Никола Зрински – последният опонент на Сюлейман Великолепни

„Нека тръгнем от тези горящи отломки и да посрещнем врага на открито. Мъртвите ще бъдат с Бог. Живите ще бъдат почетени. Аз ще бъда първи и ще направя това, което трябва да направя, вие направете същото. И Бог ми е свидетел – аз никога няма да ви оставя мои братя и рицари!“

С тези думи Никола Шубич Зрински тръгва с вик към противника, повеждайки армията си срещу турците. Думите и делата му го превръщат в национален герой на Хърватска и Унгария, но преди да стигнем до тези заветни думи, нека проследим цялата история на граф Никола IV Зрински. Той е роден в Зрин, Хърватска през 1508 г. Когато проплаква на бял свят, неговите източни съседи са практически Османската империя. В това военно време и постоянни конфликти между Европа и Османската Империя, Зрински бързо намира път към армията и на 21-годишна възраст взима сериозно участие в обсадата на Виена.

Присъствието му обаче се забелязва, особено след като неговата шепа хора проявява впечатляваща смелост срещу модерната и добре подготвена османска армия на Сюлейман. Това разбира се няма да е последният път, когато Никола ще се срещне с османския владетел. Заедно с брат си Иван, Никола прекарва доста време в опитите да запази наследеното от баща си във фамилията. XVI век е документирал редица такси, които различни кланове и кралски особи изискват, но Никола и Иван прекарват голяма част от времето си в опити да отблъстнат апетитите на останалите „доброжелатели“.

Снимка: By Miklós Barabás – Собствена творба; Photo by Szilas in the Kiscelli Museum, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=246703

От баща си получават различни имоти по река Уна (Сава) и така започват първите им контакти с турците. Както баща им е плащал годишна такса, така и те самите се стремят да бъдат изключително коректни. До този момент всичко се движи нормално, докато на сцената не излиза Гази Хюсрев бей с огромно желание да контролира цяла Козарска Дубица. В периода от 1537 до 1540 г. техните земи са постоянни апетите на турците, както и на вътрешните конфликти между благородниците.

През юни 1540 г. вече трябва да се борят с общите сили на Хюсрев бей, Мурат бей Тардич и Мехмед бей Милетович. Опитите им да задържат всички земи са охладени, след като не идва обещаната помощ от Австрийската армия. Замъкът Зрин и замъкът в Гвозданско издържат атаките, но мините, с които се прехранват регионите са унищожени. От този момент е ясно, че Никола ще води битки с Османската империя до края на живота си.

През 1541 г. получава доста земя в региона на Врана от Фердинанд I. Щастието му се охлажда още през същата година, когато брат му умира и той остава единственият наследник на рода. След като през цялото време най-голям опонент на Никола е именно Сюлейман, той не се притеснява да помогне на австрийската войници, които в този момент се опитват да си върнат град Пеща (в този момент Будапеща е разделена на два града – Буда и Пеща). При неуспешният опит за атака, той се появява с около 400 конника и помага на австрийците да отстъпят. За тази смелост и помощ, получава титлата Бан (губернатор) на Хърватска през 1542 г.

Снимка: By Zrínyi Miklós – Szilágyi Sándor: A Magyar Nemzet Története [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11167652

Острият език на Никола бил еквивалентен на неговият горещ характер и много скоро бил принуден да предизвика губернатора на Босна на дуел. В определеният ден за решаване на всички конфликти, Зрински пристигнал готов за сражение, но босненският представител дори не присъствал. През 1556 г. Зрински има редица победи срещу своите съседи. Победите не носят достатъчно ресурси за защита и сам предава титлата си на Бан. Следващата година е назначен за главен отговорник на хазната и с това става един от 15-те най-влиятелни хора в кралството на Унгария.

Служи като капитан на леката кавалерия от 1550-1560 г. и през 1563 г. е един от почентните гости по време на коронацията на император Максимилиан. През пролетта на 1566 г. Сюлейман решава да направи втори опит и да се опита да превземе още един път Виена. В този момент владетелят на Османската империя е на 72 години. Въпреки преклонната си възраст, Сюлейман е решен да разшири влиянието си в Европа и тръгва с армия от близо 100 000 души. Пътят му минава покрай крепостта в Сигетвар и понеже се намира на стратегичска позиция, трябва да бъде превзета. По това време Никола получава писмо от Максимилиан II, че най-вероятно ще бъде нападнат.

Препоръката е да напусне града и да остави защитата на друг капитан. На 23 април Никола пише, че ще пази града, защото хиляди хора зависят от него. Започва бързо да подготвя града за защита. Османската армия пристига през август и около 2500-3000 хървати и унгарци са подготвени да посрещнат врага си. Стените били покрити с ярък червен плат, който обикновено бил знак за приветстване на важен гост. С топовен изстрел се дава и началото на месечно сражение, достойно на спартанските подвизи.

Нападателите безмилостно обстрелвали крепостните стени, възползвали се смело от 300 оръдия, комбинирали пушките си с добрите стари стрели и през цялото време се опитвали да пробият дебелите стени. Междувременно защитниците не оставяли длъжни и отблъсквали всяка възможна атака. Отвръщали на огъня с огън, не пропускали възможността да изсипят горещо масло върху главите им и доказвали, че численото превъзходство изобщо не ги притеснява. Ден след ден, стените посрещали тежките удари на артилерията. Провеждали се и нощни атаки, но всички са без успех. Около 11 пъти турците нападат и точно толкова пъти се връщат обратно, отчаяни от жестокостта на домакините.

Снимка: By Simon Hollósy – Self-scanned, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2673854

След като външните стени на крепостта не издържат, Зрински нарежда на изтощените защитници да намерят прикритие зад вътрешните стени. Междувременно се чуват слухове, че епидемия се е разстнала в лагерите на противника и войниците се разболяват по-бързо, отколкото защитниците си мислят. Междувременно всички се надявали, че скоро ще дойде и помощ от Максимилиан, но такава не идвала. На 1 септември Сюлейман убеждава Зрински да се предаде, като му предлага да го направи наместник на цяла Илирия и да му даде Босна за наследствено владенее, но това не помогнало. След това започнали заплахите с убийство на сина му Юрай, който уж бил пленен.

Нищо не помагало, което води до 12-тата атака. Отново се сипе огън и жупел срещу вътрешните стени и на 7 септември от 2500-3000 защитника са останали едва 600. В последен опит да спаси града, той се хвърля с останалите в боя. Повален е от три куршума и умира в битката. Макар и това да е трагична смърт, Никола Зрински все пак е истински победител, защото Сюлейман умира два дена по-рано от мозъчен кръвоизлив и никога не успява да види победата. Може би е сънувал, че превзема Виена, но е напуснал света, наблюдавайки как 100 000-та му армия се мъчи с 3000 хървати и унгарци.

Заглавна снимка: By Matthias Zündt – http://digi.ub.uni-heidelberg.de/fwhb/klebeband1, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=30207107