Франческо де Пинедо – италианският ас, за когото разстоянието беше просто цифра
На 7 ноември 1925 г. едномоторна летящ самолет/лодка успява да се плъзне по водите на река Тибер. В кабината е Франческо де Пинедо и неговият втори пилот – Ернесто Кампанели. За 370 летателни часа са успели да изпълнят това, за което мнозина ще мечтаят – да направят пътешествие от близо 56 000 километра и да обиколят половината свят, тръгвайки от Италия към Австралия до Япония и обратно. Този успех идва с доста тежки изисквания и редица безсънни нощи. И всичко започва с голямата мечта на Франческо де Пинедо, чийто живот започва през 1890 г. и продължава с военноморски чин в италианската флота.
През 1911-1912 г. участва в Итало-Турската война и става свидетел на първите самолети, които влизат в битка. Впечатлен е от възможността и силата им и само 5 години по-късно ще изкара своето разрешително за пилотиране. Включва се във военно-въздушните сили и прекарва остатъка от войната в правенето на разузнавателни полети. През 1924 г. е преместен в новосформираната независима военно въздушна сила Regia Aeronautica. Италианецът не получава възможност да лети на дълги полети, неговото назначение е в канцеларията и поради липсата на предписани полети, решава да поиска летателни часове или заплашва с напускане.
Решен да докаже, че бъдещето на самолетите e насочено именно към презокеанските полети. Пилотът кандидатства за първи полет до Австралия и Близкия изток, използвайки обикновен SIAI S16 – двукрил самолет/лодка с двигател от Лорейн-Дитрих с мощност от 450 конски сили. Според изчисленията, двигателят можел да работи 9 часа без прекъсване и да премине около 1440 километра. Пилотът кръщава малкия самолет – Дженериело, на патрона на Неапол – Свети Дженарио. На 20 април 1925 г. Франческо и неговият колега Ернесто излитат от езерото Лаго Маджиоре и летят на изток към Средиземноморието и Северна Африка, преди да пресекът впечатляващата пустиня на Сирия, да зърнат от високо река Тигър и светлините на Багдад.
По време на полета Франческо се възползва от празна консерва за събирането на масло, което в този момент излизало със сериозно темпо от двигателя. Продължавайки по Персийския залив, пилотите забелязват, че наближават Карачи (Пакистан), датата е 5 май. След като пресичат Индия и турбулентният Бенгалски залив на 14 май, самолетът се доближава до Бирма, където кацат, за да пребоядисат и ремонтират самолета. След 10 дена успяват да достигнат Сингапур и на 31 май кацат в Северна Австралия. След 10 седмици в обиколки около Австралия, италианците най-накрая тръгват на север – датата е 13 август.
Надяват се да стигнат до Нова Гвинея, Манила и Шанхай, а след това и Токио на 26 септември. В Япония са принудени да сменят дваигтеля и на 17 октовмри се отправят обратно към Италия през Хонконг. Пристигайки обратно в Рим, господата са приветствани от министър-председателя Бенито Мусоли и повишени в чин лейтенант-полковник. Брилянтният Дженариело не само успял да се превърне в първия морски самолет, който да лети от Европа до Австралия, но е и първият, който да се завърне, при това с двама пилота на борда. Подобни успехи поставят Италия на много високо ниво в авиацията. Франческо получава подкрепата на Мусолини и въздушния министър – Итало Балбо, което му позволява два пъти да пресече Атлантическия океан, започвайки от юг и преминаване по северния маршрут на връщане.
За този полет е избран малко нестандартен, но вече добре познат самолет – Савоя-Марчети С55, която лети с два двигателя Исота-Фрасчини. Негов втори пилот в това предизвикателство е Карло Дел Прете. Същият вече имал много опит в дългите полети, а на борда имало достатъчно място и за лейтенант Витале Зачети. Самият самолет бил кръстен Санта Мария в чест на Христофор Колумб. Екипът излита на 8 февруари 1927 г. и първо лети към бреговете на Западна Африка, а от там и през целия Атлантик към Нос Верде, където ще стигнат на 20 февруари. На 2400 километра от Бразилския остров Фернандо ди Нороня, пилотите са принудени да кацнат в следствие на лошото време. След 6 дена ще летят над Рио де Жанейро и продължават към Буенос Айрес.
Там се налага презимяване и смяна на двигателите за дългия обратен северен маршрут. На 14 март екипажът на Санта Мария полита към Карибите и Куба и на 29 март приближава Ню Орлиънс. На 5 април прелитат Аризона и следва презимяване и презареждане. По време на този процес, един от зрителите тръска цигара, която запалва горивото по повърхността на водата и бързо тръгва към самолета. Франческо трябва да наблюдава от брега как двамата пилоти скачат от самолета, докато същият е погълнат от пламъци. Осъзнавайки, че този полет няма да се изпълни, италианският министър Балбо изпраща резервен С55 до Ню Йорк. Американските ВВС качват пилотите и ги карат до летището. На борда на втория самолет, първият пилот лети обратно до Ню Орлиънс, за да може да рестартира полета.
Едва тогава се отправят на север към Чикаго, Монреал, Квебек и на 30 май вече летят по северния маршут към Азорските острови. Силните ветрове повишават значително консумацията на горив и самолетът е принуден да кацне на около 300 километра от целта. Самолетът е завързан за преминаващ кораб и екипажът плава около 3 дни. На 10 юни с пълни резервоари, господата политат за пореден път. Франческо отново се връща от точката, в която са се приземили и продължава пътешествието към Лисабон, а след това Барселона и Рим. На 16 юни самолетът Санта Мария II се задава над Рим. Двамата самолета са успели да покрият около 41 600 километра.
Мусолини лично награждава Франческо с титлата „Лордът на разстоянията“. Малко след това Италия прекратява опитите за тези рекорди и италианският ас е принуден да търси реализацията си другаде. На 3 септември 1933 г. се намира в Ню Йорк, където възнамерява да се направи още една експедиция със специално модифициран Беланка J-3-500 – едноместен самолет, с който ще премине разстоянието от 9600 километра до Багдад. Няколко минути, след качването в кабината, самолетът му се възпламенява и при наличието на близо 1600 литра чисто гориво следва експлозия още при излитането. Лордът така и не успява да завърши своето приключение, но поне не се отказва от идеите си.
