Лети като бомбардировач, държи се като бомбардировач, но е F-4 Phantom – как виетнамските МиГ-ове се объркаха над Ханой
Само месец след падането на Нацистка Германия, майор Робин Олдс от 479 бойна група на американското ВВС ще запише своята последна победа в небето. Това е неговото последно участие в този конфликт и ще завърши с победа над Месершмит 109. След около две десетилетия ще открием Олдс във военната база на Тайланд, където се намира 8 тактическа ескадрила. По това време в базата има редица проблеми, освен търсенето на командир, който да ръководи силите. През януари 1966 г. ще открием, че силите на Северен Виетнам използват МиГ-21 и ракети с топлинно насочване, които позволяват перфектен и точен удар върху различни цели.
По това време американският F-105 Thunderchief не може да се мери с тях и изостава значително в редица показатели. Загубите продължават да се трупат. Дори ПВО системите не могат да отговорят на руските изтребители. По това време повечето тайландски авиатори и получените подкрепления ще търпят тежки загуби. Изпратените F-4 фантоми също губят своите показатели и от април до септември са регистрирани близо 18 свалени самолета – 8 от тях падат само през септември, когато мисията продължава да се разраства. 21 пилота са изчезнали по време на сражението.
По това време на Студената война, повечето конфликти се развиват с балистични ракети и стратегически бомбардировачи, които все по-лесно доставят товара си до гореща точка. Изтребителите все по-рядко влизат в популярните преследвания и този вид сражения са на път да изчезнат. Самият Олдс най-накрая успява да намери повиквателна за Виетнам, след като пропуска възможността да се сражава в Корейската война.
Около 20 години от неговата последна война, Робин вече е с много голямо желание да се върне в пилотската кабина. Старецът пристига на 44-годишна възраст и по това време никога не се е качвал на F-4 Phantom. Неговите по-сериозни постижения са битки с добрия стар P-51 Mustang и P-38 Lightning над небето на Европа. Битките с насочващи ракети и по-сериозните скорости ще поставят Робин на голямо изпитание.
Въпреки някои недостатъци, пилотите в Тайланд – освен тайландци ще открием и американци – чакат с нетърпение неговото пристигане. Все пак това е човек, който някога е бил в листа на генералите, но отказва да бъде част от тази линия, защото почестите няма да му позволяват да се сражава. Първата среща се помни и до днес от някои ветерани. Капитан Джон Б. Стоун от отряда на „Ангелите на сатаната“ знае много добре, че това ще е момент, който няма да се забрави. Първите думи на Робърт са:
„Аз съм новият. Вие знаете много повече от мен, но аз съм тук, за да уча вас. В следващите две или три седмици, аз ще бъда по-добър от всички вас. Ще знам повече за вашата работа, отколкото вие, приемете, че в момента сте в голяма беда.“
По думите на Олдс, повечето пилоти не уважават капитаните си. Една от честите причини е, че всеки един командир е летял по-малко от тях, водил е много по-малко мисии и определено не може да спечели тяхното уважение. В този случай обаче ще открием, че повечето хора наистина имат много сериозно желание да се сражават и го правят. Има морал между пилотите, но командирите винаги се разглеждат като врагове.
Новите кадри в една ескадрила получават най-слабото място във формацията – задната част. За около седмица, Олдс ще води различни ескадрили и ще демонстрира маневри, за които младите още не са подозирали, че са възможни. По това време капитанът ще бъде много изненадан от факта, че високата смъртност продължава да се повишава. Всяка една мисия завършва с жертви, защото се използват едни и същи маршрути и врагът много добре знае кога изтребителите ще започнат своята атака.
Всяка атака идва от една посока с един и същи сценарий. Олд наследява ескадрила от пилоти с минимален опит. Повечето са завършили академията и са били призовани на фронта. Самите инструктори не са имали достъп и до новия F-4 Phantom, повечето са обучавали кадетите на F-100 Super Saber. По същото време повечето пилоти на МиГ са инструктирани да нападат бомбардировачите и изобщо да не се занимават с изтребителите.
Тайната за всичко това е, че в повечето случаи никой не знае какви са способностите на новия американски самолет, а и след като на този етап нямат никакви затруднения да прихващат по-големите птици в небето. При първите разузнавателни мисии над Фук Йен, Олдс ще забележи подредените сребърни мигове, които могат да бъдат унищожени само с една атака. Няма никакви защити, а небето на север от Ханой е чисто и виетнамците не правят много за защитата.
