Ирландското тайно общество, което искаше свобода

През октомври 1881 г. шефът на Дъблинската полиция – Джордж Талбот получава съобщение, че Патрик Егън е в града. Неговата реакция е много бърза и заявява на своите колеги следното:

„Неговият бизнес е много важен. Той получи много сериозна сума от Америка и смятам, че парите, които изкарва на седмица са около 5000 паунда.“

Днес сумата ще е около 600 хиляди долара. Източниците на Талбот са повече от сигурни, че в града съществува едно специално и тайно общество – Доброволците на Моне. Кръстени са на Томас Моне – ирландец, който предлага парични възнаграждения за убиването на някои от важните богаташи. Моне също така издава най-различни описания като инструкции за правенето на бомби и друга любознателна литература за доброволците.

До този момент Томас продължава да се смята за един от много лютите ирландци, особено след като открием, че аудиторията е подготвена да се справи с някои много сериозни изненади. Легендата разказва, че неговите почитатели се смятат за ирландските десперадос, които действат смело напред. Арсеналът им също е интересен – мечове, пистолети, пушки и дори динамит.

Още през есента на 1881 г. има предупреждение за разчистване на високите постове. Талбот разбира, че не може да се прави с фанатици. По това време съобщава, че страната е в хаос и предвид това, отделя допълнителни хора, които да помогнат за потенциалната война. На едно събиране в Лондон през октомври присъстват Патрик Егън и двама националисти – Джон Бари и Джоузеф Бигар.

Вторият е известен като изключителен стратег с връзки в различните консулства, включително и в Америка. Господата се разбират, че за Ирландия ще се издаде празен чек и всеки, който може да създаде главоболия, трябва да се премахне. По това време Висшият съд е отговорен за Ирландското Републиканско братство – тайно революционно общество, изповядващо някои много специални масонски ритуали.

Тук присъства таен език, кодове и още много други системи за сигурност, които не допускат никой от външния свят. Знанието за срещи се прави в последния момент, а и организацията разполага с тайни печати, които не могат да се сбъркат. Тяхната организация е позната на инспектор Мълет, който без никакви проблеми успява да се внедри, но нещо го кара да не издава тайната.

Инспекторът има имената на някои от най-висшите личности на Ирландия по това време, като всеки един от тях е амбициран да се бори за свободата на Ирландия, а още по-лошото е, че г-н Егън също е там. Той е повече от опасен – описва се като изключително интелигентен, чаровен, харизматичен и дори спряган за политик, като три пъти влиза, но отказва да се закълне във вярност на друга държава. Връзките му в братството позволяват да направи нещо друго – да отвори вратите за ирландски политически затворници. Липсват му амбиции за политика, а и играта в задкулисието става далеч по-вълнуващо. Има и още една причина, Егън не иска да използва политици за освобождението и на тях не вярва.

Макар и да членува в една чужда организация, продължава да говори за ирландски закони и ирландско управление, а не за поддържането на робството. Не е сам,  покрай него има достатъчно други малки организации, подчинени на същото. Проблемът тук е, че докато Мълет разследва, не вижда просто организирано братство, което се опитва да печели, а братство, което се стреми да освободи Ирландия. Патрик Шеридън търси полицейския инспектор. Срещата е съмнителна, въпросният мъж разпространява оръжие, докато Върховният съд не го сваля за агитация и въоръжаване.

Патрик е собственик на малък хотел в Западна Ирландия, той е и един от много прикритите хора. След като е арестуван от властите, той е освободен предсрочно, защото съпругата му е тежко болна. Заедно с нея бяга в Париж, но там пък се среща с Егън, а след това тайно се прибира обратно в Ирландия. Мълет отива във въпросния хотел и среща Шеридън в расо с ново име – Отец Мърфи.

Той съобщава на полиция, че лигата официално е решила да премахне някои от големите тирани. Освен това са отделени средства от близо 10 000 паунда, които днес биха били 1 милион долара днес. От тези пари ще се заплаща на абсолютно всеки, който окаже съдействие. На втората среща, Шеридън дава на Мълет торбичка със златни сувенири и иска да срещне Джеймс Кери. Кой е той?

Дебел и брадат дъблинец на средна възраст с изключително добро семейство и охолен живот. Баща му и брат му са били зидари, но Джеймс знае много добре как да кове бъдещето си и има нюх за бизнеса. Той се включва в братството през 1861 г. и заявява, че няма да използва силите си, за да прави пари, а за да освободи Ирландия. След няколко години като касиер, той най-накрая решава да напусне и наема стаи, в които рекрутира новобранци – това са специални главорези около 50-60 човека, които могат да бъдат извикани по спешност. Това са така наречените доброволци на Моне.

Техният господар проявява една изключителна жестокост към опонентите си. Неговата задача е да помага на Върховния съвет и също така да изпълнява екзекуциите. На една от срещите, инспекторът се среща с Кери и още един зидар на име Бихан, който трябва да поеме поста за екстремните поръчкови убийства. Докато зидарят бързо открива религията и отказва да наранява, Кери пуска останалите момчета да вървят напред, докато вади чук от джоба си и го удря по главата, Бихан пада, а следващите удари го неутрализират и хвърлят веднага в реката.

След убийството именно Кери ще отиде и ще обяви своя служител за изчезващ, а по-късно ще използва връзките си, за да наеме свои хора от разследването, които никога да не открият истината. Заключението на разследващите е, че Бехан е ударен от лодка, след като е паднал във водата – най-вероятно се е подхлъзнал. Скоро Кери се отказва от зидарията и заявява, че има нова работа, а финансирането му идва от Игън. Лично той е писал директно от Париж и предлага на своето протеже да влезе в градския съвет на Дъблин. Една седмица по-късно Кери е един от потенциалните лидери на Дъблин за кмет.

Малко след това идва и братството ще поиска Кери да влезе в редиците. Новите членове минават сериозен разпит, а след това се въвеждат с превръзка на очите, за да се запознаят с президента на клуба. Там не се кълнат в Библията, а рецитират текст – свещената книга може да го накара да събуди съвестта си. Клубът на ирландските националисти ще започне да действа в периода между 1881 и 1883 г.

В следващите 3 години ще извършат няколко убийства. Убиват Томас Хенри Бърк – един от секретарите на лордовете-лейтенанти, а след това и лорд Фредерик Кавендиш. След него Кери успява да избяга и докато пътува към Кейптаун  е застрелян от друг свой партньор. Що се отнася до Егън, никой не знае колко точно време е прекарвал нелегално в Ирландия, неговите революционни дела ще продължат до се борят за свобода. Парите му идват от САЩ, след като оглавява ирландското общество в САЩ. Що се отнася до инспектора, той само съобщава за потенциалните братства, които се стремят да премахнат Егън, но реално знае, че той винаги е бил в безопасност.

Цялата история показва едно активно прикриване и докато едните са лошите, а другите – добри, Егън продължава да хвърля прах в очите и да действа стабилно срещу своите поробители.

Снимки: Wikipedia