Мъжът, който преплува света

Фернандо Магелан казва, че ще завърши битката сам. Все пак именно той пренебрегна предупрежденията на своя съюзник, филипинския владетел, отказва помощта на 1000 туземци и взима 60 от членовете на слабо подготвения си екипаж, за да се изправят срещу населението на остров Мактан. След заповед за оттегляне, само няколко от членовете на екипажа на Магелан продължават да се бият заедно с него; останалите бягат, когато вечно самоуверения капитан става жертва на копията на гневните жители на Мактан.

Виктория – единственият кораб, който успява да се върне в Испания

Тази драматична смърт се вписва в забележителния живот на Магелан – живот, в който той изминава хиляди километри с лодка и плава из морета, неизвестни досега на европейците. Но нещо се случва с Магелан по време на пътуването му по света. Поведението му се променя драматично от началото до края на пътешествията му, според сведения на Антонио Пигафета, италиански навигатор, когото Магелан наема да пази подробни документи за неговите пътувания.

„Когато се подготвя, [Магелан] очевидно успява да привлече много хора към него и е много лоялен към португалските си приятели“, казва историкът Хелън Надар от университета в Аризона. „По време на пътешествието той обаче става много по-различен човек. Започва да се отнася жестоко с офицерите си. Става и много ядосан, защото някои от хората му му се опълчват.“

Повечето от фактите, които знаем за живота и пътешествията на Магелан, идва от сведенията на Пигафета, заедно с някои португалски правителствени документи. Но влиянието, което Фернандо Магелан има както върху света на изследванията, така и като цяло върху света, е безспорно.

Къщата, в която Фернандо живее в Португалия

Роден с благородна кръв в Португалия през 1480 г., като младо момче Магелан работи в дома на кралицата, където научава за новите открития, случващи се по света: за Бартоломеу Диаш, който обикаля нос Добра надежда, за Вашку да Гама, който пътува до Индия и за Христофор Колумб, който открива Америка. Докато расте, Магелан доброволно плава заедно с едни от най-добрите капитани на дълги пътувания до чужди земи.

Някъде по това време процъфтява световната индустрия за търговия с подправки. Противно на общоприетото схващане, европейците високо оценяват подправките не заради способността им да маскират нискокачеството месо, а защото обогатяват храната. „Правят го заради вкуса“, казва Надар. „Месото им е било по-свежо, отколкото нашето, защото те колят животни всеки ден.“ Джей Левенсън, уредник на смитсонската галерията Саклер и Музея на африканското изкуство, казва, че подправките дават и социален статус. „Те бяха толкова трудни за добиване, че бяха символ на престиж“, казва той. „Много хора дори не знаеха къде се намират островите, откъдето идват подправките.“

Португалия и Испания се конкурират не само за доминиране в производството на подправки, но и за влияние в различните колонии по света. Португалският крал Мануел остава все по-разочарован от нарастващата сила на Испания на Изток, особено в молуките, обикновено известни и като Островите на подправките, и се ядосва, когато Магелан дава своята вярност на Испания и предлага на крал Чарлз V план да намери алтернативен маршрут до Индия. Този маршрут би позволил на корабите да преминат от Атлантическия океан към вече откритото Южно море през Южна Америка.

Магелан вече е плавал под знамето на Португалия няколко пъти, но крал Мануел отказва да го компенсира, когато пирати плячкосват кораба му. По-късно Магелан се сражава в Северна Африка в името на родината си, но и тогава не получава никакво заплащане.

След като Магелан убеждава крал Чарлз да подкрепи плана му, той полага клетва за вярност към Испания, нарушавайки обещанието си към Португалия. „Сега вече той не може да се върне в Португалия, защото ще бъде екзекутиран“, казва Надар. „Това се счита за абсолютна държавна измяна, може би още повече поради огромното съперничество между Испания и Португалия по това време.“

На 10 август 1519 г. Чарлз изпраща Магелан на неговото пътешествие с пет кораба и поставя 265 мъже под негово командване. Повечето от тези членове на екипажа са престъпници, защото много опитни моряци отказват да подкрепят Фернандо – може би поради факта, че е португалец, твърдят някои историци.

Пътуването се оказа трудно. Туземците, населяващи южния край на Южна Америка, са много враждебно настроени към испанците. Преди това те залавят и изяждат друг, по-малко известен испански изследовател. Когато Магелан и неговият екипаж най-накрая откриват естествен проход между Атлантическия и Тихия океан (сега известен като Магелановият проток), те смятат, че това е само голям залив, много подобен на тези, които вече бяха срещали. За да е сигурен, че не е проток, Магелан изпраща два кораба със строга заповед да се върнат в рамките на пет дни. През това време обаче над флота премина голяма буря. Докато Магелан се подготвя да тръгне на петия ден, двата кораба се връщат и казват, че мястото наистина е проток.

„Други испански пътешественици се бяха опитали да преминат през протока и се бяха изгубили“, казва Надар. „Стигането до Тихия океан с кораб, без да се налага да се ходи през сушата, е най-голямото предизвикателство за този период. Именно Магелан е този, който го разреши.“

Магелановият проток

33 дни и 550 километра по-късно, Магелан и неговият екипаж стигат до това, което по това време е известно като Ново море, което Магелан нарича Тихи океан заради спокойните му води. Подобно на повечето европейци по онова време, обаче Магелан смята, че Азия е много по-близо до Южна Америка, отколкото всъщност е. Екипажът очаква да намери много острови по пътя, откъдето да вземе храна, вода и други необходимости, но това не се случва. Капитанът допълнително влошава нещата като насочва флота твърде далеч на север, вероятно за да избегне среща с португалски кораби, и така удължава пътуването.

Екипажът живее без прясна храна повече от три месеца. Силен дъжд и силен вятър усложняват пътуванията им, а мъжете са поразени от болести, въпреки усилията да запазят корабите си чисти. По време на плаването Магелан губи 19 членове на екипажа и един кораб.

Когато стигнат до Филипините, които в началото смятат за Островите на подправките, Магелан вече е нервен и импулсивен. Той не намира никакви подправки и вместо това решава „да стане изключителен европейски търговец и служител за един от островите във Филипините“, казва Надар. Историческите сведения показват, че той се присъединява към един островен владетел в опит да завладее друг филипински остров. В най-достоверната версия за случилото се по-нататък се казва, че Магелан настоява само да се въведат 60 полувъоръжени мъже в онова, което днес е известно като „Битката за Мактан“ и отказа всякаква помощ отвън, за да покаже на туземците колко е непобедим. Испанците бързо са победени и Магелан е убит. Останалите членове на екипажа тръгват обратно към Испания, но само 18 мъже и един кораб се връщат.