Историята на Даниел Ламбърт, „най-дебелият човек в Англия“, който изуми тълпите

През 1806 г. в един лондонски вестник се появява странна реклама, която обявява „най-голямата чудатост в света“ – г-н Даниел Ламбърт, който тежи 317 килограма. Драгата публика може да заповяда да види Ламбърт и неговата осанка – срещу определена цена.

Всъщност Даниел, който е известен като „най-дебелият човек в Англия“ по своето времето, превръща огромното си тегло в машина за печелене на пари. И въпреки че хората идват, за да видят външния му вид, те остават заради интелигентността му и увлекателното му говорене.

Във време, когато затлъстяването се счита за извънредно любопитно, Даниел се превръща в нещо като легенда, която се помни и до днес, особено в родния му град Лестър, Англия.

Как Даниел Ламбърт напълнява

Ламбърт не винаги е имал наднормено тегло. Роден на 13 март 1770 г. в Лестър, Англия, той е документиран в книгата „The Two-Headed Boy and Other Medical Marvels“ като силен и здрав младеж, което обича конни надбягвания, лов, риболов и отглеждане на кучета.

Всъщност, преди да стане известен с размера си, той се отличава със своята храброст и сила: например, като тийнейджър, докато гледа представление на танцуващи мечки, едно от кучетата му внезапно се спуска към зверовете, и когато мечка отвръща на нападението, Ламбърт я прогонва с прът.

Но въпреки че винаги се е опитвал да бъде активен, в крайна сметка си намира заседнала работа – когато баща му, пазач на затвора, се пенсионира в началото на 1790-те, Ламбърт поема поста му. И тъй като прекарва все повече и повече време седейки, той започва да напълнява.

И така, до 1793 г. Ламбърт вече тежи невероятните 200 килограма. Той все още е силен – както пише в The National, Ламбърт може да вдигне 250 килограма дървен материал и да носи двама мъже на гърба си, докато плува – но бездействието му започва да се отразява.

Именно тогава теглото му започва и да привлича внимание.

До началото на 1800 г. той нараства до 254 килограма… и има и един сериозен проблем – затворът му затваря. С изчерпване на спестяванията си и малко възможности за друга работа, Даниел Ламбърт решава, че ще се изложи на показ.

„Най-дебелият мъж в Англия“ отива в Лондон

През пролетта на 1806 г. заминава за Лондон. Това обаче не е лесна работа – тогава Ламбърт тежи 317 килограма и е най-тежкият човек в записаната човешка история към този момент. Според English Eccentrics and Eccentricities, той трябва да си направи специална карета, която да е достатъчно голяма, за да го отведе до столицата.

Но веднъж там, той прилага плана си в действие и пуска реклама в The Times, която гласи:

„ИЗЛОЖБА: Г-Н ДАНИЕЛ ЛАМБЪРТ, от Лестър, най-голямата чудатост в света, който на 36 години тежи повече от 317 килограма. Г-н Ламбърт ще приема компания в дома си на Пикадили № 53, срещу църквата Сейнт Джеймс, от 12 до 5 часа. — Вход 1 шилинг.“

Стотици хора се стичат да го видят и остават очаровани от Ламбърт, който твърди, че никога не е пил алкохол и яде само скромно количество. Те също така го намират за чудесен събеседник, който можеше да говори дълго по теми като породи кучета и лов.

„Сборът от модни посетители в къщата на г-н Ламбърт… беше много голям през последните два дни“, отбелязва репортер на The Times, след като го посещава.

„Да видим мъж с неговите необичайни размери… който също така притежава огромна информация, най-приветливи и приятни маниери и съвършена лекота на разговора, надхвърли очакванията ни, колкото и да бяха големи.“

Репортерът отбеляза също, че жените посетители са много повече от мъжете и че те хвалят „мъжественото и интелигентно изражение на Ламбърт“.

Карикатура на двамата с Йозеф Борувласки

Не след дълго мълвата за мъжа се разнася из целия града. И Лондон е разтърсен, когато при Ламбарт идва „граф“ Йозеф Борувласки, прочутото полско джудже.

Ламбърт дори получава аудиенция при крал Джордж III.

Но не всичките му срещи са положителни. В „The Book of Wonderful Characters“ (1869) от Хенри Уилсън и Джеймс Колфийлд Уилсън пише, че Ламбърт е имал и груби посетители.

„Човек, който попита по много груб начин за цената на едно от палтата му, той остави без отговор“, пише Уилсън. „Мъжът повтори въпроса като изтъкна, че според него има право да изисква каквато и да е информация, след като е платил своя шилинг, който ще помогне да се плати палтото на г-н Ламбърт.“

„Сър“, отвръща Ламбърт, „ако знаех за кое парче от следващото ми палто ще плати вашият шилинг, мога да ви уверя, че бих го отрязал.“

Когато той се завръща в Лестър няколко месеца по-късно, вече е богат човек – и нещо като местен герой. На 19 септември 1806 г. Leicester Journal пламенно отбелязва присъствието му на състезание, като пише, „сред изтъкнатите герои на терена, ние се радвахме да видим и нашия стар приятел, г-н Даниел Ламбърт, в очевидно добро здраве и добро настроение.“

По-късно същата година той излиза на турне, на което привлича публика както в Лондон, така и в по-малки градове. Според Уилсън „много хиляди гледат с възхищение удивителната му маса.“

Но дните му за съжаление са преброени.

Огромната памет на Даниел Ламбърт

През юни 1809 г. той пристига в Стамфорд за част от турнето си – и защото иска да види Stamford Races (конни надбягвания). Но това е последната спирка, която ще направи.

След като се настанява в Waggon and Horses Inn на 20 юни, той си ляга както обикновено и става на следващия ден. Докато се бръсне обаче, започна да изпитва задух и за броени минути умира. Тогава е само на 39 години.

Смъртта му предизвиква редица логистични проблеми: Ламбърт е 335 килограма и местните жители трябваше да измислят как да го извадят от странноприемницата и да го погребат. Те в крайна сметка изтръгват прозорец и част от стена, за да извадят трупа му, и го полагат в ковчег, подобен на кутия, който бил с размерите на място за паркиране.

Необходими са 20 мъже, за да занесат бавно ковчега на Ламбърт през града до двора на църквата.