shareit

Франческо де Пинедо – италианският ас, за когото разстоянието беше просто цифра

| от |

На 7 ноември 1925 г. едномоторна летящ самолет/лодка успява да се плъзне по водите на река Тибер. В кабината е Франческо де Пинедо и неговият втори пилот – Ернесто Кампанели. За 370 летателни часа са успели да изпълнят това, за което мнозина ще мечтаят – да направят пътешествие от близо 56 000 километра и да обиколят половината свят, тръгвайки от Италия към Австралия до Япония и обратно. Този успех идва с доста тежки изисквания и редица безсънни нощи. И всичко започва с голямата мечта на Франческо де Пинедо, чийто живот започва през 1890 г. и продължава с военноморски чин в италианската флота.

През 1911-1912 г. участва в Итало-Турската война и става свидетел на първите самолети, които влизат в битка. Впечатлен е от възможността и силата им и само 5 години по-късно ще изкара своето разрешително за пилотиране. Включва се във военно-въздушните сили и прекарва остатъка от войната в правенето на разузнавателни полети. През 1924 г. е преместен в новосформираната независима военно въздушна сила Regia Aeronautica. Италианецът не получава възможност да лети на дълги полети, неговото назначение е в канцеларията и поради липсата на предписани полети, решава да поиска летателни часове или заплашва с напускане.

gettyimages-122221348-594x594

Решен да докаже, че бъдещето на самолетите e насочено именно към презокеанските полети. Пилотът кандидатства за първи полет до Австралия и Близкия изток, използвайки обикновен SIAI S16 – двукрил самолет/лодка с двигател от Лорейн-Дитрих с мощност от 450 конски сили. Според изчисленията, двигателят можел да работи 9 часа без прекъсване и да премине около 1440 километра. Пилотът кръщава малкия самолет – Дженериело, на патрона на Неапол – Свети Дженарио. На 20 април 1925 г. Франческо и неговият колега Ернесто излитат от езерото  Лаго Маджиоре и летят на изток към Средиземноморието и Северна Африка, преди да пресекът впечатляващата пустиня на Сирия, да зърнат от високо река Тигър и светлините на Багдад.

По време на полета Франческо се възползва от празна консерва за събирането на масло, което в този момент излизало със сериозно темпо от двигателя. Продължавайки по Персийския залив, пилотите забелязват, че наближават Карачи (Пакистан), датата е 5 май. След като пресичат Индия и турбулентният Бенгалски залив на 14 май, самолетът се доближава до Бирма, където кацат, за да пребоядисат и ремонтират самолета. След 10 дена успяват да достигнат Сингапур и на 31 май кацат в Северна Австралия. След 10 седмици в обиколки около Австралия, италианците най-накрая тръгват на север – датата е 13 август.

Надяват се да стигнат до Нова Гвинея, Манила и Шанхай, а след това и Токио на 26 септември. В Япония са принудени да сменят дваигтеля и на 17 октовмри се отправят обратно към Италия през Хонконг. Пристигайки обратно в Рим, господата са приветствани от министър-председателя Бенито Мусоли и повишени в чин лейтенант-полковник. Брилянтният Дженариело не само успял да се превърне в първия морски самолет, който да лети от Европа до Австралия, но е и първият, който да се завърне, при това с двама пилота на борда. Подобни успехи поставят Италия на много високо ниво в авиацията. Франческо получава подкрепата на Мусолини и въздушния министър – Итало Балбо, което му позволява два пъти да пресече Атлантическия океан, започвайки от юг и преминаване по северния маршрут на връщане.

gettyimages-901809862-594x594

За този полет е избран малко нестандартен, но вече добре познат самолет – Савоя-Марчети С55, която лети с два двигателя Исота-Фрасчини. Негов втори пилот в това предизвикателство е Карло Дел Прете. Същият вече имал много опит в дългите полети, а на борда имало достатъчно място и за лейтенант Витале Зачети. Самият самолет бил кръстен Санта Мария в чест на Христофор Колумб. Екипът излита на 8 февруари 1927 г. и първо лети към бреговете на Западна Африка, а от там и през целия Атлантик към Нос Верде, където ще стигнат на 20 февруари. На 2400 километра от Бразилския остров Фернандо ди Нороня, пилотите са принудени да кацнат в следствие на лошото време. След 6 дена ще летят над Рио де Жанейро и продължават към Буенос Айрес.

Там се налага презимяване и смяна на двигателите за дългия обратен северен маршрут. На 14 март екипажът на Санта Мария полита към Карибите и Куба и на 29 март приближава Ню Орлиънс. На 5 април прелитат Аризона и следва презимяване и презареждане. По време на този процес, един от зрителите тръска цигара, която запалва горивото по повърхността на водата и бързо тръгва към самолета. Франческо трябва да наблюдава от брега как двамата пилоти скачат от самолета, докато същият е погълнат от пламъци. Осъзнавайки, че този полет няма да се изпълни, италианският министър Балбо изпраща резервен С55 до Ню Йорк. Американските ВВС качват пилотите и ги карат до летището. На борда на втория самолет, първият пилот лети обратно до Ню Орлиънс, за да може да рестартира полета.

gettyimages-901809860-594x594

Едва тогава се отправят на север към Чикаго, Монреал, Квебек и на 30 май вече летят по северния маршут към Азорските острови. Силните ветрове повишават значително консумацията на горив и самолетът е принуден да кацне на около 300 километра от целта. Самолетът е завързан за преминаващ кораб и екипажът плава около 3 дни. На 10 юни с пълни резервоари, господата политат за пореден път. Франческо отново се връща от точката, в която са се приземили и продължава пътешествието към Лисабон, а след това Барселона и Рим. На 16 юни самолетът Санта Мария II се задава над Рим. Двамата самолета са успели да покрият около 41 600 километра.

Мусолини лично награждава Франческо с титлата „Лордът на разстоянията“. Малко след това Италия прекратява опитите за тези рекорди и италианският ас е принуден да търси реализацията си другаде. На 3 септември 1933 г. се намира в Ню Йорк, където възнамерява да се направи още една експедиция със специално модифициран Беланка J-3-500 – едноместен самолет, с който ще премине разстоянието от 9600 километра до Багдад. Няколко минути, след качването в кабината, самолетът му се възпламенява и при наличието на близо 1600 литра чисто гориво следва експлозия още при излитането. Лордът така и не успява да завърши своето приключение, но поне не се отказва от идеите си.

 
 
Коментарите са изключени за Франческо де Пинедо – италианският ас, за когото разстоянието беше просто цифра

Повече информация Виж всички