Тайланд е страната, която винаги се тресе между монархичното и демократичното
Зората на XX век е особено трудна за азиатските монархии. Колониалното владение, движението на национализацията и комунистическите революции в региона идват като особено предизвикателство за всеки един владетел. Мнозина се чувстват безсилни срещу задаващата се вълна от агресия, а когато пушекът се вдига, малцина могат да разказват историята на случилото се. Има една азиатска монархия, която успява да оцелее всичко и изглежда, че може да пребори всички напасти от онова време.
Тайланд продължава да е апетитна хапка за Китай и до днес, но в миналото е ваксинирана от всички видове набези. Монархията е богата, а кралят не бърза да се самозабрави, за да даде почва на пролетариати и всякаква друга побесняла маза за национализация. Не е изненада, че това продължава да е една от най-богатите държави и до днес, особено при една турболентна политика. Тайландската монархия знае пред какво се е изправила в миналото и очевидно знае какво да прави в настоящето, за да продължи да се смята за онзи азиатски оазис, който може да произведе абсолютно всичко.
Историята посочва, че Тайланд започва своята история около XIII век като кралство Сукхотай, намира се в Северен Централен Тайланд. Тайландците са мигранти от южната част на Китай и са започнали своето преселение 2 века по-рано. Превръщат се във васали на силната Кхмерска империя на Ангкор. Сукхотай успява да се откъсне от кхмерите и във времето на геополитическа нестабилност в Южна Азия, предизвикана с любезното съдействие на Монголската империя на север, те бързат да обявят своята независимост. Имат време да се разгърнат и по крайбрежието на Малайзия.
Кралят изпраща най-различни почести към Китай и многократно го подпомага срещу монголските атаки. Новото кралство се подчинява на Будизма, който най-вероятно пристига от Шри Ланка и се използва като идеологическа основа за новата малка монархия. Различава се от Хиндуизма и други локални религии. В тази версия се смята, че монархът е бъдещият Буда, който ще върши добрини през целия си живот и ще успее да постигне моралното съвършенство, което ще позволи неговото прераждане в бъдеще. Точно тази теория заземява завинаги владетеля и до наши дни.
В началото на XIV век ще открием, че Ангкор е доминатор в Югоизточна Азия и с вековете ще започне да отстъпва своето реноме пред останалите играчи. Това създава силен вакуум, който кара Тайландското кралство Айутая, открито в долната част на река Чао Пхрая и на около 60 километра от залива на Тайланд, да започне да трупа дивиденти. Географската позиция позволява да се създаде една добра търговска линия в мирно време и също така да се допринесе за региона в положителна насока. Династията Мин пристига на власт, за да бъде посрещната от поне 68 мирни мисии, в които да се почете новия владетел на Китай и в следващите 70 години ще има мир и разбирателство, водещо до още по-сериозни позитиви. През 1438 г. има абсорбция с Сукхотай и бившите силни тайландски принципали.
Местните успяват да доминират в малайзийските крайбрежия и да доставят най-необходимата стока. В началото на XV век ще се появи напрежение от Китай, което ще изисква да се прекрати всякакво действие на морска търговия и с помощта на сила ще принуди малкото успешно кралство да спре да съществува. Това не се харесва на армията и през 1431-1432 г. айутайски войници ще се съберат в Ангкор и ще провъзгласят нов свой крал в региона.
Абсорбцията на територии на малката империя ще накарат тайландските монарси да усвоят традициите и кралските ритуали, както и да изобретят своя собствена роля, с която да изградят своето кралско и божествено влияние за контрол. Кралете се смятат за нещо като богове и ранни инкарнации на хиндуския бог Вишну. Няма да има един владетел, който да не се опитва да привлече и божественото в своето име. Дълго време ще се смята, че владетелят е комбинация от човек, който практикува някои хиндуски ритуали, както и специалната форма на будизъм, за да може да се отговори на всички изискания, както на мнозинството, така и на малцинството. Странната химера работи, особено след като всички са доволни и кралят не може да е форма на разделение.
Кралството може да се смята за доста напреднало и добре оборудвано във военно време. Между XV и XVI век ще се водят сериозни войни. Най-известният пълководец ще е крал Наресуан, който води армиите си, за да възстанови името на империята си, но също така ще бъде известен като един от побратимяващите фактори за кампанията в Бирма през 1569 г. Наресуан има впечатляваща роля и влияние.
По записките на холандски моряци от Източно Индийската компания, той никога не носи оръжие, а винаги се разхожда с лък в ръка. Ако забележи човек, който не изпълнява заповедите или извършва грехове, кралят вдигал лъка и пробождал грешника. Кралят носи парченца кожа от всички, които са го наранили, обидили или просто не са изпълнили своите заповеди. Това реноме, заедно с идеята, че говорим за лидер, благословен с любовта на владетелите, прави цялата картина още по-интересна. В Европа ще стане ясно, че това не е просто тайландски лидер, а така наречения „Черен принц“.
