Нежната страна на изкуството: От елита на Ню Йорк до ада в „Сивите градини” – Бляскавата житейска трагедия на Едит Бувие Бийл
Джаки Кенеди няма нужда от представяне. Бившата първа дама остава завинаги част от историята на Америка, обвързана най-вече с трагичния инцидент около убийството на президента Джон Кенеди. След смъртта му Джаки никога повече не говори публично за него и като че ли това нейно поведение е час от личността ѝ, защото тя не обича да разказва и за някои свои роднини, чието съществуване е забулено в тайна. Ето защо преди години много малко хора знаят, че тя всъщност има братовчедка, известна сред артистичните среди. Нейното име е Едит Бувие Бийл – жената, станала известна със саможертвената си природа и дълга към своята майка.
Бийл се ражда на 7 ноември 1917 г. в Ню Йорк и е най-голямото от трите деца в семейството. Младежките си години тя прекарва между Манхатан и Йист Хамптън, наслаждавайки се на възпитание във висшето общество. По-късно обаче животът ѝ се обръща на сто и осемдесет градуса и вместо бляскави вечери сред елита на Ню Йорк Бийл заживява отшелнически живот, грижейки се за своята майка. В края на краищата тя бива засенчена от славата на братовчедка си Джаки, която след брака си с бъдещия президент на САЩ Джон Кенеди бързо застава под светлините на прожекторите. Едва през 1975 г. светът отново обръща поглед към Бийл след излизането на документалния филм „Сивите градини”, носещ името на място, превърнало се в емблематично за Йист Хамптън.
Нека погледнем отблизо живота на Едит Бувие Бийл – забравената братовчедка на Джаки Кенеди, която завладява със своята ексцентричност и бляскава житейска трагедия.
Началото на един живот в луксозна опаковка
Първите години от появата си на бял свят Едит Бувие Бийл, наричана от близките си Малката Еди, не познава нищо друго, освен блясък и разкош. Нейният баща Фелън Бийл е известен адвокат от Уол Стрийт, докато майка ѝ Едит Юинг Бувие Бийл, с прякор Голямата Еди, притежава крупна сума пари от семейното наследство като дъщеря на богат съдия.
Бракът между родителите на Малката Еди не е в следствие на пламнала по между им голяма любов, а по-скоро се дължи на натиск от семейството на Голямата Еди. Тъй като майка ѝ и баща ѝ искат да се омъжи час по-скоро, тя, все още само на 22-годишна, сключва брак с доста по-зрелия от нея 36-годишен Фелън. Новосформиралата се двойка се мести да живее в апартамент в Горен Йист Сайд с прислуга и личен коафьор за Голямата Еди. Същата година се ражда Малката Еди – първото от трите деца, които ще се появят в последствие.
1923 година се явява ключова в живота на семейство Бийл. Тогава те придобиват пищен имот в Ийст Хамптън, състоящ се от 14 стаи и великолепна растителност. По това време обаче никой не предполага, че „Сивите градини”, каквото символично име носи имението, ще се превърне в разкош от мизерия, разпад и нещо като затвор.
Преди това обаче Едит Бувие Бийл и нейната майка се радват на новата си придобивка и свободата, която изпитват от времето прекарано в „Сивите градини”. Двете с удоволствие разгръщат своята шармантност, заобиколени от лукс, достъпен за малцина.
Лека-полека Фелън Бийл започва да вижда жена си в друга светлина. Нейната бохмеска природа излиза наяве и двамата започват все повече да се отдалечават един от друг. Резултатът от това е сякаш предвидим. В средата на 1930 г. Фелън напуска семейството си заради по-млада жена. Голямата Еди обаче не остава с празни ръце. „Сивите градини” стават нейно притежание, а бившият ѝ съпруг изплаща щедра издъжка за трите им деца.
С устрем към звездния елит на Америка
Като дете Малката Бийл израства с амбиции да се превърне в звезда. Точно като майка си тя изпитва влечение към литературата, има актьорски заложби и артистичен талант.
Когато е само на девет години, New York Magazine публикува нейна поема. Този успех, придружен от регулярните посещения на кино и театър с нейната майка, само засилват желанието на Малката Еди за слава.
През следващите години тя започва да ходи на балет и модерни танцови техники. Красотата ѝ също не остава незабелязана. На седемнадесет Едит Бувие Бийл получава предложение да стане модел на Macy’s, но според някои твърдения истинската ѝ известност нараства след предложенията да се снима в продукции на гигантите в киноиндустрията Paramount и MGM. Защо обаче тя никога не се появява в техни филми остава загадка.
За жалост, да се превърне в истинската звезда, за която мечтае от дете, Малката Еди ще трябва да почака до 1975 г., когато се появява шокиращият документален филм „Сивите градини”, разкриващ както нейния, така и живота на майка ѝ. И въпреки трудностите, през които минава, Малката Еди не губи чувството си за гордост – „Мразя, когато хората казват, че в миналото съм била много красива. На мен ми харесва да мисля, че съм страхотна и днес!”, споделя във филма тя.
Имението „Сивите градини” и погромът на една мечта
Голямата и Малката Еди ще бъдат завинаги свързвани със „Сивите градини”. Имотът е с големина над 6600 кв. м и е построен в началото на 1900 г. Преди да се нанесат семейство Бийл, в къщата са живели две различни фамилии.
