Император Аврелиан – реставраторът на света
Римската империя може да ни впечатли с историята си, която и до днес е вдъхновение за редица филмови индустрии. Любопитен факт е, че Джордж Лукас е използвал именно нея, когато е създавал сагата си Star Wars. Ще се срещнем с редица императори от лудия Нерон, до Октавиан Август, но някъде там по линията има и императори, които макар и да извършват славни дела, остават забравени или трябва да ги потърсите малко по-сериозно, за да стигнете до техните успехи. Историята на Луций Домиций Аврелиан е точно такава, а също така не трябва да забравяме, че този човек управлява едва 5 години, като това му носи и титлата „Възстановителят на света“. Изказването е смело, особено след като същият тепърва ще види редица опасности в това отношение, но нека започнем от самото начало.
Аврелиан управлява от 270-275 г. пр. Хр. и поема управлението в един от най-жестоките периоди, наричан още „Кризата на III век“. Историята му започва на 9 септември 214/215 г. пр. Хр. и се твърди, че е роден или в Сердика или в Сирмиум в провинцията Мизия. За неговият живот, както обикновено, се знае много малко, освен факта, че идва от добро семейство, баща му е бил сенатор и носил същото име. Синът води успешни военни кампании по време на управлението на император Галиен, който обаче не е бил особено обичан и както традицията повелява – трябва да бъде премахнат. След като успяват да го премахнат, император Клавдий II веднага назначава Аврелиан за командир на кавалерията. Въпреки успешните военни походи срещу готи и вандали, най-вероятно новият владетел можел да живее малко повече, докато не е застигнат от чума и не умира през 270 г.
Издига се веднага и брата Квинтус, който обаче управлява само няколко месеца. Аврелиан не харесва новия владетел и скоро се превръща в основен противник. Не се изисква и много време, преди да победи в тази битка, но като човек с военна стратегия, бърза да направи това, което неговите предишни колеги не са успели – да поеме контрола над армията като една от най-важните в това отношение. Първата му работа е да започне да сече златни монети, които да раздаде на войниците и така да си гарантира тяхната лоялност. След това насочва вниманието си към войните с ютунгите – племе локализирано в северната част на река Дунав в днешна Бавария, както и с вандалите, които още не били сломени от предишните двама императори. Аврелиан идва точно на време, когато именно ютунгите успяват да влязат в Италия и да започнат да я унищожат и разграбват. След като взимат достатъчно голяма плячка, лакомията им се оказва и техен основен палач. Войните успели да вземат толкова много, но забравили, че ще трябва и да го носят наобратно.
Те не подозират, че по пътя им е е тръгнал именно императора и веднъж след като са пресрещнати, племето предлага около 40 000 конника и още 80 000 войника, които да служат в римската армия. Следващите на ход били вандалите в Панония. Вместо да ги напада, стратегът преценява просто да отреже пътищата им до храна. Тактиката проработва и скоро те го търсят за мир, обещавайки около 2000 конника, само и само да получат храна и правото да се върнат у дома. След като първите мъчители са елиминирани от сцената на Рим, следва време и за следващите главоболия. Бунтът в града също не може да се пропусне. Докато армията не била в града, работниците преценили, че могат да създадат съюз и да започнат да диктуват правилата. След като самите те останали водеща сила, бързо започнали да печелят доста добре.
Аврелиан искал да пресече корупцията и да въведе нови правила, но винаги достигал само до лют отпор. Някои подозират и организатора Фелисимус е бил изключително приближен на сената, който по същото време е смятал да премахне и следващия император. Каквито и да са били мотивите, скоро римските работници се изправили срещу истинската армейска сила. Всички със сходни апетити не получават нищо по-различно. Докато се намира в Рим, владетелят променя и още едно правило – премахва всички дългове, премахва всички записки за заеми и позволява на народа да живее много по-щастливо. Междувременно богатите нямали точно тази радост, защото сега се налагало да плащат много повече. Отново се правят опити за посегателство, но след като армията е с пълни джобове, шансовете са повече от минимални и дори абсурдно ниски. През следващата година Рим отново е в конфликт с джутингите, аламаните и маркоманите.
Те решили да пресекат териториите на империята и в обединени сили не могат да се смятат за толкова лесен противник за пренебрегване. С джутингите се среща в Милано през 271 г. и иска мир, но същите така и не спазват думата си и атакуват изненадващо, нанасяйки една от най-свирепите загуби на имперската армия. След като ръкавицата е хвърлена Аврелиaн ги преследва и взима три много сериозни победи. След всяка загуба, племето бяга, прегрупира се и отново се връща за ново нападение. Това го принуждава да ги преследва и да не позволява повторната им поява. Победите носят само лека глътка въздух, защото предстоят и следващите трагедии в това отношение. Обратно в Рим споделя, че е постигнал победа, но за да реши бъдещите главоболия, предлага на сената да се построи стена, около града, която да го предпазва.
Събират се работници, които да се заемат с тази задача и с дължина от близо 18 километра, новата защита е вдигната. След като градът е защитен, императорът тръгва след готите, локализирани на Балканите. Макар и да печели сражението, осъзнава и още една подробност, провинцията Дачиа е много по-трудна за защита, следователно нарежда на всички да се евакуират и да се върнат от другата страна на реката. Някой би помислил, че с това ще свършат кръвопролитията, но мирът се плаща именно с тази цена. Следващата среща е преследването на кралица Зенобия. По пътя си не среща никаква съпротива, като добавя нови територии към Римската империя.
Накрая предлага милост на градовете, които все пак се съпротивляват. Вместо да ги изравни със земята, той просто им предлага да се предадат, като няма да плащат никакви репарации. Това свършило работа и след като щетите ще бъдат нулеви, повечето отворили вратите без проблеми. След около шест месеца римската армия вече стои пред портите на Палмира. Зенобия се опитва да избяга, но без успех. Тя е заловена и върната в Рим, където да манифестира през града като най-голямата плячка на императора. След като кралицата я няма, Палмира отново среща съпротива, която обаче принуждава Аврелиaн да се върне и да унищожи целия град и след това клане никога повече не успява да си върне силите, които някога е имал. Един по един, играчите отпадат в голямата битка. Като на запад остават само галите, които по това време контролира дори някои британски провинции.
В битката за Каталунските полета, галите са жестоко изненадани от поражението си. Самият император Тетрик I напуска своите позиции и моли за мир. Отново е разходен за назидание по улиците на Рим. След като и последният противник е премахнат Аврелиaн най-накрая се нарича възстановител на света. Наричат го и Богът на все още непокорното слънце. При поредният му опит за военен поход е убит в своя дом. Навсякъде в историята ще бъде открит като един от най-жестоките императори, но има и една подробност, той се е опитал да използва дипломация, преди да посегне към меча си. Според някои интересни изчисления, неговите походи са успели да съкратят тъмните векове значително и да продължат живота на Римската империя с поне 200 години, защото тогава оцеляването е продължавало да бъде под въпрос.
Снимки: Wikipedia
