„Лошите момичета“: Маргарет Фулър – Първата жена-кореспондент на Америка
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
През февруари 1845 г. в САЩ излиза книга, която ще се превърне в една от големите творби на американския феминизъм. Заглавието й е „Жените през ХIX в.“ и е реално разширение на статията „Големият съдебен спор. Мъже срещу мъже. Жени срещу жени“, излязла в списание „Дъ Дайл“ две години по-рано. Книгата не е стандартна феминистка творба за времето си. В нея не се споменава движението на суфражетките.
Съдържанието на „Жените през ХIX в.“ е хаотично, според някои критици – преизпълнено с литературни и класически препратки, но това, с което печели читателите в САЩ и Великобритания е личния и открит стил на авторката, в който централна роля заема въпроса за равните права на жените.
Заключението е, че феминизмът е една от достойните каузи за човешка еманципация, която жените трябва да подкрепят наред с аболюционизма, завръщането на евреите в Палестина и освобождаването на Ирландия. Използвайки правни проблеми и въпроси от съвремието си, авторката се обръща с открит призив към мъжете: „Питате ме какви позиции могат да заемат; И аз отговарям – всякакви. Няма значение какъв пример ще дадете; ако искате позволете им да бъдат капитани на кораби.“
Дамата, която пише тези пламенни редове е смятана за първата американска феминистка. Самата Сюзан Б. Антъни, която има главна роля в американското движение на суфражетките, признава приносите й. Тя е изпреварила времето си, получила е изключително високо образование и е смятана за един от видните интелектуалци в онази епоха. Известен преводач, литературен критик, редактор и журналист, тя е и първата американка-кореспондент, изпратена в Европа.
Сара Маргарет Фулър се ражда на 23 май 1810 г. в Кеймбриджпорт, щата Масачузетс. Тя е най-голямото дете на Тимъти и Маргарет Фулър. Дори днес ако се посети града може да се види родния й дом. Кръстена е на баба си – Сара и на майка си – Маргарет, но още като дете не харесва първото си име и настоява да я наричат само „Маргарет“. Още от най-ранна възраст, родителите й съсредоточават вниманието си в нейното отглеждане, което може да се дължи и на факта, че двойката губи друго момиченце през този период. Освен Маргарет, те имат и още двама сина – Уилям Хенри и Артър.
Госпожа Фулър преподава на дъщеря си всички тънкости на домакинската работа, шиенето и плетенето. Баща й има друг подход. Тимъти, който е завършил Харвард, решава да даде на дъщеря си знания, които само най-добре образованите момчета получават по онова време. Още ненавършила 4 години, Маргарет се научава да пише и да чете. Когато е на пет към часовете й се включва и латински език, проза, поезия и композиция, гръцки език, антична философия и природни науки. Така още ненавършила 7 години тя може да превежда стихове от Вергилий. Този подход обаче оказва и някои негативни страни върху нея. Маргарет израства със силни очаквания към самата себе си и силна самокритичност км всичко, което прави.
През 1817 г. Тимъти е избран за конгресмен на Масачузетс, пост, който той заема до 1825 г. Покрай новите си задължения, той не може да продължи да отделя прекалено голямо внимание върху образованието на Маргарет, затова през 1819 г. тя е записана на училище. Две години по-късно тя продължава обучението си в Бостънския лицей за млади дами, а след това и в Училището за млади дами в Гротън.
Там тя продължава обучението по гръцки и латински език, а наред с това се запознава с творчеството на представителите на Романтизма. След края на мандата на баща й, той решава да не се кандидатира повторно, а да подкрепи Джон Куинси Адамс в неговата предизборна президентска кампания. Когато получава поста, президентът не връща услугата.
По това време Маргарет все повече се утвърждава в интелектуалния кръг на Масачузетс. В началото на 20-те си години тя е смятана за най-четящият човек в щата, изпреварвайки всички останали мъже и жени. През 1833 г. семейството се мести във ферма в Гротън, Масачузетс, където тя се грижи за образованието на своите братя, помага в домакинството и работи върху биография на Йохан Волфганг фон Гьоте.
Всички се надяват, че нещата скоро ще потръгнат, но това така и не става. Първо Маргарет боледува, вследствие на което до края на живота си получава периодично тежки мигрени, а след това баща й се разболява от холера и скоро след това издъхва. През 1835 г., тъй като Тимъти не е оставил завещание, семейството се оказва оставено на милостта на неговите братя. Едва 25-годишна Маргарет е принудена да поема финансовата издръжка на майка си и по-малките си братя.
Именно в този период тя се запознава с американския мислител и писател Ралф Уолдо Емерсън. По-късно той споделя, че на първата им среща тя го е „накарала да се смее, повече отколкото иска“. Писателят я запознава с идеите на трансцедентализма, според които човешката душа е по-висша от тялото, а природата е образ на Бога. Емерсън е впечатлен от Маргарет и двамата остават приятели до края на живота й.