Армията и нуждата от агресия ще се редуцират през XVII век, черният принц ще поеме търговските маршрути и често ще започне да запасява страната си с най-различни европейски блага. Не се притеснява да покани португалски, холандски, английски, френски и други кораби, с които да разменя стоката си. По думите на пристигналите мисионери, нито една азиатска монархия не може да се смята за по-напреднала, отколкото тази в Сиам. През 1688 г. ще има и първа революция в Тайланд, ориентирана към прогонването на французите. По някаква причина се вярва, че крал Нарай е допуснал французите в управлението на страната, а това не може да се смята за фактор, който ще подобри живота на жителите.
През 1767 г. идва инвазията на Бирма и тайландското кралство е отново в едно ново предизвикателство. Оказва се, че въпреки малките размери, търговските маршрути са успели да спечелят влиянието на съседките. Скоро ще има китайски доброволци, които ще се опитват да помогнат на тайландците срещу новите нападатели. След голямата победа, един китайски търговец, отговорен за доставката на наемници – Таксин, бърза да изгони владетелите и да се позиционира като нов крал. През 1782 г. той ще бъде свален от трона и екзекутиран – никой не обича имитаторите, които нямат никакви тайландски корени. Ражда се новата династия, която идва от семейството Чакри.
Кралското семейство поставя и Бангкок като столица. В един момент се водят войни за разширяването на територията във всички посоки. Стартирани от фалшивия владетел Таксин, следващите крале ще спрат тази инвазия и ще се ограничат до острова, като винаги ще поддържат търговските отношения с Китай и други близки системи. До XIX век Сиамското кралство – така остава известно в Европа, започва своето динамично развитие и модернизация.
Британците няма да успеят да се справят толкова лесно с Китай в първата Опиумова война от 1839-1842 г. и ще започне първата по-сериозна геополитическа промяна на силите и регионът на Сиам ще усети точно това. През 1855 г. губернаторът на Хонконг сър Джон Боуринг ще пътува до Бангкок, за да подпише мирно споразумение с крал Рама IV. Използва се същото споразумение, което е успяло да проработи за Китай. Британците ще успеят да спечелят своите позиции в търговията с Китай, но сега имат и ново желание – да получават най-добрите условия от Сиам – регион известен с изработката на много ценности и артефакти, които служат вярно в Европа. Кралят на Сиам ще изпрати още една благородна мисия за признание от Китай, за да може да разбере и какви са по-добрите ходове в тази сделка, но това ще е последната такава, с която цялата сага и топлите отношения с Китай ще приключат.
Твърди се на теория, че тази монархия започва да съществува като независима и силна от средата на XIX век, но и до днес има историци, които смятат, че нейното раждане е станало много по-рано. Силните благородни фамилии са имали възможност да контролират ключовите роли в министерствата и да организират международните канали за търговия и външни отношения. Различните провинции, които остават далече от основните кралски дейности, получават местни благородници, които трябва да управляват по ролята на краля и макар да изглеждат като напълно независими, те винаги трябва да отговарят на кралската фамилия. Щастието е, че никога не се е налагало да плащат свирепи данъци, а точно тази форма на издевателство може да даде достатъчно добри отговори за всички.
Европейската колонизация в този период ще сложи край на различни кралства като това във Виетнам и Бирма, но Сиам ще се радва на тези факти, особено след като последните конкуренти са неутрализирани. Крал Чулалонгкорн ще се възползва от новите реформи и бързо ще подобри състоянието на Сиам. Използва знанията си и добрите отношения с Холандия и Великобритания, за да може да изгради по-добра колониална администрация, а с това да създаде и независими региони, които да не се чувстват откъснати от цялото. Често изпраща своите полу-братя, които да ръководят администрациите директно и да поемат контрол на приходите и разходите.
През 1885 г. ще направи една последна стъпка, която ще демонстрира невероятен и точен нюх за властта – премахва властта на кралския парламент. Изпратил е по-голяма част от своите деца в модерна Европа, където всички трябва да разберат как работи администрацията, за да могат да построят същата, която работи за стария континент в кралството. Успява да създаде модерна армия, която винаги да е насочена към внимателната дипломация. Балансира с изключителна лекота между англичани и французи, даже в един момент е буфер между двете страни.
Прави няколко официални пътувания в Европа през 1897 и 1907 с това ще затвърди присъствието на Тайландската монархия. Успява да се срещне дори с кралица Виктория и да покаже, че разбира много добре пътя на Европа. Той се представя като модерния владетел, но никога не забравя хиндиузма и будизма като концепции за управление.
