Лориц Санд, който издържа мъченията на нацистите
От септември 1941 до май 1945 Лориц Санд, един от основателите на норвежката съпротива, е пребит, смачкан, заплашван и след това отново пребит от нацистите. И въпреки 4 години на най-лоши изтезания, докато Санд е на над 60-годишен, той не издава нищо на врага.
В отговор на ужасите от Първата световна война, лидерите на Норвегия започват политика на разоръжаване, което оставя армията им изключително слаба. Затова, когато германците нападат през април 1940, страната не е подготвена да се защитава.
Немски войници с огнеупорни маски бягат от горящо норвежко село
Въпреки това, правителството на Норвегия и царят й успяват да евакуират обществеността и да избегнат принудително приемане на „защитата на Райха“, което е начинът Германия да легитимира влиянието си върху държавата.
Почти веднага, норвежците от всички прослойки на обществото започват съпротива срещу немската окупация в това число и военни единици на север, които помагат на войските на съюзниците. Различни групи в страната изготвят саботажи срещу окупаторите, а други следят за маневрите на немците и докладват събраната информация.
Норвежката съпротива също така изкарва хора от страната и вкарва опитни бойци, включително и членове на US OSS (предшественикът на ЦРУ). Предлага се обучение и оборудване като така скоро се образува силна разузнавателна дейност в полза на съюзниците.
Бюст на Лориц Санд
Лориц Санд е роден в Норвегия през 1879 и служи в Кралската холандска армия след като учи архитектура в края на 19 век. След това се бие в Първата световна война, а по-късно става сравнително успешен бизнесмен. В годините преди ВСВ живее зад граница, но се връща в Норвегия през 1938 на 59-годишна възраст. Когато започва Втората световна война решава да остави плановете си отново да отпътува в чужбина и остава в родината си. Когато немците нападат през 1940, Лориц се присъединява към съпротивата.
Той е доста добър в разузнаването, заради опита си в ПСВ. Помага да се основе XU – тайна разузнавателна група, която работи за съюзниците. По време на службата си той фотографира и картографира немски военни потенциални цели.
Работата на Лориц обаче е кратка, защото е предаден от Лора Йохансен през 1941. Той е известен като един от лидерите на XU, а в момента на ареста си носи секретна информация и затова е предаден директно на Гестапо.
Следват брутални мъчения. След първата вълна разпити, Санд има сериозни рани по главата и гърба, а ръцете и краката му са счупени. Нацистите обаче не са приключили с него. Те знаят, че в главата му има много тайни за норвежката съпротива, които имат намерение да измъкнат. През следващите 3,5 години Лориц е систематично измъчван, лекуван е и след това отново измъчван.
Отказът му да се предаде обаче скоро го прави символ на норвежката съпротива, около който тя се обединява.
В крайна сметка, след като разбират, че няма да измъкнат нищо от него, нацистите го пращат за екзекуция, която е планирана за 17 май 1945. Германия обаче официално се предава на 8 май 1945 и Санд успява да оцелее.
…
Лориц Санд е награден с Кралския норвежки орден на Свети Олаф и получава почетен бюст. Това бетонира персоната му до такава степен, че самата дума „Nei“, която означава „Не“, става символ на абсолютния му отказ да се предаде пред врага дори след години най-страшни мъчения. Той почива на 17 декември 1956 на 77-годишна възраст.
