Изобретатели, които изпревариха времето си и станаха жертва на собственото си откритие
Някои изобретатели не се раждат в правилното време, плановете на други не им позволяват да се извисят до нивото, което искат. Съществуват и трети, които просто дават луди мечти, които не могат да се стигнат до тяхното ниво. Точно по тази причина се срещаме и с хората, които са били погубени от своето откритие. Мария Кюри няма да бъде поставена в тази класация, след като така или иначе откритието има нужда от време, преди да я унищожи. Ето някои интересни изобретатели, които изпреварват времето си.
Уан Ху е китайски изобретател, който започва да гледа много сериозно на космоса. Мечтата му е да стигне до Луната, като днес не е трудно да видим, че това не е чак толкова сложно постижение. Истината обаче е, че през XVI век това е напълно невъзможна мисия. Уан присъства само в китайските легенди като един от хората със задача да се изстреля до Луната. Той все още не знае, че на Луната няма въздух, но това не му пречи да създаде специален стол и с ракети да се изстреля до единствения спътник на планетата.
Това обаче не трябва да ни изненадва. Цивилизацията се движи от изток на запад, както е казал Хераклит, а Китай може да се смята за люлка на цивилизацията. При тях фойерверките и най-вече пиротехниката, са произведени още през XIII век. На въпросният ден за първата космическа експедиция, Уан кара най-приближените да запалят ракетите му и да го изстрелят към Луната. Разбира се, вместо да успее да прослави Китай, Уан успява да направи един от най-кратките полети и да се взриви във въздуха, като със себе си погребва за дълго време космическите амбиции.
Преди човек да успее да полети във въздуха и да бъде единственото същество на планетата, което да не може да лети, но все пак да го прави, много жертви ще бъдат регистрирани. Абу Наср Исмаил Хамад ал-Джахвари ще се опита да направи същото, използвайки дървени крила. Като човек, който оставя своята следа в арабския речник с повече от 40 000 записки, нормално е да се опита да експериментира. След оформянето на дървените крила, Наср скача от покрива на джамията, за да се разбие на паважа като метеор.
Коупър Фипс Колс е британски капитан на боен кораб. Роден е през 1819 г. и трупа опит в Кримската война. Негово предложение е въртящите се оръдия на корабите, които позволяват по-бърза стрелба и зареждане, а неговият кораб носи впечатляващото име HMS Captian. Гордостта на Колс е експерименталния кораб, който се строи по негов собствен дизайн и трябва да бъде господар на седемте морета. В битката наистина се оказва ефективен, но има една добавка, която ще коства живота му. Колс създава „ураганна палуба“, която трябва да издържи на тежките климатични условия. И макар на теория да изглежда гениална идея, когато HMS Captain плава обратно към дома през септември 1870 г. Неговата модифицирана палуба повдига центъра на гравитацията, а в бурята се оказва, че само помага на кораба да се обърне. Целият екипаж от около 500 души с капитана на борда се давят.
Доказателството, че моторите са опасно превозно средство, ако един човек не знае как да го контролира, започват още със създаването на самия мотоциклет. Неговият създател Уилям Нелсън е американски инженер, който работи за General Electric. Неговата идея е да създаде моторизиран велосипед и с него да спести напъните на притежателите. Машината наистина изглежда впечатляващо, но при демонстрация на първия прототип, Уилям пада от мотора и умира на място. Неговото творчество се появява на бял свят през 1903 г. и продължава да съществува и до днес. Въпреки това, Уилям не успява да се радва на успеха си – каските още не са добавени към арсеналът. Разбира се, мотори се разработват и от други компании, но Уилям решава да създаде малък двигател за велосипед, с който да се редуцира цената.
Валериан Абаковски вижда много потенциал в железниците и иска не само да ги подобри, но и да успее да повиши скоростта на пътуване. Ето защо изобретява така наречения „Аеровагон“. Същият е не само интересна иновация, но и ще промени завинаги пътуването с влак. Абаковски предлага неговият прототип да превозва съветските власти. На 24 юли 1921 г. кани съветски политици като Фьодор Сергееви негови близки приятели. На борда са поканени делегати като българинът Иван Константинов, Джон Фрийман от Австралия, Оскар Хелбрич от Германия и други. В последствие всички делегати са погребани в общи гробове и бързо се забравя, че такава машина изобщо е била забелязана. Валери наистина успява да счупи рекорда за скорост между Москва и Тула. Неговото возило разполага със самолетен двигател. За съжаление на връщане Валери се предоверява на своята машина и успява да дерайлира аеровагона, като убива всички пътници, включително и себе си.
Английският инженер и художник Хенри Уинстенли има мечта да създаде нова конструкция за морски фар. Прекарва доста време в проектиране и рисуване на скици. Мечтата му е да създаде конструкция, която да издържи на безмилостните морски бури. След като започва да продава картините си, инвестира средствата в кораби и става търговец за кратко. За жалост два от тях потъват в буря и капитаните обясняват, че просто не са успели да открият фара и светлина от брега. Хенри веднага решил да се заеме с този проблем и започва конструкция с последните си пари. Освен това успява да намери и спонсори. Производството на фара на Уинстенли започва на 14 юли 1696 г. Неговата осмоъгълна кула е изработена от гранит и дърво. С помощта на повече свещи, фарът може да свети и в най-бурните вечери.
По време на строежа тече и френско-английската война. В тази битка френски кораб успява да пробие линията на защита, да унищожи фара и дори да вземе Хенри за заложник. При тази новина, Луи XVI веднага ще заповяда конструкторът да бъде освободен, Франция воювала с Англия, а не срещу човечеството. Фарът е завършен през 1698 г. и след някои главоболия през зимата, започва още една реконструкция в последствие. Уинстенли толкова много вярвал в своята машина, че най-накрая настоял да бъде първият, който да изкара вечер в зданието, при това по-време на буря. До днес историците пишат, че на 27 ноември 1703 г. се е случила великата буря на годината. Когато любопитните погледи решили да проверят как се справя Хенри, откриват разрушен фар, който в последствие се превръща в негов гроб. Неговите работници смятали, че само ще извършват ремонти, но и такива не били необходими.
