Тихо Брахе – датският астроном, който разчупи 2000-годишната теория за космоса
След като умира през далечната 1601 г. Тихо Брахе може да напусне света като един от най-влиятелните математици за времето си, придружен с титли като алхимик и един от особено влиятелните хора в науката. Прекарва времето си в изучаването на звездите и изследването на хиляди обекти, при това във време, когато термини като супер нова и телескопи, все още не съществуват. Прекарва време в отхвърляне на хипотезата на Аристотел за не променящите се се космически обекти и поставя основата на науката за движение на планетите, която по-късно ще се разглежда от Кеплер.
Датчанинът успява да остане в историята с най-различни открития и достатъчно странности. Когато се стигне до научните теми, Тихо може да прибегне до насилие и по тази причина губи огромна част от носа си, докато се сражава с друг математик. Понеже фактите не били достатъчни, господата решили да използват насилието като крайна мярка за решаване на проблеми и очевидно това вършило добра работа. Нека не забравяме, че в началото на XVII век, науката не е можела да докаже много, следователно побеждава само онзи, който може да докаже всичко.
Тихо обаче има и други интересни странности. Живеел на частен остров в специално разработен замък, пригоден за всички видове неканени гости. Всяка стая имала своите тайни и можела да елиминира враговете, за които можем само да подозираме, че не са били малко. Неговите последователи и почитатели в науката също не разочаровали – Брахе разполага с армия от астрономи, които да предпазват тайните и да се разправят с критиците. Най-важното е, че тъмницата на затвора се използвала от всеки, който успее да вдигне пръст и да го осъди, следователно посетители не липсвали.
Снимка: By Unknown author – Engraving from the book: Tycho Brahe (1598), Astronomiae instauratae mechanica, Wandsbeck. Downloaded from the online exhibition at the Royal Library; stitching by Axel Boldt, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19389032
Домашният любимец на този учен бил лос с особена глътка към алкохола. На всяко парти животното трябвало да бъде добре почерпено. Компания на лосът правило и малко джудже, което живеело под масата на трапезарията. Неговата задача също била да забавлява гостите. По всичко личи, че датчанинът може да се смята за поредният луд и заможен човек, но има една голяма подробност, това е човекът, който с просто око успява да изчисли траекторията и движението на около 700 звезди. Тихо може спокойно да се смята за олицетворението на злите гении, които днес се представят в приказки и филми, лудостта му е подчертана, но към нея не трябва да забравяме, че има достатъчно постижения, които по-късно служат като отправна точка за много други учени.
Като член на датско благородно семейство, от бъдещия малък Тихо се очакват сериозни дела. Чичо му го отвлича на 2-годишна възраст, след като е останал без деца. Същият човек по-късно ще бъде запомнен като онзи, който скача в Балтийско море, за да спаси краля на Дания. След инцидента, двамата братя най-накрая достигат до желаното примирие относно кражбата на първородната рожба. Тихо е даде за отглеждане при чичото, докато не достига 13-годишна възраст и не заминава в университета в Копенхаген, а след това и в Лайпциг. Като член на аристократично общество, Брахе трябвало да изследва науки като право и изкуство на войната, към това се добавят математика и изчисление на данъци, за да може след това да таксува правилно простолюдието.
Именно точните науки разпалват основните страсти и го водят в ръцете на астрономията, което от своя страна се оказва най-голямото предизвикателство, което е срещал. Закупува всичката литература, която може да открие по това време, залага на Птолемей, Аристотел и Коперник, а през 1563 г. използва свои собствени инструменти, за да наблюдава Сатурн и Юпитер, които преминават един до друг. Изненадва се от факта, че изчисленията на Коперник и Птолемей се оказват особено грешни в своите собствени изследвания. След като остава разочарован от въпросните гении, Тихо започва да поправя грешките им и сам да се занимава с движенията на космоса. Така започва началото на датската астрономия – с грешката на Коперник и неговите последователи. Този учен вярва до последно, че е един от най-умните хора, ходил по тази земя и критиките просто нямат място.
Ето защо по време на една немска сватба, благородникът влиза в спор немски математик относно тригонометричните функции, след като двамата не стигат до разумно заключение, дуелът е факт. Нещо по-забавно е фактът, че докато двамата се дуелирали и размахвали шпаги, не спирали да цитират своите собствени теории относно точната наука. Що се отнася до останалите гости, те били очаровани от зрелището и само позволили битката да продължи. За нещастие, Тихо имал един проблем – познавал много добре математиката, но не толкова добре умението за водене на битка, което автоматично се отразило на лицевото му разпознаване. Шпагата на противника намалила значително носа му.
