Маркиз дьо Сад – бащата на садизма
Половият контакт може да се смята за един от най-интимните актове между мъж и жена, макар и модерната епоха днес да превръща всичко в един широко отворен прозорец. А разговорите за секс са нещо повече от нормално. Не трябва обаче да си мислим, че хората в миналото са били изключителни сухари и не са имали тази възможност. Впрочем, ако трябва да бъдем честни, миналото е било много по-развратно, отколкото можем да си го представим. Представете си какво се е случвало в една епоха без интернет. И след като сме подхванали тази тема, нека ви запознаем с маркиз Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад.
Френският благородник от XVIII век е известен не само със своето палаво перо – говорим за литература в този случай. Именно на него човечеството получава още едно сексуално движение – това на садизма. И макар мнозина да не го харесват или да не приемат този вид методи, маркизът може да се смята за човекът, който освобождава обществото от някои особени окови, като може да бъдете сигурни, че след него, светът никога няма да бъде същият.
В това отношение можем да говорим за особена сила – все пак църквата продължава да бъде влияе много пряко на живота на всеки един човек, представете си каква война е водил маркиза, за да въведе камшиците в спалнята или да се опита да стимулира тялото да изпитва нещо повече от интимност в леглото. В повече от два века неговите книги са не само забранени от църквата, но и от няколко държави. Маркизът е смятан за богохулник, за злодей, който няма никакво място в едно толкова красиво и нежно общество.
Как обаче започва всичко, това е един от основните въпроси. Едва ли някой се събужда един ден, за да си каже: мисля да се захвана с ново сексуално движение. Маркизът се ражда през 1740 г. в благородно семейство. Майка му е част от френската кралска фамилия и се надява нейният син да постигне много в кралския двор. Както се досещате, кралската корона е доста тежка, а дьо Сад не обича правилата. Впрочем толкова не ги обича, че е готов във всеки един момент да поставя под въпрос всичко. Битката с правилата го превръща в един особено различен човек и точно по тази причина не трябва да се изненадваме, когато един човек бъде подложен на крайностите на кралския двор, очаквано е, че в един момент този вид ограничения ще избие в друга посока.
Вместо да остане в двора, той си събира багажа и отива да живее при чичо си. Там се образова и прекарва младостта си, като дори е един от най-добрите ученици на Йезуитското училище, а след това се включва в леката кралска кавалерия. И именно там присъстват някои от най-добрите синове на знатната кралска фамилия. Следователно маркизът получава едно много сериозно признание, макар и да не се отказва да бъде човекът, който разваля цялата история и доказва какъв човек точно може да бъде. Влиза точно на време, за да види и сражение – може би едно от най-свирепите в неговата епоха – Седемгодишната война. И точно там започват да се разкриват малко по-различните сексуални влечения.
До днес е спорно какво е събудило точно това в неговото съзнание, но се спекулира, че поради липсата на баща и пребиваването в едно по-различно училище, където възпитанието се базира на срама и унижението, дьо Сад е достигнал ново измерение на човешкото съзнание. Впрочем едва ли е бил първият, но е първият, който се е опитал да опише и да покаже какво наистина се случва от другата страна. Главоболията обаче няма да са за него – съпругата ще поеме доста негативи от него. Първата му и единствена жена на име Рене Пелаги дьо Саде се врича в любов през 1763 г.
Двамата се срещат само два дни преди сватбата и както се досещаме, бракът е повече от уреден. Семейството на маркиза е богато, но няма политическото и социално влияние, докато фамилията на Рене може да се похвали с точно това – симбиозата на пари и власт трябва да даде едно добро начало. Новото семейство се мести в Париж, но никой не знае, че младоженецът разполага и с един таен апартамент. Именно там ще се провеждат и множеството сексуални експерименти, които по-късно ще се превърнат в литература. Малко след брака, първата жертва е млада проститутка, която се озовава в тайната квартира на перверзиите. Първото сексуално забавление е да стъпи на разпятие и да крещи богохулства, докато жрицата го налага с камшик.
