Хоръс Дьо Вире Кол – английският шегаджия, който засрами флота
Почитателите на Стивън Кинг и една от най-популярните книги „Сиянието“, превърната по-късно във филм с перфектното участие на Джак Никълсън, най-вероятно ще си спомнят какво беше написано на страниците на пишещата машина. Мнозина най-вероятно помнят съдържанието на страниците „All work and no play makes Jack a dull boy“. Възможно ли е човек да остане в историята, запомняйки се само и единствено с доброто чувство за хумор? Не говорим за артисти или комици, а за хора, които се занимават предимно с номера от най-висок стил. Отговорът се крие с името Хоръс Дьо Вире Кол. Той е роден в семейството на британския офицер Уилям Кол, който за съжаление умира от холера, докато е на назначение в Индия.
Майката Мари де Вер е значително заможна наследница, която не се притеснява да отглежда децата си сама и точно това я превръща в повече от перфектна майка, която позволява на децата си да получат добро образование и професия. Що се отнася до Хоръс, той преживява няколко тежки заболявания, които на 10-годишна възраст рефлектират върху слуха му и прз следващите години момчето ще осъзнае, че ще се раздели с него завинаги. Следва пътя на баща си в армията и успява да се издигне в чин лейтенант. Военните му постижения не са особено важни, защото този човек се ражда с нещо много повече от смелост – гений за създаване на най-различни съвършени шеги, които и до ден днешен се пазят в архивите.
Първият голям успех на Хоръс е гостуването на Саид Али бин Хамуд Ал-Бусад – осмият султан на Занзибар, който гостува в Англия. Събитието се случва през 1905 г. и Кол и неговият добър приятел Ейдриън Стивън (братът на Вирджиния Улф) решават да устроят едно истинско забавление на учебното заведение Кеймбридж, където учат. Идеята им била да успеят да оркестрират фалшиво посещение на султана в училището, но за зла беда, вестниците вече пуснали снимка на вип персоната и пресъздаването на този образ щяло да отнеме доста усилия. Султанът обаче пътувал с голямо семейство, чийто образи още не били поместени и двамата решили да преоблекат Кол като чичото на султана. Бързо се изпраща телеграма до кмета на Кеймбридж с молба да се подготви посещение и адекватно посрещане в колежа Тринити.
Снимка: By W. Wright, Bishopgate – Source was The 'Dreadnought' Hoax by Adrian Stephen.Updated from http://www.martyndowner.com/books/the-sultan-of-zanzibar/attachment/16-01-2010-222422/, PD-US, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=57190517
Междувременно Кол и Ейдриън взимат няколко чалми и тюрбани от дизайнера на театрални костюми Уили Кларксън и се качват на влака от Лондон до Кеймбридж. Преобличат се по пътя и когато слизат на гарата са посрещнати от луксозен ескорт, охрана и кмета на града. Занзибарските персони са разведени из забележителностите, показва им се стаята, в която ще стоят и по пътя се срещат с някои приятели, които също не могат да ги разпознаят. След разходката заявяват, че нямат намерение да останат и се качват обратно на влака за Лондон, макар и по този начин да нарушат правилника на общежитието, който изисквал всички студенти да са в стаите си до 10 часа вечерта. Макар и организаторите да не разбират какво наистина са объркали в посрещането, зевзеците се прибират обратно у дома си, преобличат се и изпращат писмо на Daily Mail, описвайки цялата красива шега.
На следващата сутрин попареният кмет посещава лично университета и настоява двамата студенти да бъдат изключени, но го съветват да не предприема такива мерки, защото в този момент именно те били на върха на вълната. Мнозина биха помислили, че това ще бъде краят, все пак разходката по ръба на нервите на някои висшестоящи представители на закона би напрегнала мнозина, но Хоръс отказвал да бъде от тях, той продължил своето приятно хоби. Любимите му цели за подигравки се оказали политиците, бизнесмените и военните офицери. Друга голяма подробност е, че човекът имал невероятна прилика с министър-председателя Рамзи Макдоналд от работническата партия. Звезденин миг в живота му е даването на реч, докато се представя за министъра.
Снимка: By James Lafayette – one or more third parties have made copyright claims against Wikimedia Commons in relation to the work from which this is sourced or a purely mechanical reproduction thereof. This may be due to recognition of the "sweat of the brow" doctrine, allowing works to be eligible for protection through skill and labour, and not purely by originality as is the case in the United States (where this website is hosted). These claims may or may not be valid in all jurisdictions.As such, use of this image in the jurisdiction of the claimant or other countries may be regarded as copyright infringement. Please see Commons:When to use the PD-Art tag for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36882584
Всички били изключително озадачени, когато Хоръс, предрешен като Рамзи, започнал жестока атака към собствената си партия и обяснявал как е разочарован от свършената работа. Завършва речта си със закана за промени и дори заплашва някои от членовете, че ще бъдат уволнени и изгонени. На тръгване мнозина се опитват да го заговорят, но отказва коментар и изчезва. Никой не може да си представи какво се е случило на следващия ден с Рамзи Макдоналд, но разговорите най-вероятно са били вълнуващи. В друг случай, Хоръс събира своите приятели, облича ги като работници, а той самият се предрешва като бригадир и започва да командва изкопаването на огромна дупка през средата на Пикадили. Не прощава и на най-близките си. Един от новите членове на парламента – Оливър Локър-Лампсън също попада под вниманието му.
