Лошите момичета на историята: Мадам Джънг И – най-успешната жена-пират в историята
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
„Петнайсет души в ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо и бутилка ром!“ е изречение, което за първи път оживява на страниците на романа на Робърт Луис Стивънсън „Островът на съкровищата“. Писателят така и не пише текст на цяла песен, но по-късно композитори вдъхват нов живот на думите и ги превръщат в своеобразен химн на пиратите. В романите описания като черно знаме с череп, обица на едното ухо, тайни карти на неземни съкровища, кръвожадност и алчност, създават една приказна представа за морските разбойници.
И макар културата да е изпълнена от мъжки образи от Дългия Джон Силвър и Черната брада до Джак Спароу, в реалния живот не една и две дами са избирали този път на насилие и несметни богатства. Западната история познава антигероини, всявали страх у враговете си като Грейс О’Мали, Ан Бони и Мери Рийд, но Изтокът познава едно име, което и до днес вдъхва не само респект, а и се приема за най-великата жена-пират в цялата световна история.
Първите сведения за морски разбойници в Китайско море датират още от IV в. пр.Хр. Периодът 1520-1810 г. се смята за златния век на пиратството в Китай, като техните кораби контролирали цялото крайбрежие от провинция Джъдзян на север до остров Хайнан, на юг. Този тривековен апогей може да бъде разделен на три подпериода: през XVI в. вилнеят пиратите-търговци и те са основно японци, след това те са заместени от пиратите-бунтовници, които идват след династията Минг, а накрая идват т.нар. „народни пирати“, които са класическия тип морски разбойници, привлечени от тлъстата плячка, която представляват богатите търговски кораби кръстосващи морските ширини между Виетнам и Китай. Именно в зенита на този плодотворен период, една жена успява да обедини една от най-големите пиратски флотилии и да победи както имперските армади, така и бойните кораби на португалците и Източно-индийската компания.
Тази, която по-късно ще бъде наречена „Ужасът на Южен Китай“, се ражда през 1775 г. в провинция Гуандун, по време на управлението на император Цянлун от последната китайска династия – Цин. Рожденото й име е Чинг Ши, но в историята тя остава известна като Мадам Джънг И, по името на известния си съпруг – един от най-известните пирати по онова време.
Преди двамата да се срещнат, Джънг И е предводител на голяма пиратска конфедерация. Само в рамките на 2 години, той успява да консолидира около себе си 600 кораба и предвожда около 40 000 моряци, разделени на 6 дивизии, всяка от които носи собствен цвят, управлявана е от отделен командир и действа в строго определен периметър в Южнокитайско море. Тази, която е предвождана лично от него, се нарича „Флотата на червеното знаме“. Неговите пирати нападат кораби, пътуващи от Хонг Конг, Виетнам и Малайзия и превозващи стоки на лукса като злато, сребро, коприна и подправки. Даже заливът около Кантон е бил известен с прякора „Крадците“, даден от европейските моряци. Заловените чуждестранни моряци били връщани срещу откуп, а крайбрежните селища трябвало да плащат данъци на пиратите, иначе били подлагани на набези.
След успешни сражения, обикновено хората на Джънг И, както и самият той търсели удоволствия в Кантон. Именно там той среща 26 годишната Чинг Ши в един плаващ публичен дом. По това време тя е известна в тези среди, не само с външния си вид, а и с това, че е изключително интелигентна, търгува с поверителна информация и има страхотен бизнес нюх. Джънг И е покорен от нейната красота и бърз ум и я взима за своя съпруга. Двамата се женят през 1801 г., но само след като той предварително се съгласява на нейните условия – да получи половината контрол и дял от неговия пиратски бизнес.
От сведенията, оставени от съвременниците става ясно, че двамата имат силна химия помежду си и се превръщат в страхотен екип. За Китай не е странно да има жени на борда на корабите и има немалък брой дами-пирати, които или са избрали този начин на живот, или са омъжени за някои от екипажа и живеят на кораба заедно с него. За разлика от повечето жени-пирати на Запад, те не се дегизират като мъже, а живеят открито. Заради строгите конфуциански догми и патриархални порядки, за жените това не е само бягство от живот в крайна бедност и мизерия, но и социален протест.
Двамата нямат деца, но по време на едно нападение те отвличат и впоследствие „осиновяват“ едно петнайсетгодишно момче – Чанг Пао. Взаимоотношенията в семейството се развиват малко пикантно от съвременна гледна точка. Чанг Пао реално е не само осиновен син, но и любовник на Джънг И. Интимната връзка между по-млад и по-възрастен пират не е рядкост по онова време. На 16 ноември 1807 г. обаче Джънг И умира по време на буря и остава въпроса за това кой ще го наследи.
Именно тогава изгрява звездата на Мадам Джънг И, която заема мястото на починалия командир. За да предотврати бъдещи претенции около унаследяването, тя сключва съюз с доведения си син. Много скоро двамата започват и интимна връзка и застават заедно начело на „Флотата на червеното знаме“. Респектът към тях е бил голям, след като няма бунтове около прехвърлянето на властта. Когато става капитан, Чанг Пао започва да носи дълго лилаво наметало и черен тюрбан.