Това е само началото, за една година ще бъдат призовани най-различни дами, които да задоволяват дьо Сад, като повечето започнали да говорят за безумията, които се случват, макар и да им се забранява. В началото мъченията са насочени изцяло към него, но през 1768 г. идва и следващото по-високо ниво. На света събота, дьо Сад наема проститутка и започва да я бие с камшик, а след това да излива разтопен восък върху нея. Жената заявява, че ще го съди, но срещу съответната сума всичко се забравя.
Самият крал разбира за тези идеи и многократно е питан дали няма да вземе някакво решение по казуса, все пак не е редно да се случва това, което се случва, но отговорът е категоричен – дьо Сад ще бъде изпратен в Прованс на изгнание. И до днес сме сигурни, че има достатъчно хора, които биха искали точно това наказание – изпратен е в луксозно имение, където никой не го контролира. И така, след като се намира на едно много красиво място, продължава да прави точно това, което винаги е правил. С помощта на своята съпруга, героят успява да отвлече цели пет млади жени и един млад мъж.
В продължение на шест седмици той, заедно с любовника си Латур, ще се гаврят със затворниците. Неговият партньор дори ще превръща мъченията в театрален акт, за да може Рене да гледа и да се наслаждава на всичко, което се случва пред нея. Господата използват и така наречената „испанска муха“, за да възбуждат допълнително младите дами. След това изпълнение, хората са освободени, но толкова много се срамуват, че не желаят да търсят какъвто и да е контакт. Тъщата разбира за всичко, което се случва и уведомява за пореден път властите да започнат преследване. Маркизът бяга със своя любовник в Италия, но няма много успех. Задържан е през 1772 г. и осъден на смърт.
Мислите си, че това е краят на книгата, но господата успяват да избягат и да се върнат в шатото заедно, за да живеят с Рене, която очевидно не е имала нищо против да се продължат безразборните полови контакти. През 1776 г. маркизът е хвърлен в тъмница за всички дела. Там прекарва повече от 30 години и е преместен в Бастилията. Докато е зад решетките, намира едно единствено удоволствие, да сподели своите извращения на хартия и да напише манифеста на атеиста. Книгата „Диалог между свещеник и умиращия“ е с доста богато съдържание на сексуални фантазии, които със сигурност ще повлияят на хората със слаби нерви.
След 30 години в затвора, Френската революция чука на вратата и се оказва, че няма много място за затворници, като садистът е изпратен официално в лудница в Париж. Отново с много свободно време, продължава да описва различните видове похот, които могат да се опишат по всякакъв начин. Макар и да описваме един изключително черен герой, нека не забравяме, че когато е пуснат за кратко време на свобода, той спасява родителите на съпругата си и след това отново отива в затвора, като там ще умре. След това дълго време, повече от век, неговият труд остава забравен.
Едва през 1957 г. френското общество ще разбере какво точно е правил маркизът и какви са били неговите влечения. Критиците смятат, че това са първите опити за сексуална свобода, които могат да се отразят върху съзнанието му, като дори го смятат за един от първите феминисти. Все пак някои от неговите първи герои са жени, които експериментират със своята сексуалност и имат правото да избират какво да правят с тялото си. И до днес обаче няма да открием човек, който да го смята за герой. Очевидно е, че когато литературата е вдъхновена от живота и множеството странни оргии, етиката започва да се събужда в съзнанието. В последните години ще забележим, че дори семейството му се отрича и го заличава от родословното дърво, сякаш никога не е съществувал.
Един от неговите далечни внуци обаче решава да произвежда вино и други алкохолни напитки, използвайки името на своя прародител, като това се оказва едно от най-успешните решения за бизнеса. Днес ще открием, че критиките са също далеч по-меки, но жертвите сигурно биха били на едно малко по-различно мнение.
Снимки: Wikipedia