След централизиране на управлението, критиките на кралските особи започват. През 1885 г. група принцове и висши поданици ще се опитат да се присъединят към посолствата в Лондон и Париш и ще се опитат да постигнат точно обратното – абсолютното затвърждаване на монархията и обръщането ѝ към старите корени. Те се притесняват, че реформите могат да създадат повече проблеми и да дадат шанс на Европа да направи онази толкова страшна колонизация. Кралят успява да отхвърли всички искания и в някои моменти е на път да подписва смъртни присъди. Всичко приключва с изпращането на принц Присданг в изгнание.
В началото на XX век ще се наблюдават превратите в Русия и Персия, тайландците гледат краха на Османската империя, Португалия и най-вече прегазването на династията Мин в Китай. През 1912 г. кралското правителство ще открие опити за преврат, ръководени от офицери в армията, чийто план е да свалят изцяло монархията. Някои от конспираторите са се опитвали да създадат конституционна монархия, докато други са искали република. През 1932 г. преврат на цивилни и войници успява да вземе властта, носейки името „Народна партия“. Те настояват от краля да се съгласи с конституцията на монархията. Той се съгласява, докато кралските управници се гневят от факта, че ще изгубят своята власт. През октомври 1933 г. ще дойде време за кралски бунтове, които ще се изправят срещу новото правителство.
Те са водени от бившия министър на войната – принц Боворадет, който е много по-близко до властта, а с изненада има и благословията на краля. Бунтовниците са разбити лесно и Прахадхипок ще бъде принуден да замине в изгнание във Великобритания, след като абдикира от трона през 1935 г. Народната партия е назначена за регент в Сиам и издига новия крал – Ананта Махидол, който ще ръководи страната от безопасно разстояние в Швейцария. През следващото десетилетие Сиам ще продължи да съществува без активен монарх. Страната е близо до република през 1939 г. и се прекръства от Сиам на Тайланд.
През следващите две десетилетия отново ще има обръщане на ролите и този път ще се говори за връщане на монархията. През 1946 г. крал Ананта Махидол и неговото семейство ще се върнат в Бангкок. На 9 юни младият крал ще бъде открит мъртъв в леглото си в двореца. Някой го е прострелял в главата, а това отново ще даде повод на кралските сили да разпространяват слухове, че водеща фигура е Приди Пханомьонг. Други ще подозират британското правителство. Кралските приближени ще побързат да избягат в изгнание. През 50-те години идва началото на студената война и САЩ ще започне да предоставя масови помощи на тайландските военни и население.
Тяхната единствената мисия е да помогнат на Тайланд да спре разгръщащия се комунизъм. През следващите 10 години ще има сериозни симпатии към кралските управници и през 1957 г. ще последва военен преврат, воден от маршал Сарит Тханарат. През следващите 16 години ще има управление на анти-комунистка, консервативна и дори военно-диктаторска форма на управление. Този период дава положителни възможности за възраждането на монархичните принципи, които са отхвърлени след революцията през 1932 г. Образователната система, телевизионната пропаганда и всеки друг източник ще продължават да напомнят, че монархията е ясно вплетена в населението.
През октомври 1973 г. ще има протести на студенти, които не са особено добре настроени към военния режим. Монархията ще застане на тяхна страна. Това е период на нестабилна и хилава демокрация. Анти-комунистката параноя продължава да владее Тайланд. Победите във Виетнам, Камбоджа и Лаос ще са доста сериозен фактор за поредното сваляне на монархията и политическата отрова, която се задава от левиците.
В утрото на 6 октомври 1976 г. кралски военни сили и полицейски отряди ще се спуснат към университет Тамасат в сърцето на Бангкок и ще нападнат студентите, които са се събрали да протестират там. Невъоръжените студенти са посрещнати от куршуми, бомби и агресия на войници и полицаи. Назначен е и крайно десен съдия за министър-председател на страната. Парламентът е разпуснат, а всички останали партии са забранени. Започва дълбока чистка на всички кадри и почитатели на левите движения. Повечето тайландци бягат в джунглите и се включват в слабата комунистическа партия на Тайланд, една година по-късно ще се опитат да направят втори преврат, започвайки отново от университета.
Това клане ще намали влиянието на монархията и нейното представяне в света. Приема се нов закон, който гарантира, че всяка една партия, която се изправи срещу монархията, трябва да бъде готова да се изправи и срещу армията. Геополитическите промени започват в Азия и много по-късно в Европа. През 1978 г. Китай ще спре своята помощ за тайландските комунисти. През 1980 г. армията ще предложи амнистия на студентите, които са избягали и ще спре преследванията. Несигурността пропада и скоро левицата няма да има никакво поле за изява. През следващите две десетилетия и половина ще видим, че крал Бхумибол вече е постигнал баланс между ляво и дясно в своето управление. Той настоява да се инвестира в дългия икономически удар и ще продължи да го развива с пълна сила. През 90-те години на миналия век ще открием, че Тайланд е в своя апогей и успява да повишава икономиката си с около 10% всяка една година в този период.