Много скоро флотата им се увеличава на 800 кораба и близо 70 000 души екипаж. Основният брой кораби са традиционните китайски джонки, които са чудесни за плаване в близост до брега и по река. Те могат да пренасят до 800 тона товар и да бъдат оборудвани с до 40 оръдия. Някои джонки дори имат малки лодки към тях, на които за закрепени малки оръдия. Тези плавателни съдове са използвани по време на сражения за изненада на врага.
Мадам Джънг И продължава с доходоносния пиратски бизнес и със залавянето на европейски пленници. Някои от тях не биват откупвани много бързо и затова са държани в плен в продължение на месеци. Един от въпросните европейци – Ричард Гласпул бил офицер и специалист по оръдия. Той става фаворит на Мадам Джънг И, която използва уменията му в битки. Именно на него се дължат някои сведения от първа ръка за живота на пиратите от „Флотата на червеното знаме“.
За да може да поддържа дисциплината при такъв огромен екипаж, Мадам Джънг И създава много строги закони, които се прилагат при различни провинения. Почти всяко престъпление, завършва с наказания – обезглавяване и хвърляне на тялото зад борда. Подобни провинения са: присвояване на плячка, преди тя да е разпределена; изнасилване, без да е дадено разрешение от капитана; ако се ограби село, което е платило своят дан, за да не бъде нападнато и много други. В случай, че някой от екипажа дезертира или иска да напусне групата –му се отрязват ушите. Ако при взимане на плячка, дадена жена доброволно се отдаде на някой от пиратите, той бива обезглавен, а на нея се прикачват тежести на краката и е пускана в морето. И не на последно място – ако един пират реши да си вземе за съпруга някоя от заловените жени, то той й се врича във вярност за цял живот.
Постепенно Мадам Джънг И започва да установява контрол над селищата по крайбрежието на Южен Китай. Тя дори ги облага с налози и данъци. През 1808 г. китайският император се вижда принуден да изпрати експедиция срещу „Флотата на червеното знаме“, която много бързо е победена. Мадам Джънг И изпраща своето послание на владетеля като пленява всички кораби и оставя екипажът да се върне на лодки. През 1809 г. при една от битките между имперските сили и тези на Мадам Джънг И, командващият китайския флот се самоубива. Има записани случаи, в които пиратите пленяват цели села или ги подпалват, като екзекутират мъжете, а жените и децата продават в робство. Според сведенията в този близо двугодишен конфликт между силите на императора и тези на Мадам Джънг И загиват близо 10 000 цивилни.
В този двубой скоро се намесват и европейските сили, чиито интереси също са засегнати. Войната между португалските сили, разположени в Макао и „Флотата на червеното знаме“ носи поетичното име „Битката на тигровата паст“. Хората на Мадам Джънг И успяват да пленят два португалски кораба. Силите им обаче са изтощени вследствие на непрестанните битки. Скоро португалците започват да вземат превес в конфликта и все по-често нанасят поражения на пиратите, но вторите не се предават.
Те пленяват един португалски кораб и екзекутират целия му екипаж. Тогава в конфликта на страната на португалците се включват и английските морски сили. През януари 1810 г. флотът на Мадам Джънг И е победен и приклещен от португалците. Лично капитанът Мигел Хосе де Ариага Брум да Силвейра се качва на пленения кораб и иска капитулацията на пиратите, които трябва да коленичат пред китайския император.
Взимайки предвид изтощението на флотата си, Мадам Джънг И склонява да се предаде, което прави по един неподправен начин. На 18 април, тя пристига на пристанището в Кантон със своите 260 джонки. Мадам Джънг И не просто иска помилване, а сключва сделка с императора. Пиратите могат да запазят плячката си, в замяна се отказват от корабите и оръжията си. Част от пиратите не са съгласни и продължават с незаконната си дейност, други стават част от екипажа на Имперския китайски флот.
Самата Мадам Джънг И най-накрая се омъжва за Чанг Пао и двамата скоро се сдобиват и със син. Чанг Пао продължава да е капитан на 20 джонки, извършвайки различни поръчки, а Мадам Джънг И развива хазартен бизнес, който е прикритие на нейна голяма схема за контрабанда в Кантон. Тя надживява съпруга си с близо 20 години и издъхва през 1844 г., когато е на 69 години.
Легендата й обаче на умира с нея. Тя оставя своя отпечатък и в попкултурата. На нея е посветен италианския филм „Песни зад паравана“, образът й оживява като един от пиратите в „Карибски пирати: Краят на света“, дори се появява като героиня в една от специалните серии на доктор Ху – „Легенди за морските дяволи“. От улиците на Кантон до флотилия от 800 кораба, Мадам Джънг И извървява дълъг и труден път, изпълнен с успехи, кървави битки, дипломация и любов.
