През април 1963 г. във военната болница в Аден, Йемен, се раждат двойка момичета близначки. Нищо около раждането им не е необичайно, но скоро родителите им виждат, че Джун и Дженифър Гибънс не са като другите деца – и едва когато едната от близначките среща преждевременната си смърт, чувството за нормалност ще бъде възстановено.
Когато момичетата достигат възраст, на която трябва да говорят, Глория и Обри Гибънс осъзнават, че дъщерите им са различни. Те не само са много по-назад от своите връстниците по отношение на езиковите си умения, но са и необичайно неразделни. Освен това изглежда имат свой собствен език, който само те могат да разберат.
„Вкъщи те говореха, издаваха звуци и всичко, но ние знаехме, че те не са като нормалните деца“, спомня си баща им Обри.
Семейство Гибънс е от Барбадос, но имигрира във Великобритания в началото на 60-те години. Въпреки че те говорят английски у дома, младите Джун и Дженифър говорят друг език, за който се смята, че е версия на баян креолски (креолски език, базиран на английския, с африканско и британско влияние, говорен на остров Барбадос). Двете момичета стават известни като „тихите близначки“ поради нежеланието си да общуват с никого, освен една с друга.
Докато стават тийнейджърки, езикът им вече е неразбираем за никой друг. Междувременно те отказват да говорят с почти всички външни лица, да четат или пишат в училище и да отразяват действията на другите.
Години по-късно Джун обобщава динамиката със сестра си като такава: „Един ден тя ще се събуди и ще бъде мен, а друг ден аз ще се събудя и ще бъда нея. Тогава си казвахме: „Върни ми мен. Ако ме върнеш, аз ще ти върна теб.“
През 1974 г. лекар на име Джон Рийс забелязва странното поведение на момичетата, докато им прави годишен здравен преглед, назначен от училището. Според Рийс близначките не реагират на ваксинация, което е необичайно. Той описва поведението им като „подобно на кукла“ и бързо сигнализира на директора на училището.
Когато директорът пренебрегва сигнала, отбелязвайки, че момичетата не са „особено травмирани“, Рийс уведомява детски психолог, който веднага настоява да бъдат записани на терапия. Въпреки това и въпреки че виждат няколко психотерапевти, психиатри и психолози, момичетата остават загадка и продължават да отказват да говорят с други хора.
През февруари 1977 г. логопедът Ан Трехарн също се среща с тях. Макар да отказват да говорят в присъствието на Трехарн, те се съгласяват да запишат диалозите си, ако ги оставят сами. Ан остава с чувството, че Джун иска да говори с нея, но Дженифър я принуждава да не го прави. По-късно логопедът казва, че Дженифър „седеше там с безизразен поглед, но аз усетих нейната сила. В съзнанието ми се появи мисълта, че Джун е обладана от нейната близначка.“
В крайна сметка е взето решение мълчаливите близначки да се разделят и да се изпратят в два различни интерната. Идеята е, че щом се окажат сами и започнат да развиват чувство за индивидуалност, момичетата ще излязат от черупките си и ще започнат да общуват с останалия свят.
Веднага става ясно обаче, че експериментът е неуспешен. Джун и Дженифър Гибънс се оттеглят изцяло в себе си и стигат почти до кататония. В един момент по време на раздялата им са нужни двама души, за да измъкнат Джун от леглото, след което тя просто е подпряна на стена, а тялото й е „стегнато и тежко като на труп“.
***
Момичетата са хоспитализиран в болница Бродмур, което не се оказа лесно за тях. Близо 12 години те живеят в там и единственият им комфорт е в попълването на страница след страница на дневник след дневник. По-късно Джун обобщава престоя си в Бродмур:
„Бяха 12 години ад, защото не говорехме. Трябваше да работим усилено, за да се измъкнем. Отидохме на лекар и казахме: „Вижте, те искаха да поговорим, сега говорим.“ А той каза: „Няма да излезете. Ще бъдеш тук в продължение на тридесет години.“ Наистина загубихме надежда. Написах писмо до Министерството на вътрешните работи. Написах писмо до кралицата с молба да ни измъкне. Но бяхме в капан.“
През март 1993 г. близначките са прехвърлени в клиника с по-ниска степен на сигурност в Уелс. Но при пристигането си лекарите установяват, че Дженифър не реагира и след като е откарана в близката болница, Дженифър Гибънс е обявена за мъртва поради внезапно възпаление на сърцето. Тя е само на 29 години.
Въпреки че преждевременната й смърт със сигурност е шокираща, ефектът, който има върху Джун, е положителен и тя изведнъж започва да говори на всички, сякаш го е правила през целия си живот. Тя дори е освободена от болницата малко след това и започва да живее доста нормален живот.