Последните часове на Йорген Бронлунд в Гренландия
Никой не може да признае какво същност го тегли към дивите и все още не толкова гостоприемни зони от света. Колонизирането на далечни земи, при това в отрицателни температури, никога не се е смятало за разходка в парка. Винаги можем да прочетем списъка с хора, които никога не се завръщат от двете върхови точки на света – Северният и Южният полюс, но нека не забравяме, че Гренландия не се оказва по-малко предизвикателство за авантюристите.
През 1907 г. експедицията на скромна група от Дания, които искат да стигнат до северните брегове на Гренландия. Планът им е да тръгнат през 1906 г. и да се върнат до 1907 г. Смелчаците се казват Йорген Бронлунд, Алфред Бертелсен, Лудвиг Ериксен, Кнуд Расмусен и Харалд Молтке. Както много други, те също искат да оставят името в историята си, но Гренландия е локация, която не се предава лесно.
За жалост Йорген може да разбере това по трудния начин. Той е третият човек, който изчезва в ледената пустиня, тялото му е открито в пещера през 1907 г. За разлика от много други той успява да запише последните си мигове в дневника. Дълго време по страниците се намират черни петна, които никой не може да разбере откъде са дошли. Според учените, последната страница от историческия документ е била изследвана и доказва една тъжна истина.
Йорген е бедствал твърде дълго време и е имал нужда от топлина. Петната съдържат следи от изгорена гума, масло и фекалии. Най-вероятно изследователят е искал да запали огън и е използвал всичко налично. Нямал е успех, поради няколко причини: тялото му е съсипано от студа, гладът казвал тежката си дума, а излагането на толкова екстремно ниски температури са дали окончателния резултат.
Ако има някаква утеха за изследователят, това е фактът, че той успява да стигне достатъчно напред, където друг човек все още не е успял да стигне. Тази дързост коствала живота му. Групата била водена от датския етнолог Лудвид Ериксен. Йорген успял да види как лидерът и картографът Питър Хаген умрели на леда. Споделя следното в дневника си по този повод:
„Успях да стигна до това изгубено място с помощта на сиящата луна. Не мога да продължа, защото краката ми са замръзнали, тук е изключителна тъмница. Телата на останалите са по средата на фьорда.“
Снимка: By Det Kongelige Bibliotek – www.laer-it.dk, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11695787
През ноември 1907 г. изследователят успява да намери заслон в близката пещера. Искал да стигне до лагера, но се налагало да мине през ледовете. Опитвал се е няколко пъти, както записва в дневника си, но всеки път губи посоката. Единственото, което успява да намира всеки път, това е пещерата, в която да се крие. Една година по-късно ще мине друга експедиция, която ще открие замръзналото тяло, заедно със записките.
Изследователите погребват тялото му при останалите от експедицията, а дневникът е добавен в кралската библиотека в Копенхаген. Мнозина обаче се чудили какво наистина присъствало в дневника. Датчаните отказвали да направят изследване. В следващият един век, опитите им удряли на камък. Записките се смятали за изключителна държавна ценност и всяко проучване можело да унищожи този артефакт, следователно музеят не съдействал.
Най-накрая някой успял да пречупи любопитството си и да открадне страницата. Неизвестен учен скъсал последната страница и през 1993 г. направил подробен анализ. Според водещия учен Каре Лунд Расмусен – п-р от факултета по Физика, Химия и Фармация на университета в Южна Дания, петното е било донесено за изследване.
Днес най-вероятно ще се поиска писмено разрешение, както и декларация от самия музей, но в през 1993 г. никой не бил чак такъв бюрократ. Опитът да анализират странния химичен елемент – не дал никакъв резултатът. Технологията по това време не можела да даде отговор. Едва днес, с помощта на малко по-свободният достъп до рентгеновите лъчи и плазмата, отговорът бил открит. По страниците присъствала комбинация от калций, титаний и цинк – трите елемента не се срещали в нито една известна скална формация, която може да бъде открита по маршрута на изследователите.
След като анализът на елементите е открит, господата откриват и нещо още по-интересно – гума. Към това се добавят и органични материали като липиди и петрол, както и фекалии. Проследявайки всички възможни стъпки на Йорген, учените най-накрая достигат до последното важно заключение. Изследователят е гладувал няколко седмици, достигнал е лимита на своето тяло и вече е замръзвал.
Ръцете му са треперили, докато се е опитвал да запали кибритените клечки, с които да нагрее течността в горелката и след това да я запали. След като обаче няма гориво, единственият му вариант е да търси алтернатива на горенето. Защо датчаните проявили толкова голям интерес към Гренландия? Оказало се, че основният проблем е определянето на територията. Ако успеят да докажат, че Гренландия е остров или полуостров.
Въпреки изключително неприятните температури, никой не можел да предаде толкова лесно около 50 000 квадратни километра. В случай, че се окаже остров, Гренландия става част от американската територия, в противен случай се причислява в полза на Дания. Изследователите били принудени да проверят този факт и затова пътували във въпросната точка. Можем да си представим какво изпитание е било за изследователя, но ако искаме да добием още по-добра представа, нека не забравяме и разказа на Джек Лондон – Да накладеш огън.