Двамата решават да се надбягват, но за да има някакво предизвикателство, Хоръс предлага няколко метра разлика в старта. Докато започва голямото надбягване, зевзекът започва да крещи „Спрете крадеца!“ и един от близките полицаи успява да го повали бедния Оливър на улицата. В джоба на новия политик се намира златния часовник, който по-рано е бил пуснат. Кол пристига малко по-късно и предотвратява ареста. В друг случай за една от любимите си пиеси, възпитъникът на Кеймбридж купува осем билета и ги дава на 8 непознати плешиви мъже. Преди да влязат в театъра, на главата на всеки поставя по една буква. Когато господата се нареждат и лампите са загасени, фосфорната боя разкрива посланието – „Глупости“.
Кол се намира най-дясно, Ейдриън е позициониран най-ляво.
Снимка: By Believed to be James Lafayette. For further information, see the talk page. – source URL : http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Dreadnought.jpg, uploaded by en:User:Ihcoyc. (original upload)"All dressed up, ready to hoax" – Daily Mail (second upload), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=437687
Друг приятен случай е организирането на вечеря, в която всички гости разполагат с думата „bottom“ в своите имена. Ако се чудите, в превод думата означава „дъно“, „долина“, „долен“ и друго. Не е била най-добрата възможна вечеря. През 1919 г. прословутият шегаджия закупува огромно количество конски тор и го изсипва на площада Сан Марко във Венеция. Имайки предвид, че в града няма коне и може да бъде достигнат само по вода, можем да допуснем, че мнозина са били изненадани от скромния биологичен подарък. Черешката на тортата за пореден път идва с помощта на тюрбаните. През 90-те години военноморските офицери се гордеят със своя пост и фактът, че Великобритания има силна флота. Всички видове приятелски закачки и шеги е напълно позволена и офицерите от HMS Hawke и HMS Dreadnought успели да заформят достатъчно вълнуваща вражда, но за жалост на борда на Hawke се намирало истинско тайно оръжие.
Снимка: By The Cambridge Picture Post Card Co – https://magnet.xataka.com/preguntas-no-tan-frecuentes/de-aquella-vez-que-virginia-woolf-hizo-blackface-para-reirse-de-la-armada-britanica, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=69341088
Хоръс Кол бил назначен на кораба и когато бил потърсен за съдействие, не чакал втора покана. Рекрутирал пет човека – двама негови братовчеди, които също били във флота, последвани от верния Ейдриън Стивън и Вирджиния Стивън (преди да стане Улф), Гай Ридли, Антъни Бъкстон и Дънкан Грант. Кол започва всичко с телеграма до армията, заявявайки, че принц Макален от Абисиния (старото име на Етиопска империя) ще пристигне в 4:20 днес в Уеймаут. Неговото желание е да разгледа кораба Dreadnought и да се запознае с офицерите на борда. Петимата за пореден път се преобличат в тюрбани, докато Ейдриън ще играе ролята на преводач. Кол и компания пристигат на гарата в Лондон и настояват да получат правилното отношение, особено след като Външно министерство е обещало да пътуват в частно купе.
Бедният продавач бързо наредил да се постави допълнителен вагон. Зевзеците пристигат на гарата и осъзнават, че са посрещнати от флотата, която отдава пълни военни почести. Издига се флага на Занзибар, защото се оказва, че никой не е успял да намери абисински флаг. Преоблечените с тюрбани започват да говорят на някаква странна комбинация от латински и гръцки, докато Едриън продължава да си измисля нови и нови изречение. Освен разходка, всички се снимат с гостите за спомен. На следващият ден Хоръс разпраща снимките до Daily Mail и за пореден път разказва как флотът се е изложил и не е заподозрял абсолютно нищо.
Снимка: By William Haselden – Originally published in Daily Mirror, February 1910Downloaded from http://www.clemson.edu/caah/cedp/cudp/scr/articles/scr_38-2_gerzina_essay.pdf : "Bushmen and Blackface: Bloomsbury and Race" by Gretchen Holbrook Gerzina., PD-US, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=30908767
Реакцията не закъснява и много скоро офицерите започват да настояват за арест. Оказва се, че няма нито един нарушен закон и след като не са извършени никакви престъпления, никой не може да ги осъди. Всички се разминават с мъмрене, но по-важното е, че целият кораб става за смях. Хоръс не се отказва любимата си практика и до края на живота си се отдава на всевъзможни идеи за забавление. До някаква степен можем да признаем, че талантът е достоен да остане в историята като един от най-добрите зевзеци.
Заглавна снимка: By James Lafayette – one or more third parties have made copyright claims against Wikimedia Commons in relation to the work from which this is sourced or a purely mechanical reproduction thereof. This may be due to recognition of the "sweat of the brow" doctrine, allowing works to be eligible for protection through skill and labour, and not purely by originality as is the case in the United States (where this website is hosted). These claims may or may not be valid in all jurisdictions.As such, use of this image in the jurisdiction of the claimant or other countries may be regarded as copyright infringement. Please see Commons:When to use the PD-Art tag for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68436078
