Ален Делон и Роми Шнайдер: “Бягай, обичам те!”

Преди движението „Жените в Холивуд“ да се разлае против него и и да го заклейми като човек “с отблъскващи ценности”, жените го обичаха. Не, всъщност го боготворяха. Бяха луди по него. Бяха готови на всичко само след един поглед на безумно сините му очи. И той им даваше това, което очакват от него.

Но без да прекалява и без да губи себе си в тях. Защото така правят най-най-най, ама най-големите звезди. И егоистите. През 83-годишния си живот един от най-иконичните европейски актьори, Ален Делон е притискал в обятията си не една и две жени, по някои от които са въздишали мъже от пет континента. Сред тях са актрисата от шведско-италиански произход Анита Екберг, секс-символът на 60-те Бриджит Бардо, актрисата и модел Мирей Дарк, германката Нико, бившият холандски модел Розали ван Бремен, любимката на Америка Шърли Маклейн…

От всички любови, през които е преминал обаче, една със сигурност ще помни до сетния си час, защото е може би най-голямата и най-драматичната от всички. Тя е Роми Шнайдер – единствената жена в живота му, която умира от разбито сърце. Буквално.

Ето и хронологията на тяхната любов.

Роми

Родена е през 1938 г. във Виена с рождено име Розмари Магдалена Албах в семейството на филмови звезди от ерата на нямото кино. За първи път Розмари се снима едва 15-годишна, при това заедно с майка си. Още с първите си два филма, тя заявява амбициите си да се превърне в голямо име в киноиндустрията. Световната слава идва с ролята й на императрица Елизабет Баварска в “Сиси” (1955).

Три години след този филм Роми вече е отегчена от мелодрамите, в които се снима. Надява се някой да й даде по-комплексна роля, както и най-после да отърси от гърба си бремето на деспотичното си артистично семейство, което освен живота й, направлява и финансовите й дела. През 1958 г. категорично отказва да се снима в продължението на “Сиси” и заминава за Париж. Там моментално й предлагат главната роля във филма “Кристин”. Вече със самочувствието на звезда, Роми настоява сама да избере екранния си партньор.

Продуцентите й предоставят папка със снимките на няколко актьора, от които тя се спира на никому неизвестния Ален Делон.

Роми Шнайдер в „Сиси“

Ален

Ален Фабиен Морис Марсел Делон е роден през 1935 г. в парижкото предградие Со. Родителите му се развеждат, когато той е на 4, и в следващите няколко години живее при приемни родители. Често се забърква в неприятности, предизвикани най-вече от чепатия му характер. Именно този негов пословично труден характер в бъдеще ще бъде причина за много драми и провали в личния и професионалния му живот.

По време на Първата индокитайска война е изпратен да служи във Френския военноморски флот, обаче заради нарушаване на устава и неподчинение почти цялата си военна служба прекарва във военен затвор. След демобилизацията дълго време не успява да си намери работа или по-скоро, където и да започне такава, почти веднага го уволняват.

Един ден добрият му приятел Жан-Клон Бриали му подхвърля идеята да се пробва в киното. Отначало Делон не е особено ентусиазиран, но още при първия кастинг получава главната роля. Защото Роми Шнайдер е посочила именно него измежду всички кандидати…

Ален Делон в Purple Noon, 1960 г.

Като куче и котка

Роми пристига за снимките на “Кристин” в Париж и още на летището е посрещната от стотици фенове, които са влюбени в нейната “Сиси”. Ален Делон също се появява на официалното посрещане с букет червени рози. От пръв поглед не харесва бъдещата си партньорка и дори си позволява да й изпусне обидна реплика по неин адрес пред всички.

Заради личната неприязън на Делон, екранната им връзка не се развива спрямо очакванията на режисьора. И как би могло изобщо да се получи нещо между тях – а те идват от два съвсем различни свята! Тя произхожда от семейство, където се прилага по немски строго възпитание, а той е въздухар с избухлив характер. Тя е европейска знаменитост, а той е Мосю Никой. Нищо чудно, че постоянно са в конфликт на снимачната площадка.

Въпреки това обаче, веднага след завършването на снимките, Роми се връща в Париж. За да го види.

Ален Делон и Роми Шнайдер в „Кристин“

Укротяване на опърничавия?