Тази идея се струва повече от добра, все пак по време на Втората Световна война ще открием, че Робърт е спасил 11 самолета и половина. За последният е помогнал и не може да вземе всички почести. По това време силите на Северен Виетнам разполагат с точно 16 самолета. Пилотите нямат право да удрят въздушни бази, защото във Виетнам има руски и китайски военни съветници и шансът да се започне една нова световна война ще причинят още повече последствия и главоболия на аудиторията.
След като Олдс не може да удря Северен Виетнам, единственият вариант е да напада във въздуха. Дори капитан Стоун забелязва, че след 50 мисии, виетнамските МиГ-ове избягват изтребителите на противника и се насочват към F-105 Thunderchief. За да се реши този проблем, американците решават да дегизират изтребителите на бомбардировачи и да ги принудят да влязат в сражение.
По това време бомбардировачите на САЩ разполагат с блокаж на радарните системи, а именно те пречат изключително много на насочващите ракети. Олдс и Стоун свалят някои от системите и ги свързват с тези на фантомите. По този начин на всяка една радарна система ще заяви, че във въздуха има бомбардировачи, а не изтребители. За да няма никакви съмнения, самолетите ще се движат в същите формации, използват същите повиквателни и чакат своите жертви да пристигнат.
Освен радарните системи, Олдс настоява да се поставят ракети въздух. Ако МиГ-овете долетят, няма да имат възможност да бягат, а ще трябва да влязат в бой. Първата такава мисия започва в новогодишния ден на 1967 г. В архивите на военните действия е записана като „Операция Боло“. Боло е филипинско мачете, което изглежда напълно безобидно, докато не попадне в ръцете на боеца. Изпратени са 12 фантома, които трябва да бъдат близо до военните бази на Ханой.
Задачата на едната 4-ка е да спре бягството на МиГ-овете към Китай. Останалите ще трябва да разчистват небето. Един изтрибетил ще трябва да дебне всеки МиГ, който се опитва да каца. За съжаление лошото време не пожелава изпълнението на мисията, следователно задачата се поставя на 2-ри януари. Изискването към пилотите е да се крият в облаците, за да не позволят на нито един наблюдател да забележи разликите. Последната команда на Олдс е:
„Добре вълци, дръжте ги!“
Мисията започва в часа и 25 минути. Около 6 самолетни цистерни ще покрият цялото разстояние и ще се стремят да презареждат самолетите някъде над Лаос. След това презареждане, самолетите активират своите системи и започват да се преструват на това, което никога няма да бъдат. След преминаването на Черна река от северозападния ъгъл на Северен Виетнам. Олдс си спомня, че тази мисия е била като един много красив среден пръст за летището във Пхук Йен.
По това време той и още един пилот не са успели да видят МиГ на живо. Единственото притеснение е, че ПВО системите могат да стрелят през облаците, но всеки пилот запазва хладнокръвие. Докато прелитат над летището, Чарлз Клинтън – вторият пилот в кабината на Олдс – забелязва, че няма никакво движение. Възможно ли е виетнамците да са успели да хванат този блъф. След няколко километра става ясно, че на около 30 километра от тях има вражески самолети, които скъсяват дистанцията с изключителна скорост.
Олдс се опитва да се спусне на по-ниска височина, за да го посрещне, но МиГ-ът лети толкова бързо, че даже ги задминава. Олдс решава да не преследва целта си, защото така или иначе бомбардировачите не са толкова бързи. Пилотите продължават да чакат търпеливо, когато панелът сигнализира, че вражески самолет застава зад тях, макар и още да не е видим. Олдс маневрира в ляво и пропуска смъртоносното захождане, когато втори МиГ излиза на 11 часа и около 2 километра и половина.
Обикновено ракетите Sparrow изискват няколко момента, преди да се активират и са достатъчно маневрени, за да охладят страстите на противника. Пускат две ракети, но за жалост нито една не стига до целта. Няколко сребърни МиГ-а излизат от облаците, докато останалите пилоти съобщават за още изтребители. До този момент никой още не е разбрал, че това не са бомбардировачи, нито един виетнамец не се опитва дори да се защитава. Първият МиГ, който се опитва да избяга и да се издигне, бързо е застигнат от ракета, която го поразява между кабината. Първата жертва пада.
