Как Опенхаймер позна всички грехове на науката и не успя да си прости
Юлиус Робърт Опенхаймер може да се смята за един от изобретателите на атомната бомба и с това променя завинаги целият свят. Опенхаймер е един от най-любопитните хора на света и винаги е искал да постигне революция в своята среда, но никога не е подозирал, че ще работи за създаването на едно от най-опасните оръжия.
Опенхаймер се ражда през 1904 г. в Ню Йорк и е син на немски еврейски имигранти, които имат своето богатство с търговия на платове. Успява да завърши Харвард само след три години и да се наложи като истински талант в теоретичната физика, а след това ще се премести в Кеймбридж. Докторантурата му е взета от немския университет Гьотинген и тогава е още на 23 години. Логично е, че от този човек ще се очакват чудеса.
Младият физик „Опи“, както го наричат всички, скоро започва да се среща с някои от най-големите имена в науката, неговите академични титли са напълно достатъчни, за да си избере всяко едно място и сфера, в която иска да се развива. Опенхаймер има сериозен интерес към всичко от неутроните до черните дупки. При него е интересно, че сякаш е роден, за да изучи света и да се опита да събере всичкото знание на света. В свободното си време, той е изучавал санскрит, религия и се е опитвал да намери прогресивната кауза.
След като САЩ се включват във войната през 1941 г. Опенхаймер е помолен да се включи в секретния проект Манхатън. Опенхаймер никога не е чувал за атомна бомба, но е готов да приеме проекта и да се включи в нещо, което определено е смятал, че ще бъде от полза за армията, а и за света. Истината е, че Опенхаймер е интересна личност, която иска да се докаже и може би амбицията му успява да премине всички граници на науката. Голямата му мечта не е свързана със създаването на атомната бомба, а с желанието да бъде запомнен като един от най-невероятните учени на XX век. През 1942 г. вече е един от водещите учени и със сигурност е вдъхновение, особено след като неговата секретна лаборатория дава резултати.
Докато армията открива интересна локация за провеждането на експериментите, Опенхаймер е доволен, защото има ранчо в Ню Мексико и може да наблюдава експеримента отблизо. Негова е заслугата да се открият някои от най-брилянтните учени в света, той успява да ги вдъхнови, организира и да ги накара да работят в правилната посока. Ученият е толкова отдаден, че следи всяка една стъпка и вдъхва надежда на онези, които се колебаят в своите експерименти.
Мнозина се чудят откъде зарежда толкова ентусиазъм, за да продължава да работи всеки ден. И накрая всичко това дава резултат – атомната бомба е готова. На 16 юли 1945 г. Опенхаймер събира всички на площадката Тринити на юг от Лос аламос, за да демонстрира първия ядрен взрив. Наричат бомбата „Джаджата“ и дори не подозират, че тя ще промени историята на света. Целта им е била само една – да успеят да сложат край на Втората Световна война. По това време САЩ очаква тази война да влезе в най-кървавата фаза и Япония отказва да се предаде.
Тестовете се провеждат в абсолютна тайна, но когато експлозията избухва, той си припомня една линия от Багавад Гита:
„Аз ставам смъртта, унищожителят на светове.“
На 6 и 9 август 1945 г. САЩ пуска две атомни бомби над Хирошима и Нагазаки. Около 110 хиляди души умират от ударите и два града са напълно унищожение. Никой не е виждал подобно унищожение никога през живота си. Опенхаймер ще бъде в научния комитет, който препоръчва на военния департамент да използва бомбата по-бързо срещу Япония. Историческите дебати продължават да са интересни, защото се твърди, че армията не е слушала учените и не се е съобразила с идеята, че могат да се използват бомби само срещу военни цели или са добавени и цивилни цели.
В нощта, когато Хирошима е ударена, всички подкрепят Опенхауър и неговата дейност. Мнозина дори съжаляват, че бомбата не е била завършена по-рано, за да се използва срещу Германия.
Въпреки големият успех и похвалите, учените не са в екстаз, те никога не са подозирали, че ще изградят нещо толкова ужасяващо. Мнозина мислят за бъдещето и за факта, че това оръжие ще се използва в бъдеще. Това ще е просто поредният конфликт и поредната война, която чака само това. Няколко седмици след бомбардировките, Опенхаймер ще напише писмо на военния министър и ще обясни, че защитата на нацията не трябва да се определя от учени или технически сили, тя трябва да се ръководи единствено от идеята да елиминира всякакъв шанс за бъдещи войни.
От неговата гледна точка, науката не е направила нищо грешно и дава много по-сериозна светлина относно осъзнаването на ядрената енергия и научните изследвания с нея.
Опенхаймер няма да спре да говори за ядреното разоръжаване, но също така ще е против идеята, че САщ трябва да разработва по-мощна водородна бомба, каквато СССР вече има. Неговата основна идея е, че ядреното оръжие винаги трябва да се използва само и единствено за тактически цели и да се преследват други възможности – производството на електричество например.
Това води до откриването на по-сериозни политически врагове, които го поставят в мерника на американската политическа аре и анти-комунистическата истерия. През 1954 г. комитетът по атомна енергия ще прогони Опи от научния кръг и ще отнеме неговия достъп.
Никой и до днес не може да разбере какви са били мотивите му. Юлиус определено може да се смята за най-противоречивата фигура. Животът му се дели на две части – човекът, който има огромно желание да постигне най-големите върхове в науката, но от друга страна се обръща срещу своето собствено творение.
През целият си живот, Опенхаймер ще се бори срещу ядреното оръжие. Мнозина се шегуват, че това е физикът, който е успял да открие греховете и никога повече да не ги забрави, а греховете на науката са най-жестоки.