Много скоро двамата заживяват заедно в малкия апартамент под наем на Ален. Родителите на Роми са скандализирани от аморалния характер на връзката им и настояват двамата да се оженят. За да успокоят духовете, през 1959 г. Роми и Ален се сгодяват, но това в никой случай не слага край на постоянните им караници.

Както може и да се очаква, инициатор на скандалите винаги е той, а при всяко по-грандиозно скарване, Ален просто си взима шапката и изчезва за дълго време, бе да дава каквото и да е обяснение на годеницата си. След време се връща, тя му прощава през сълзи и после всичко пак се повтаря.

Ален и другите жени

Докато все още е сгоден за Роми, Ален започва връзка с германската актриса, певица и модел Нико, която през август 1962 г. му ражда син. През лятото на 1963 г. фотографи заснемат Ален Делон в прегръдките на неизвестна блондинка.

Месец по-късно посредством общ приятел Ален съобщава на съкрушената Роми, че има намерение да я напусне, защото в живота му има друга жена. Изглежда, че този път това не е просто един от многото му флиртове. О не, иначе това нямаше да бъде в стила на подмолния, невъзможен женкар Ален! Годежът е развален, а през следващата година Роми научава от вестниците, че Ален е женен за някоя си Натали (която, разбира се, е модел-тире-актриса) и дори има син от нея.

На снимачната площадка на „Басейнът“; Getty Images

Холивуд, ето ме, идвам!

Славата на неустоим латински любовник, което вече си е спечелил, открива на Делон пътя към Холивуд. През 1965. той, заедно с Натали и сина им Антони, заминава за Меката на киното. Очакванията му обаче не са кой знае колко големи. Казва си: “Или ще успея, или не.” Въпреки че снима шест филма, нещата не потръгват в Щатите. За сметка на това обаче в Япония го обожават. Но какво от това! Делон взима мъдрото решение да престане с опитите да пробие в Холивуд и да се върне в Европа.

Колко е трудно да забравиш

За Роми Шнайдер това се оказва непосилна задача. Въпреки усилията, които полага да остави спомена за Ален в миналото, някак все не й се получава. Депресията така я обсебва, че прави неуспешен опит за самоубийство. ОК, казва си тогава тя, щом не ми е писано смъртта да ме отърве от силата, която красивият демон има върху мен, нека пробваме с друго. “Другото” е брак и майчинство.

През 1966г. се жени за драматурга Хари Майен, от когото ражда син, Дейвид Кристофър. В един момент изглежда така, сякаш животът й най-после е тръгнал на добре. Илюзорното усещане за щастие се спуква като сапунен мехур през 1969-та – годината, в която Ален отново я пожелава…

Кадър от „Басейнът“

“Искам нея и никоя друга!”

Пет години след раздялата си Делон и Шнайдер отново снимат заедно. В последствие лентата ще се превърне в една от най-знаменитите не само във филмографията на двамата актьори, но в киното на този период. Заглавието на проекта е “Басейнът”, а режисьорът Жак Дере първоначално иска или Моника Вити, или Анджи Дикинсън за главната роля. И понеже някак иронично историята винаги се повтаря, този път е ред на звездата Делон да тропне по масата и да каже, че за своя екранна партньорка желае Роми Шнайдер и никоя друга. Иначе филм няма да има!

Дере се примирява с каприза на актьора и се обажда на Шнайдер, за да й направи предложение. Предложение, което отново ще я върне в дяволския водовъртеж на емоции, които тя така неистово се опитва да остави в миналото. Въпреки твърденията й, че страстта между двамата е била само на екрана, за милионите зрители по света става повече от ясно, че това е далеч от истината. Никой не може да играе толкова безумно влюбен и отдаден на друг човек, без в действителност да е такъв!

Журналистите лешояди надушват сочна мръвка и след като заснемат страстната прегръдка между двамата на раздяла на летището в Ница, започват спекулации за събиране на бившите годеници не само на екрана, но и в живота.

Getty Images

Надолу с влакчето на ужасите

Очакванията на журналистите и на широката общественост стават на пух и прах, когато така очакваното събиране на Делон и Шнайдер така и не се случва. Въпреки това обаче животът на Роми ужасно се обърква. Отново! Съпругът й Хари не може да й прости изневярата с бившия й, алкохолизира се и изпада в депресия. През 1973 г. с бракът им официално е свършено.