Страната се индустриализира, урбанизира се обществото и политическото влияние на средната класа може да се забележи. През февруари 1991 г. се издига първото демократично избрано правителство, което подчертава още по-силната независимост. Армията продължава да подкрепя монархията, но сега има специална позиция, която няма да изисква поставянето на кървави наказателни акции. През следващата година средната класа ще излезе на протести срещу военната доктрина, която се опитва да влияе на демокрацията. Това отново ще доведе до жертви и смъртта на 60 души. Всичко това се излъчва в международните телевизии и най-накрая кралят е извикан, за да реши кризата и да постави лидерите на двете страни на една маса. Войниците трябва да напуснат политиката, а Тайланд да продължи напред.
Политическата сцена се променя още един път, когато двете най-големи сили изправят бивш полицай, а вече и телекомуникационен милионер – Таксин Шинаватра, в парламента. Той използва своите медии, за да промотира партията си – Тай Рак Тай и да се превърне в лидер на сцената. Владее между 2001 и 2006 г. с невероятна популярност и дори измества настоящия владетел. Средната класа, армита, кралските привърженици и мнозина други ще се изправят срещу него. През месеците на дестабилизация на 19 септември 2006 г. ще последва и военен преврат срещу него, но той самият не се намира в Тайланд.
Конституционния съд разпуска неговата партия, но не забранява да създаде нова, с която да спечели изборите през 2007 г. След победата на изборите, съдът отново я разпуска. Новата демократична партия ще формира правителство. Това ще доведе до популяризация на страната и разделението на жълти блузи – маркират подкрепата към монархията и на червени блузи, които подкрепят милионера. Социалната медия се появява като нова форма на управление и изразяване на политическите отношения.
По думите на населението, монархията често е влияела за блокирането на следващите демократични правителства. Това мотивира армията и полицията да се върне към старите практики, които някога са били прилагани по време на студената война. Създава се и закон срещу компютърните престъпления, който следи за критики към монархията и анти-правителствена дейност. Военните успяват да открият всички почитатели и носители на червени блузи между април и май 2010 г. и убиват 100 души, които са водели пропаганда.
За зла беда и кралят най-накрая напуска този свят. Крал Бхумибол умира през октомври 2016 г. и дава път на своя син Ваджиралонгкорн. Наричат го гангстера и разликата в прякора не може да ни изненада. Това е човекът, който се различава от баща си с най-лошите си качества. Той ще трябва да демонстрира негативната страна и да покаже, че апогеят на монархията е към своя край. През 2014 г. военните отново извършват преврат и свалят още един про-активен лидер, избран от марионетните дълбини на телекомуникационния гигант.
Докато бащата умира, синът се старае да изгради ново военно действие, с което да се изправи срещу противниците си. Създава частен затвор и започва да търси истинските почитатели на единствената противникова партия. Ръководи много малко страната и през останалото време е в Германия, където живее със съпругата и любовницата си. Някои посочват, че в активния си период е притежавал модерен харем. Той ще премахва демократични символи, ще променя конституцията в своя полза и ще продължи да подрежда масата така, че да остане много по-дълго на власт, отколкото всички останали крале.
През 2019 г. военните успяват да проведат избори и да позволяват на кралската-военна партия да формира правителство. Още една нова партия с името „Бъдеще напред“ създава прогресивна платформа и се стреми към реформи в монархията. Тя печели гласовете на младите избиратели, което прави историята още по-интересна. През следващата година има конституционна забрана на лидера на същата партия. Тханаторн Джуангроонгруангкит няма право да се занимава с политика през следващите 10 години.
През 2020 г. идват новите студентски протести, които искат реформи. Група от хора, наричащи се „Народната партия“ ще искат свалянето на абсолютната монархия и ще искат армията никога повече да не се меси в политиката. Протестите се носят във всички университети и гимназии, като дори в някои начални училища има поддръжници. Правителството е подкрепяно от армията и се намесва, като арестува лидерите и ги задържа в затвора без право на парична гаранция.
Още едно десетилетие минава и монархията продължава да се бори за своето оцеляване. Новият владетел продължава да губи своя чар и в близко бъдеще ще има поредната възможност да се разправя с гнева на своите поданици, особено след като Китай продължава да се смята за потенциален почитател на идеята да добави икономически феномен в своята територия.
