Джей Едгар Хувър използваше библиотекарски практики за следене
Преди да се превърне в публична фигура, Джей Едгар Хувър е описван като турбалан на левите убеждения в САЩ. След това неговите съвети са предлагани и търсени за абсолютно всичко от престъпления до отглеждане на деца. Хувър работи от 1935 г. до смъртта си през 1972 г. В историята ще остане като тесногръд и злобен човек, който злоупотребява със своята власт във всеки един удобен момент. Не се страхува да преследва политици и личните си врагове, за него е истинско удоволствие.
Хувър работи за Радикалната дивизия на Министерството на правосъдието, където прави най-различни нападения срещу комунисти и социалисти, както и други политически емигранти. Под неговия контрол, когато ФБР се ражда, той създава така наречената програма Cointelpro, предназначена за разрушаването на левицата. Именно по тази линия ще бъде преследван и изнудван Мартин Лутър Кинг Младши, който в много отношения ще получава покани за самоубийство, както и най-различни видове изнудвания, за да се опита да го елиминира.
Преди всички странни и дори абсурдни качества на директора на ФБР, неговото впечатляващо качество е на един особен библиотекар с огромен каталог от книги. И това е още по-абсурдно, защото повечето библеотекари са с мисията да демократизират и да предоставят необходимата информация на човечеството, но Хувър не е о тези хора. Неговата идея е съвсем различна. Кариерата му започва като помощник в Библиотеката на Конгреса, това е неговата първа работа, получена през 1913 г.
Той създава каталог от карти за всяка една колекция, която е в основата за организирането на всички книги. По неговият пример се прави организация и на другите библиотеки, но Хувър прави и крачка напред, той има списък с радикалните личности, на които отказва определени книги. По този начин репресира източника на информация и започва да се бори с обществото.
Първата библиотекарска система е направена от Томас Джефърсън в САЩ през 1815 г. Библиотеките работят доста дълго време с нея, използвайки няколко категории – „Памет“, „Причина“ и „Въображение“. Паметта е насочена към историята, причината е ориентирана към философията, докато въображението е към изкуствата. При промяната на самия каталог ще има цели 44 категории и покрива всичко от поезия до закони, но точно тази система не влиза в употреба до 1899 г.
Каталогът с карти среща много сериозни критики, но това не означава, че няма да бъде ефективна. Малко след Френската революция, французите използват карти за игра, на които да поставят информацията, за да позволят на читателя да намери правилната литература. С пристигането на Хувър през 1913 г. САЩ вече са използвали френската система. Библиотеката на Конгреса има повече от 700 хиляди карти, които предоставя и на останалите библиотеки в цяла Америка. Хувър завършва през 1917 г. и има нужда от работа.
Бъдещият директор на ФБР никога не участва в Първата Световна война, защото баща му не го пуска и изисква от сина му да остане и да го гледа. Неговият чичо ще помогне да получи по-сериозна позиция в правосъдната система. В последствие ще стане ясно, че точно това министерство ще се занимава с немските мигранти, които пристигат на американска почва. Същото министерство пази сериозна картотека с всички мигранти, които са били известни със своята радикална политика още през 1903 г.
Тази позиция дава на Хувър възможност да започне да следи и контролира мигрантите в абсолютна тайна от всички останали. До края на войната, американецът ще поиска да остане в министерството и работи там до 1919 г. Той ще бъде извикан за директор на така наречената Радикална дивизия.
Министерството на правосъдието започва да организира схема за следене, докато Хувър представя всички радикални кадри пред съюзниците. И точно там ще приложи за пореден път своя метод за библиотекарски архив, но този път не се говори за книги, а за хора. Хувър картотекира организации и хора. Всяка една карта има свой код и лист от хора, които могат да залитнат в една особена посока. Литературата на ФБР отрича намесата на Хувър, но историкът Кенет Акерман забелязва особени прилики между двата каталога. Хувър ще изпрати писмо до библиотеката и ще заяви с гордост, че е получил гръбнака на своята работа във ФБР.
Директорът ще следи дори хора, които нямат нищо общо с комунистическа или социалистическа групировка. Айзак Шор попада в този лист. Той кара някои германци да запазят мълчание и да обявят гладна стачка, защото са задържани без никакви доказателства. Хувър има планове да депортира не само тях, но и адвокатът, който също има карта с код OG – Old German или стар германец в превод. Предишният директор на ФБР, който назначава Едгар Хувър, реално също е класифициран като OG. До 1921 г. вече има повече от 450 хиляди карти.
Библиотеката дава възможност на директора да крие грешните карти, използвайки същата система. Най-лесната работа е да премести грешните карти на места, където никога няма да бъдат открити. ФБР е държавна агенция, официалните документи минават през централния архив и теоретично могат да бъдат разглеждани от другите институции.
Ако Хувър направи грешка, той ги вписва под други данни и не позволява на никого да ги търси. Ако адвокат се опита да оспори неговите атаки, той автоматично влиза в Националната лига на популярното правителство, където има само недоволни юристи, смятащи действията на ФБР за престъпление. И ако има някой с критики, той веднага ще се срещне с полицията и ще бъде сигурно, че последните ще вгорчат живота му.
През 1949 г. Джудит Коплон е обвинена за предоставяне на чувствителна информация от ФБР. Данните са били давани на руски агент. Агентите на ФБР използват розова хартия, която след предоставяне може да бъде изгорена и унищожена. Точно такива е успяла да скрие Джудит и едва в съда ще стане ясно, че ФБР се занимава с подслушване на американци без никакво право. Става ясно, че не са представяни данни на националния архив. Всички агенти знаят как да крият информация и никога да не я разкриват.
Информацията за нелегални атаки, подслушвания и други, трябва да се записват в сателитни офиси на ФБР, за да се избегне разследване. Гражданският комитет на разследванията ще влезе в офис на ФБР в Пенсилвания през 1971 г. и открива богат архив от информация, посочващ нелегални операции.
Легендата за Хувър е изключително оскъдна. Неговият архив може да бъде открит в библиотеката на Конгреса, но много от данните са посочени като лични и поверителни и най-вероятно никога няма да видят бял свят. Твърди се, че Хелън Ганди е човекът, който е унищожил огромен брой от тях. Неговите атаки водят до арестите на хиляди мигранти. Този човек продължава да бъде един от най-важните хора във ФБР и почти век след неговото управление, продължава да е пример за добри и лоши практики на едно място.
