Елизабет II си спомня коронацията
За първи път е носена от англичанина Едуард Изповедник през 11 век – най-вече по празници. A когато е канонизиран през 1161 г., тя се превръща в свята реликва.
Короната на Свети Едуард, както се нарича, има за цел да краси кралските особи след него на коронациите им и се използва за това от 13 до 17 век. След като Парламентът премахва монархията през 1649 г. по време на Гражданската война в Англия, тя е напълно стопена. Възстановената й версия обаче, изработена за Чарлз II през 1661 г., е тази, която се носи през 1911 г. от Джордж V, през 1937 г. от Джордж VI и по време на последното коронясване – на дъщеря му преди близо 70 години. Кралица Елизабет II носи короната точно веднъж: В деня на коронацията си, 2 юни 1953 г., 16 месеца след като заема трона след смъртта на баща си крал Джордж VI на 25-годишна възраст. Оттогава не я е слагала.
През 2018 г., за да отбележи 65-ата си годишнина, монархията участва в едночасов специален спектакъл, излъчван няколко телевизии. „Коронацията“, която се излъчва на три континента, включва коментари от самата кралица. „Това е нещо като дефиле за рицарство и старомоден начин да се правят нещата всъщност“, казва тя във филма. „Виждалa съм една коронация, а втората, която видях, беше моята, което е доста забележително.“
Днес, във време, в което публиката по света опознава ранните години от нейното царуване чрез развлекателни сериали като The Crown, самата кралица си припомня онзи ден в Уестминстърското абатство, когато е коронясана на 27 години на церемония, наблюдавана от 300 милиона души – най-гледаното събитие в историята и първият път, когато събитие от Европа се излъчва на живо по целия свят.
Дългогодишният репортер на кралските особи Аластър Брус прави рядкото интервю с кралица Елизабет II, която седи на дървен стол пред телевизор, за да гледа частни и официални филмови кадри от големия си ден. Никога преди кралицата не е говорила публично за коронясването си през 1953 г. – нито пък е виждала кадри на себе си от церемонията.
„Освен тежестта на очакванията на хората в следвоенна Англия; беше голямо предизвикателство и да се приспособя към носенето на тежката историческа корона“, казва кралицата. „Не можете да погледнете надолу, за да прочетете речта си, трябва да я издигнете нагоре. Защото ако го направите, шията ви ще се счупи и тя [короната] ще падне“, продължава Елизабет. „Така че има някои недостатъци на короните, но иначе те са доста важни неща“, казва кралица Елизабет II. „Тя обозначава, предполагам, началото на живота ни, всъщност, като суверен.“
Едуард Изповедник (в средата)
Тежаща близо 5 килограма, короната Свети Едуард е висока около 30 сантиметра и е украсена с 444 скъпоценни и полускъпоценни камъка. Тя е толкова тежка, че Елизабет преминава към по-леката трикилограмова имперска държавна корона за останалата част от празненствата. Това е короната, която тя носи и при официални случаи, като откриването на Парламента, когато изнася речта си, очертавайки законодателните планове на правителството.
Короната на Свети Едуард е част от Кралските бижута – колекция от 140 предмета, украсени с 23 000 скъпоценни камъка. Не само една от най-важните колекции в света, но и свещени предмети от най-пълната колекция от кралски регалии, които все още съществуват. Регалиите са най-известните, макар и най-малко разбрани, символи на кралството, които носят познатите отличителни знаци на короната и кълбото, чийто образи все още са изложени на пощенски кутии, полицейски каски и официални документи като емблемата на властта, датираща отпреди пристигането на саксонците.
И други разкази на очевидци за събитието от 1953 г. са споделени в „Коронацията“. Едната е тази на лейди Гленконър, прислужница, която едва не припада от вълнение по време на коронацията в Уестминстърското абатство. Интервюирано е и тогава 12-годишно момче от хор, оставено да пее самостоятелно, когато колегите му, привидно поразени от момента, са губят гласа си.
Други изненадващи подробности за събитието идват от самата Нейно Величество. Нейният спомен от онова приказно пътуване от Уестминстърското абатство до Бъкингамския дворец по лондонските улици в златна конска карета, например?
„Ужасно“, казва тя.
Точно както церемонията е древна, такова изглежда беше и окачването на каретата. „Тя е окачена само върху кожа“, казва кралицата. „Не е никак удобна.“