Олдс е притиснат от два МиГ-а, докато маневрира, останалите фантоми бързат да асистират. Капитан Ветерхан вижда апетитната плячка и има удоволствието да следи как неговата ракета достига до един от противниците. В някакви секунди си мисли, че е пропуснал, докато експлозията не стопля студените облаци. Битката продължава да става още по-сериозна. Ватерхан нарежда на Олдс да свие в ляво по команда, за да може да неутрализира последния преследвач.
Вторият МиГ, който се надява, че ще вземе Фантом, получава ракета в опашката. Свободен от битката, Олдс забелязва на радара друг МиГ, който се опитва да избяга, Използвайки афтърбърнарите на самолета, бързо успява да го настигне и да се „качи върху него“, притискайки го да не успее да се скрие зад облаците. Странно е, че старият капитан никога не е ходил във военно училище, но маневрите от него са просто инстинкт.
По негови думи е възможно виетнамецът дори да не е разбрал, че е бил преследван. При спускането надолу, слънцето заслепява противника, но двете ракети нямат такива проблеми и бързо го отписват. Докато Стоун успее да стигне до мястото за битка, цялото небе е купеста облачност от афтърбърнари и ракетни следи. По това време всички МиГ-ове, които могат да се включат в битката, вече се редят на летището и един след друг напускат. Врагът е вече навсякъде.
Лейтенант Лорънс и Кери успяват да забележат вражески изтребители на 10-на километра от тях, но не могат да се обадят, защото радиото им не работи. Капитан Фил Комбис няма такъв проблем и веднага споделя новата заплаха – 6 МиГ-а 21 срещу четири Фантома. Стоун също сменя тактиката и се насочва в тази посока. Спускайки се от по-голяма височина, застава в точката за премахване. Прихваща трети МиГ и натиска бутона за изстрелване. Комбис си спомня, че дори не е видял изстреляната ракета, а само взривът.
Очевидно е, че виетнамецът е разбрал много по-рано, че играта е свършила, защото успява да катапултира. Два МиГ-а преследват капитан Стоун и Глин, 5-и МиГ от формацията преминава покрай американците и се опитва да стреля с картечница, докато 6-я не може дори да ги настигне. В облаците лейтенант Глин губи следите на Стоун, но след това вижда оранжева експлозия. Само Фантомът успява да излезе от облаците. Глин и Комби тръгват след още два МиГ-а. Глин успява да пререже вражеския лидер на формацията.
Втората ракета го поразява и има втори катапултирал самолет. По радиото прозвучава още едно съобщение „F-4C, не знам повиквателната ти, но има МиГ на опашкатата ти, по команда завий в дясно!“. Всеки един Фантом над Ханой в този момент прави рязък десен завок, оказва се, че това е Стоун, който е бил в опасност и вече търпи вражески огън. Афтърбърнарите отново се включват и МиГ-ът не може да навакса след него. При обръщане за повторно нападение, самолетът е изчезнал.
Всички пилоти на Северен Виетнам трябва да се върнат обратно у дома. Нито един МиГ не иска да се сражава повече. По време на тази мисия, Олд има потвърдени 7 свалени самолета и още 2 самолета, за които няма потвърждение. Ескадрилата от Фантоми не търпи никакви загуби. Един журналист ще попита Робърт след мисията дали е доволен от резултатите. Капитанът не е доволен, изпуснали са няколко МиГ-а.
Капитан Робърт Олдс провежда още 50 мисии и добавя още три свалени самолета. Това е единственият пилот, който има 12 свалени самолета през Втората Световна война и още четири над небето във Виетнам. През 1967 г. става комендант на академията на ВВС и през юни 1968 г. ще бъде повишен в бригаден генерал. Олдс умира на 14 юни 2007 г. на възраст от 84 години.
Около 5 месеца след напускането на Олд, ескадрилата му ще свали още 14 МиГ-а. До края на войната ще бъдат записани общо 38 и половина свалени самолета – резултатът е един от най-високите във въздушните битки. За Робърт Олдс ще казват, че е човек създаден за война. Дори и по време на мисиите във Виетнам, той лети със стария Colt от Втората Световна война, макар и да има ново въоръжение – старият ас просто не се отказва от всичко, което притежава.