Той успява да й намери работа като учител в Провидънс, Роуд Айлънд. През 40-те години на XIX в. Маргарет се мести в Бостън, където заедно с Емерсън става съосновател на списанието „Дъ Дайл“. Тя не само публикува материал в първия брой на изданието, но и става негов редактор. Фулър изпълнява тази длъжност в продължение на две години, но така и не й заплащат годишната заплата, която са й обещали. Именно заради това тя напуска работата си като редактор на списанието, но въпреки всичко остава един от авторите, които публикуват на страниците му.
През 1843 г. Маргарет предприема пътешествие из района на Чикаго, Ниагара и Ню Йорк, където се среща с представители на коренното население на страната. Пътуването вдъхновява книгата й – „Лято край езерата“ и разпалва желанието й да опознае по-добре региона. Тя започва проучване на всякаква информация за Големите американски езера и става първата жена допусната до библиотеката на Харвард.
По същото време, Маргарет решава да допринесе повече за движението за права на жените. В продължение на пет години тя организира т.нар „разговори“, които реално са уроци за жени в сферата на литературата, митологията и философията. През 1845 г. излиза и книгата „Жените през ХIX в.“, смятана за едно от класическите произведения на феминизма. Там, наред с приканването за равенство между мъжете й жените, Маргарет черпи и от личния си горчив опит и се опитва да привлече внимание върху несправедливите закони за унаследяване на поземлена собственост, които по това време са приети в САЩ. Тя също така говори открито за брака и за това, че съпрузите трябва да са равни в своя съюз. Още първата седмица книгата се разпродава като топъл хляб, а нейното съдържание предизвиква разгорещен дебат.
През 1844 г. Фулър се мести в Ню Йорк и започва работа като рецензент на книги в известния вестник „Ню Йорк Трибюн“. Неговият издател – Хорас Грийли, е голям почитател на работата й и в частност – на книгата „Лято край езерата“ и това е причината да я покани да работи за него. Докато „Дъ Дайл“ има малко читатели, „Ню Йорк Трибюн“ се радва на аудитория от над 50 000 души. В следващите пет години, Фулър пише над 250 статии за този вестник, които освен рецензии за книги, са и на теми като литература, музика, социални и политически проблеми. В свободното си време тя пише и поезия, но стиховете й така и не добиват популярност.
Именно докато работи за Трибюн, през 1846 г. Маргарет е изпратена в Англия, а след това – на италиански полуостров (по това време страната все още не е обединена). Това я превръща в първия чуждестранен кореспондент на САЩ. Още в Англия тя се среща с двама известни италиански революционери – Джузепе Мацини, който е лидер на републиканците и Джовани Анджело Осоли, граф по рождение, но революционер по убеждения. Вторият е тъмнокос, строен и изключително очарователен.
Граф Осоли успява да спечели сърцето на американската журналистка. Двамата изживяват бурен романс, плод на който е синът им – Анджело Южени Филип Осоли, роден на 5 септември 1848 г. Спорно е дали Джовани и Маргарет сключват брак. Ако такъв има, то той е бил таен и само техните близки приятели и роднини знаят за него. Популярното мнение е, че двамата се женят след раждането на Анджело.
През февруари 1849 г. семейството се намира в Рим. По същото време там възниква конфликт между папата и новосъздадената република, ръководена от Мацини. Републиканците искат да отнемат папската политическа власт в Рим и да му оставят само духовната, докато той иска да запази и двете. В този момент главата на католическата църква се обръща за помощ към Франция. В последвалата война Фулър и семейството й се оказват в разгара на събитията. Джовани участва в сблъсъците като войник, а Маргарет – като медицинска сестра. Французите са по-добре подготвени и скоро успяват да надвият италианските републиканци. Маргарет, Анджело и синът им са принудени да бягат и в търсене на спасение заминават за Флоренция.
Поради напрежението на полуострова, семейството решава да отплава за САЩ, макар Джовани на не знае и дума английски. По това време Маргарет е написала чернова на книга за събитията, свързани с италианската революция и краткия живот на републиката в Рим. През май 1850 г. тримата се отправят към Ню Йорк на борда на кораба „Елизабет“.
По време на пътуването капитанът на кораба се разболява от варицела и умира, оставяйки ръководството в ръцете на своя неопитен помощник. Корабът засяда в пясъчна ивица близо до Файър Айланд, Ню Йорк. Сутринта на 19 юли се разразява буря, която го потапя. Пътниците са само на 300 ярда от брега и тези, които могат да плуват успяват да се спасят, но не и семейство Осоли. Телата на Маргарет и Джовани така и не са открити, вълните изхвърлят на брега само останките на Анджело.
Биография на Фулър излиза малко след смъртта й, като близките й смятат, че тя няма да е много популярна, но грешат. До край на XIX в. книгата за живота й е преиздадена 13 пъти и е една от най-продаваните биографии по онова време. В гробището Маунт Аубърн, в родния Кеймбридж, Масачузетс, е издигната плоча в памет на Маргарет, която гласи следното: „По рождение – дете на Ню Ингланд; осиновена като гражданин на Рим и гений, който принадлежи на света. Като дете тя бе вечно търсещ ученик, който се стремеше към най-висша култура. В своята младост беше учител, писател, литературен и художествен критик. В зрелите си години спомогна за осъществяването на сериозни реформи както в САЩ, така и в Европа.“
