shareit

Мишел дьо Монтан – най-смиреният и успешен философ на Франция

| от |

Франция е от страните, които могат да се похвалят със сериозни военни успехи по времето на Наполеон, както и със сериозни загуби след него. Интересен факт е, че страната не може да се похвали толкова с победите, колкото с интелектуалците, които в един или друг момент се проявяват. Ако търсим обаче някои от фаворитите, задължително трябва да обърнем внимание на Мишел дьо Монтен. Той е един от последните хора, които успяват да намерят баланс в бързо променящата се страна. На него се пада честта да се възмущава срещу бавните темпове на промяната. Дистанцира се значително от политиката, предпочита библиотеката пред възможностите на френската аристокрация и най-важното – той е истински почитател на рационализма.

Ражда се през 1533 г. с баща, който в този момент има много свободна и осъзната гледна точка относно образованието. Семейството вярва, че наученото трябва да идва директно от опита чрез виждане, анализиране, докосване, правене изживяване и каляване на интелекта чрез физическа дисциплина на тялото. Малкият Мишел получава слуга, който му говори единствено и само на латински, за да може да се образова по-лесно и да осъзнае силата на вече затихващият език, макар и до днес папата да го използва. Философът по-късно ще сподели, че е успял да изучи езика по един интересен начин, без нуждата от граматика, книги, без наказание и дисциплиниране, а само чрез свободата да го говори. Дори и по-късно в трудовете ще се забележи точно тази любов, а и често Мишел ще напомня, че античните автори са в пъти по-добри от настоящите.

Повечето се насочвали към моралното развитие и знанието. Философът никога не се заравя в книгите си и вярва, че концептът на Ренесанса за добре оформената личност трябва да продължи да съществува. Ето защо и често поддържа тялото си, калява го и го превръща в добре оформен инструмент. През 1568 г. се оттегля в имението на най-големия си син, за да не практикува основната си професия и започва да инвестира часовете си в наука. Библиотеката му съдържа около хиляда тома, които той самият подвързва с кожа.

Прави това, когато Франция е разделена на католици и протестанти. Ето защо и самият Мишел често си представял, че тази вечер може да му бъде последна, защото шансовете да бъде убит в съня си, били високи. Интересен факт е, че когато започва да пише своите „Есета“ през 1570 г. ще бъдат необходими около 10 години, за да успее да ги завърши, редактира и насочи. В тях се опитва да обхване много и най-различни обекти, като не пропуска да се извини, че не е способен да изследва всички гледни точки. Сред любимите му философи са Сенека, Свети Августин и Плутарх. В последствие насочва вниманието си към толерансът, филосфския скептицизъм, хуманността и класическото въздържание. Отказва се от религията, защото не може да понесе факта, че именно в нейно име се правят толкова много кръвопролития.

През цялото време напомня на читателите, че всичко във вселената трябва да бъде умерено и дори греховете и изкушенията в големи количества ще се превърнат в проблем. И най-важното, Мишел вярвал, че науката трябва да се случва именно с опознаването на света. Ето защо напомня за една от мислите на Сократ, в които се говори, че колкото и да пътува един човек, той няма да бъде повлиян от видяното. Сократ отговорил, че това е възможно, но само ако човекът не е взел самия себе си в това дълго и безкрайно пътешествие. Що се отнася до личния му живот, като много други философи, Монтен вярва повече в приятелството между мъжете, отколкото в брака.

Portrait_of_Michel_de_Montaigne,_circa_unknown

 

Снимка: By Unknown author – http://www.archivio.formazione.unimib.it/DATA/Insegnamenti/11_2349/materiale/2.pdf, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=72061920

Сексуалното отношение също не го вълнува и често напомня, че нито един брак не е толкова провален, колкото този, който се базира изцяло на еротиката и екстаза около него. В своите трудове забелязва, че повечето бракове в последствие се развиват в някаква не-еротична форма на компаньонство, при това с всяка следваща година. Нещо повече, философът настоява всеки брак да се случва без очакванията за интелектуално обогатяване, като по този начин може да се избегне и потенциалното разочарование. И най-важното, физическото здраве се смята за най-висша ценност в света на човек. Поддържането на външното аз било точно толкова важно, колкото и вътрешното, освен това е предпоставка за качествен и продуктивен живот.

И най-важното, всичко за живота трябва да се гарнира с доза здравословен скептицизъм, който позволява на всеки човек да се съмнавяна и обмисля множество идеи, вярвания и закони на света и едва след това да започне да разсъждава върху това, което е най-добро за него самия. През 1578 г. започва да страда от камъни в бъбреците – често срещана диагноза в семейството му. Започва да пътува в Западна Европа, за да намери лекарство, но дори и след колекционирането на различни лечебни води, не успява да намери правилната рецепта. През 1581 г. разбира, че е избран от жиделите на Бордо за кмет, както се е случило и преди това с баща му.

Основният избор за философа е да служи на народа си, а това прави брилянтно, постоянно работейки като медиатор между хората и най-вече религиите. В последствие умира през 1592 г. на 59 години. До краят на живота си ще повтаря една от най-важните максими за всеки човек, когато се опитва да решава проблемите и великите предизвикателства на човек – да се въздържа емоционално, да се запознае с колкото се може повече информация и едва тогава да решава. Ето защо и често в основата на всички въпроси в неговото изследване ще присъства и още един важен въпрос „Какво знам?“.

Що се отнася до възпитанието и обучаването на млади, идеите му в последствие ще бъдат доставени и повторени в редица образователни системи. Неговата най-голяма критика към науката и преподавателите е, че информацията се представя така, сякаш е абсолютна истина – аксиома. Точно това не позволява на никой да се съмнява, да се опитва да надгражда и да търси нови решения на вече познатите проблеми. Можем да забележим, че днес във Финландия се практикуват много от предадените уроци на Мишел дьо Монтан, включително и нуждата от дебати и внимание в науката.

Разбира се, до неговите открития се стига именно със спазването на основния модел – смиреност към науката, изследване и поддържане на всички идеали, гарнирани с доза скептицизъм за света и знанията, които получаваме за него. Мишел дьо Монтан може да се похвали като един от най-разумните и балансирани философи на Франция, макар и той самият да не би искал да носи точно такава титла.

Заглавна снимка: By Attributed to Étienne Martellange – http://montaignestudies.uchicago.edu/h/gallery/index.shtml, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=78371998

 
 
Коментарите са изключени за Мишел дьо Монтан – най-смиреният и успешен философ на Франция

Повече информация Виж всички