Веднага, след като „Сивите градни” попадат под владението на Голямата Еди, тя започва да го трансформира в дом, прилягащ на звезда от най-голяма величина. Този бляскав начин на живот обаче се оказва непосилен за съпруга ѝ и освен по-младата жена, в която се влюбва, Фелън напуска съпругата си и заради нейната меркантилна взискателност.
Въпреки че вече Голямата депресия е в ход, Голямата Еди все още може да си позволи охолен начин на живот, който включва прислуга, готвач, шофьор и гувернантка. Мрачните икономически промени не се усещат от семейството, тъй като бащата на Голямата Еди ѝ изплаща годишна издръжка от 3500 долара. Но всяко хубаво нещо си има край и така след смъртта на баща ѝ през 1948 г. бляскавият живот в „Сивите градини” приключва окончателно.
По това време Малката Еди живее в Манхатан и посещава майка си от време на време. След кончината са своя дядо обаче тя разбира, че майка ѝ вече е психически нестабилна заради липсата на финанси и възможност да поддържа високия стандарт на живот. Тогава Едит Бувие Бийл взима решение, за чиито последици дори не предполага – остава да живее и да се грижи за нея. В този момент вратите на имението „Сивите градини” сякаш щракват резето си и двете жени стават негови затворници цели 25 години.
25-годишен плен и разруха
През 1952 г. животът на Едит Бувие Бийл се преобръща на сто и осемдесет градуса, когато е принудена да се откаже от мечтата си да нареди името си сред най-известните личности в страната.
Същата година продуцент от Бродуей кани вече 35-годишната Бувие на прослушване. Но предвид финансовите задължения на майка ѝ и влошаващото ѝ се ментално здраве, тя никога не получава шанса да изиграе ролята. Вместо Ню Йорк, домът на Малката Еди става имението „Сивите градини”, където ще преката живота си повече от две десетилетия.
Едит Бувие Бийл се нанася при майка си, но двете жени бързо осъзнават, че нямат пари да се издържат. Преди да почине бащата на Голямата Еди той ѝ оставя влог с 65 хил. долара. По думите на Малката Еди обаче нейният чичо, бащата на Джаки Кенеди, взима парите за дъщеря си и единствено оставя месечна издръжка на сестра си от 300 долара.
Отчаяни, двете жени започват да продават бижутата си и други скъпоценни вещи. Така, до 60-е години на миналия век, те успяват да преживяват и благодарение на финансовата помощ на иконома на имението, който се смилява над тях. След кончината му обаче настъпва истински ад и „Сивите градини” потъват в мизерия и безпорядък, в следствие на което майка и дъщеря заживяват скрити от външния свят.
„Ако ме питате какво правих през тези 20 години – храних котки. Нищо друго не се случваше”, разказва Малката Еди по-късно.
През 1971 г. името Бийл се появява в пресата, но темата е далеч от светска и бляскава. След направена проверка от служители на здравните служби „Сивите градини” стават известни с ужасяващото състояние, в което се намират. Луксозното обзавеждане е заменено от празни консерви, боклук и човешки фекалии. Заради опасността от разпространение на зараза проверяващите органи заплашват Малката Еди и вече застаряващата ѝ майка, че ако не се погрижат за почистването на дома си, ще бъдат отведени, а имотът – конфискуван.
Тогава се появява Джаки Кенеди. Дали от вина от постъпката на баща си или от нуждата да помогне на своите роднини, тя поема разходите за ремонт на имението, които са на стойност 32 хил. долара.
Филмът „Сивите градини” и пътят към върха
Документалният филм „Сивите градини”, в който са запечатани уникални кадри от живота на двете Бийл, излиза през 1975 г. и предизвиква фурор. Той е носител на няколко награди и служи за вдъхновение за мюзикъл на Бродуей.
Заради ужасното състояние на имота и бълхите, които се намират навсякъде из помещенията, режисьорите и автори на лената Албърт и Дейвид Мейсълс трябва да носят гривни против бълхи на глезените си. По време на снимките двамата се натъкват на абсурди, трудно възприемчиви за човешкото око – котки се облекчават върху скъпи произведения на изкуството, а в този момент Голямата и Малката Еди просто се смеят.
Бийл получават по 5 хил. долара хонорар за участието си във филма „Сивите градини”. Две години по-късно обаче майката умира и оставя на дъщеря си имот, тънещ в разруха. С много усилия тя успява да го продаде за 220 хил. долара и завинаги се разделя с имението, превърнало се в затвор през последните 25 години от живота ѝ.
Животът след „Сивите градини”
„Предполагам, че ще изляза от тук, когато или майка ми умре, или аз”, казва в документалния филм Малката Еди с тъжна усмивка. И думите ѝ се оказват пророчески.
След като Голямата Еди напуска този свят, дъщеря ѝ заминава за Ню Йорк, но вече като звезда. Когато продуцентът на филма я пита с какво иска да се занимава, тя отговаря „с пеене” и точно това прави. В следващите години Малката Еди жъне успехи като кабаретна певица, а сред публиката ѝ са известни личности като художника Анди Уорхол и журналиста Труман Капоти.
По мнение на близкото ѝ обкръжение това е бил най-щастливият период в живота ѝ – този на звезда. Тя никога не постига брилянтност в пеенето си, но умее да развеселява зрителите.
Едит Бувие Бийл умира във Флорида през 2002 г. След филма „Сивите градини” тя успява да преживее детската си мечта, отдала най-хубавите години от съществуването си в дълг към своята майка.
Въпреки че умира сама и без почти никакви притежания, тя не съжалява и до последно се държи като зведата, която според нея заслужава да бъде.
