. Макар и ВМОРО да се легализира малко по-рано и да се регистрира през 1908 г., властите все пак решават да я забранят и да започнат активно разоражаване.

Тодор Александров в затвора

Снимка: By невядомая – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16077322

Именно в този период Александров заплашва със сериозни санкции и дори смърт онези, които се разделят с единственият инструмент за независимост по това време. В отговор на толкова активната акция, домът му в Щип, както и този на чичо му, са изгорени от властите. През 1911 г. е избран за член на ЦК на ВМОРО. Макар и да е против атентатите, в последствие по негово нареждане се извършват два – през 1911 г. в Щип и още един в Кочани през 1912 г. Те са и една от причините за избухването на Балканската война през 1912 г. Организацията подкрепя българската армия и всички български съюзници в битката срещу Османската империя.

Четата му от 117 душу успява да влезе в Кукуш и да го задържи, в последствие го предава на настъпващите български военни части. Следващата година се засилва гръцкия и сръбския терор към българското население в Македония. Александров изпраща писмо до Григор Василев и Никола Милев с инструкции за агитация за Независима Македония. През 1915 г. четникът е мобилизиран и служи в Щаба на Действащта армия. След войната става един от основните дейци на македонската емиграция в България. През 1919 г. работи върху възстановяването на ВМРО и е назначен за ръководител. Неговата идея е да обедини отделните части в страната и по този начин да извоюва автономия, която да позволи запазването на българите в нея.

По същото време Александър Стамболийски трябва да се откаже от защита на правата на българското население, останало в пределите на създаденото през 1918 г. Кралство на сърби, хървати и словенци. За пореден път Александров трябва да жунглира в една бързо променяща се политическа картина. В този момент ВМРО контролира изцяло политическия живот в Пиринска Македония, но здравият български съюзник се опитва да забрави за своите братя от другата страна – това е условието за нейното предпазване от иначе враждебните съседи. В знак на протест и по нареждане на лидерът е убит българския министър на войната.

Снимка: By невядомая – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20198484

Александров поръчва на българите да гласуват и за комунистическите кандидати, които са видни противници на режима в Белград. Изборът за крайни парти е повече от логичен. В последствие срещу организацията започва да се упражнява натиски и двама от ръководителите – Димитър Влахов и Петър Чаулев подписват във Виена въпросния Майски Манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. Александров обаче обявява, че не е подписвал такива документи. Отказът му да се свързва с всяка възможна комунистическа сила. На финалът е мразен от абсолютно всички, които някога е водил в тази изключително тежка и неравна битка.

Нещо повече, харизматичната сила на Тодор Александров се оказва и неговата смъртна присъда. На 30 август 1924 година заедно с генерал Александър Протогеров потеглят за конгреса на серчани в Лопово в Пирин. Александров използва услугите на Панзо Зафиров и Христо Балвански. Пристигат в Горна Джумая към 3 часа през нощта на 31 август. След това са откарани с кола до моста на Горносущицката река. Там се срещат с Щерю Влахов, Динчо Вретенаров, Динчо Сигураски и Динчо Балксански.

Снимка: By невядомая – http://todoralexandrov.hit.bg/gallery/kjust.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8223884

Всички тръгват с коне през Пирин, за да стигнат до финалната дестинация. Към 3 часа следобед спират за почивка в долината на Двете реки. Александров е застрелян в гръб от Влахов и Вретенаров. Динчо Балкански убива и телохранителя Панзо Зафиров. Генерал Александър Протогеров е пощаден. Телата са заровени бързо. Убийството на Тодор Александров отключва разчистване на стари сметки и желание за вендета, което продължава още три месеца. Извършителите са елеминирани само ден по-късно. Тялото на Тодор Александров е погребано в църквата „Свети Илия“.

Заглавна снимка: By невядомая – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18285498