Снимка: By Tycho Brahe – Tycho Brahe's observatory on Ven: Johan Blaeu, Atlas Major, Amsterdam, 1662-DET KONGELIGE BIBLIOTEK, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=573307
Понеже датчанинът имал уменията и финансите, бързо успял да изгради изкуствен метален нос от злато, сребро и специален восък, за да го прикрепи обратно на лицето си. До днес можем да спорим дали човекът не е успял да постигне и особено постижения в пластичната хирургия. Така и не успяваме да го видим с това постижение, защото Тихо отказва да се рисува със своя метален нос. През 1570 г. се завръща в Дания, за да разочарова семейството си, след като отказва да стане съдебен администратор. Никой не е очаквал, че бъдещият наследник ще се захване с построяването на една от най-вълнуващите обсерватории в историята на Дания. Наема около 20 души, които да изградят специална постройка, предоставена лично от неговите чертежи. Това постижение се случва, докато астрономът е едва на 28 години. И само 2 години по-късно успява да наблюдава раждането на супернова или добре познатата „Нова звезда“.
Наблюдава я някъде в съзвездието Касиопея. 5 години по-късно ще гледа и комета. И така стига до няколко основни заключения. Първо успява да отхвърли идеята на Коперник, че вселената се развива около слънцето, датчанинът е сигурен, че всичко се развива около земята. Освен това доказва, че звездите никога не се променят и всичко отвъд луната остава почти завинаги същото. След като успява да докаже всичко това, ученията официално зачерква и наблюденията на Аристотел, които отлежават почти 2000 години в науката. През следващите няколко години се намира в университета в Копенхаген, четейки лекции на аудиторията.
Това не е по негово желание, кралят на Дания му нарежда да се включи в обучението на бъдещите учени, а в замяна може да получи една от най-добрите обсерватории в света – определено е сделка за учения с изкуствен нос. Дори има правото си да я избере на около 5-6 километровия остров близо до Копенхаген и да не допуска никой без покана. Нарича мястото „Замъкът на Урания“ и създава 6 кули, две библиотеки, лаборатория по алхимия и висока каменна стена, с която да се предпази от любопитните погледи. По това време започва да създава най-различни астрономически приспособления.
Понеже се притеснявал от злите погледи, ученият най-накрая решил да обърне внимание и на сигурността. До ден днешен не е сигурно колко от тайниците му на острова са открити, защото всеки един от тях се активира в специален ред и изисква особени познания. Понеже островът е лично негов, всеки дръзнал да краде неговия труд, може да бъде съден и убит лично от него, без да се намесват датските закони – това е цената за печеленето на блестящите умове. Алкохолът и останалите пороци не били пропуснати. Когато се направят нови открития, всички пирували, а джуджето Джепе излизало под масата, за да направи нови предсказания. Гостите напивали и лосът на острова.
Снимка: By Eduard Ender (1822-1883) – http://cache.eb.com/eb/image?id=83677&rendTypeId=4 Now redirects to http://media.web.britannica.com/eb-media/77/83677-004-72A98E5A.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=822362
Животното в последствие умира след като препива с бира и пада по стълбите, но дори това е само малка част от лудостта, която наистина се случва в Дания. Благодарение на неговите инструменти и точни изчисления, екипът проследява и описва точните позиции на 777 звезди. Коригира закона за атмосферно отражение – до този момент никой не е подозирал, че атмосферата променя траекторията на светлината, а някои от математическите изчисления са изключително точни. Едва 7 години след смъртта на Тихо, телескопът ще бъде изобретен. Когато кралят на Дания е заменен с нов наследник, науката изпада в немилост.
Астрономът е принуден да си намери истинска работа и да напусне своята крепост. Пътува в Европа няколко години и накрая се озовава в Прага, където служи като имперски математик в Свещената РИмска Империя на Рудолф II. Заради своите математически познания, Тихо живее в замък извън Прага и продължава да работи върху своите собствени изследвания. Не трябва да забравяме, че именно там взима за съпруга една от селските дами и с нея има 8 деца. Нито едно от тях не е признато, поради простата причина, че той е благородник, а тя няма същото потекло.
През 1601 г. след доста проблеми и още повече алкохолно преживявания, датският учен умира. Според лекарите, Тихо обичал да стои на масата и да се налива, задържайки до последно възможността да отиде до тоалетна. Вярвал много сериозно, че ще изпусне важна информация и накрая се разболял от инфекция. Днес името му може да бъде открито на мястото на един от кратерите на Луната.