Роми успява да спечели попечителство над сина им, обаче шамарът от развода е толкова силен, че психиката й се срива и тя започва да пие. Постепенно здравето й се влошава. Но въпреки алкохола, депресията и другите здравословни проблеми, през 70-те години Шнайдер прави едни от най-забележителните си филмови роли. И тогава в живота й се появява Даниел, когото тя наема за свой личен секретар.

Запленена е не толкова от секретарските умения на 11 години по-младия мъж, а от факта, че поразително прилича на Делон. Въпреки че чувствата й към него не са кой знае колко пламенни, тя се жени за него и му ражда дъщеря, Сара Бизиани. Но и този брак не трае дълго. Двойката се развежда през 1981 г., а бившият секретар и съпруг взима дъщерята.

80-те

През това десетилетие животът и на Делон, и на Шнайдер е белязан от големи турбуленции. Семейният живот и на Ален Делон не е от най-образцовите. Вторият му брак с актрисата Мирей Дарк, който продължава 13 години, преминава в постоянни скандали. През 1987 г. актьорът показва на света новото си завоевание и госпожа Делон номер 3 – младата и свежа Розали ван Бремен. Двойката има две деца и ще се разведе 25 години по-късно.

В същото време животът на Роми Шнайдер навлиза в своята последна и най-трагична фаза. След като през 1979 г. първият съпруг на Роми, Хари Мейен се самоубива, тя отново изпада в нервна криза, този път раздирана от чувство за вина, че именно заради нея Мейен е посегнал на живота си. През 1981 г. 14-годишният син на Роми Дейвид загива при нелеп инцидент, когато забравил ключовете си за дома, опитва да прескочи градинската ограда и се нанизва на острите й колове. Роми е неутешима. Не излиза никъде, не се среща с никого. Единствената й утеха и опора в този труден период е Ален Делон, който е неотлъчно до нея и й помага да уреди погребението.

Getty Images

Очи, които не се виждат, все пак не се забравят

Роми Шнайдер не живее дълго след смъртта на сина си. Умира в дома си на 29 май 1982 г. Лекарите заключават, че причина за смъртта е инфаркт. Всички обаче са убедени, че вторият опит на актрисата да отнеме живота си е бил успешен. Делон урежда майка и син да бъдат положени в един гроб. На погребението той се появява с букет червени рози – точно както при първата им среща на парижкото летище.

В едно от последните си интервюта Шнайдер най-накрая признава това, което е носила заключено в сърцето си години наред: “Най-важният човек в живота ми е и винаги ще бъде Ален Делон. Той винаги е до мен, когато ми трябва рамо, на което да поплача. Ален е единственият мъж, на когото мога да разчитам, и който винаги би ми помогнал. Въпреки че много ме нарани, когато ме напусна, мога да кажа, че именно това ме накара да порасна и помъдрея.”

Кадър от „Басейнът“

Писмото

След смъртта на Роми Шнайдер, Ален Делон й написва дълго и прочувствено прощално писмо, което Paris Match публикува на 11 юни 1982 г. В него Ален се обръща към любимата с “ma puppelé” (кукличке моя). В един от пасажите той казва:

“Живяхме един с друг повече от пет години. Ти с мен. Аз с теб. Заедно. И после животът… Животът ни, който на никого на влиза в работата, ни раздели. Но продължи да ни призовава. Често. Както стана с “Басейнът”. Стана така, че отново работихме заедно. Отидох да те търся в Германия. И срещнах Дейвид, сина ти. След този филм вече сме брат и сестра. Бяхме начисто. Но имаше нещо още по-добро от страстта: нашето приятелство, скрепено с кръвта, приликата и думите.”

И финалните думи: “Не ходя на църква, нито на гробището. Моля те да ми простиш. Знаеш, че не бих могъл да те предпазя от тълпата, която те плаши и те кара да трепериш. Прости ми. Ще се видим утре, и ще сме сами. Кукличке моя, вглеждам се в теб отново и отново. Искам да те погълна с очи и да ти повтарям много пъти, че никога не си била толкова красива и спокойна. Почивай, аз съм тук. Научих малко немски, покрай теб. Ich liebe dich.Обичам те. Обичам те, кукличке моя.”