Агата Кристи дава нещо повече от „Смърт край Нил“ на своите читатели – тя ни дава картини от Близкия изток, преживени от първо лице

Към края на „Смърт край Нил“, любимият герой на Агата Кристи – Еркюл Пуаро ще сподели, че обикновено работата на археолога е да открие меката почва и да започне да премахва със своята нож ненужните пластове маса, докато не се появи мечтаният артефакт, който се намира там и е на мястото си. Това била и неговата работа, да премахва елементите един след друг, докато не успее да види истината. Пуаро е много близък до своята създателка, която често дава археологията за един от любимите си примери.

Като съпруга на Макс Малоуън – един от популярните британски археолози – Агата може да пътува спокойно с него и да наблюдава работата му в Близкия изток. Следва го във време, в което е един от най-продаваните хора в историята. Агата ще прекарва времето си в писане и следобедите, когато тежкото лятно слънце отстъпи от пустинята, отива да помага на съпруга си, като често ще фотографира някои от моментите и откриването на артефактите. Самият метод на работа ще се отрази положително на авторката и ще позволи да създава още по-добри книги.

Едно от любимите хобита на Агата е възможността да прави пъзели с такава лекота, че сякаш е родена за това. И след като може да прави такива интересни експедиции, нейният живот е доста по-спокоен, сега не е Агата Кристи, а госпожа Малоун. През 1936 г. ще публикува своя романт „Убийство в Месопотамия“, след това ще се появи и „Смъртта идва на финала“. и още много други. Повечето от тези книги се раждат с опита и преживяванията на Агата сред дългите разходки в чужбина. Историята за Нил се ражда след редица посещения в Египет. Първо заминава там през 1910 г.

По това време не е все още толкова заможна, а благодарение на ниските цени в Египет, може да се социализира и да открива най-различни пътешественици, като някои от тях ще оживеят в страниците ѝ. Първите три месеца в Кайро са само събиране на информация. Кристи ще е благодарна, че семейството ѝ не е било богато, защото при следващите посещения ще може да оцени всичко с по-бистър ум и да опознае страната значително по-лесно. Тогава се ражда и първият роман „Сняг над пустинята“, написан е в Кайро, но не може да бъде издаден. Едва десетилетие след това ще предложи на публиката си нова история.

През 1928 г. Агата ще бъде в Близкия изток и точно се е развела с първия си съпруг – Арчибалд Кристи. Плановете на писателката са насочени към търсенето на топлото слънце на Карибите. Само след два дни ще се подготви да си тръгва, защото нейните приятели са предложи друга дестинация – Багдад. Пътуването до столицата на Ирак ще стане с помощта на Ориент Експрес – един от най-луксозните влакове за времето си, който по-късно ще бъде и съвършен роман за читателите по света. В шумерския град Ур ще открие британския археолог Ленърд Уоли и неговата съпруга Катерина, която е фен на Кристи.

По тяхно настояване, Агата ще може да наблюдава всяка една разкопка, която се случва. В биографията си ще напише, че никога не е виждала нещо по-красиво от откриването на меч, който бавно показва своите извивки от почвата. Не забравя да спомене и археолозите, които внимателно са премествали пясъка от предмета, за да извадят откритието. След като Агата наблюдава всичко и се оказва една особено добра компания, семейството ще я извика и през следващия сезон, за да бъде част от екипа и да помага със заснемането. През 1930 г. пристига отново в града, но този път има тежка пясъчна буря.

Именно там ще се запознае с 25-годишния асистент – Малоун. По това време Агата е почти на 40 години и ще бъде поверена на видимо по-младият мъж, който сега ще трябва да ѝ показва различни точки от Ирак. Писателката ще получи телеграма, че дъщеря ѝ Розалинд е болна. Малоун ще пътува с нея до Англия. След една година това приятелство ще се превърне в партньорство и двамата ще останат неразделни. От 1931 г. и двамата ще следват една и съща посока – от есента до пролетта ще бъдат в Близкия изток, а през лятото ще се прибират при дъщерята на Агата.

Писателката осъзнава, че това е най-добрият начин да бъде близо до своя любим, помагайки в откритията. Повечето експедиции се заплащат именно от нея, но това не ѝ пречи. Използва свободното време да пише, да създава каталози, да илюстрира артефакти и още много други. Дори дава идея да се почиства слоновата кост с крем за лице, когато откриват такива ценности. В един момент има толкова сериозна нужда, че за нея не остава и грам. През 1933 г. Малоун ще бъде на борда на С. С. Судан, който ще плава по Нил, за да стигне до следващата дестинация за разкопки.

Пътят му минава през Египет, където ще спре за още провизии. Въпросната луксозна лодка е построена от кралското семейство на Египет и до днес продължава да се използва, ако има заможни читатели, тя може да се наема или използва за транспорт. Агата разполага с луксозен апартамент на борда и се среща с други интересни гости. Повечето хора са представители на европейския елит.

С тях плаването по красивия Нил по време на един от красивите сезони. Писателката ще слуша историите на своите спътници, ще си записва всичко и ще се интересува от техните пътешествия. Ще слуша истории за храмове на Рамзес и още много други. Има възможността да разбере историята на всички, които са на борда, а след няколко години ще се върне отново в Египет.

Този път ще си наеме стая в един от луксозните хотели и ще започне да пише. До тогава повечето образи на нейните събеседници се изгубват, но това даже е по-добре, защото може да ги промени и да не обиди никого. Странното е, че „Смърт край Нил“ е материал, който показва много по-точно описание на всеки един от героите.

Освен това историята е достатъчно достоверна и всеки един от този период ще потвърди забавленията на богатите. Агата запечатва една невероятна картина и продължава да рисува с изключително бързи щрихи. По време на Втората Световна война, разходките на Кристи и Малоун приключват за известно време.

Агата ще остане в Англия и ще бъде доброволец в аптека в болница, докато Малоун ще бъде в Кайро и ще използва познанията си по арабски, за да помага във войната. Тогава започват да се пишат и мемоарите. Интересното е, че голяма част от тях ще се използват за по-нататъшни изследвания. Агата разказва не само за находките, но и за начина на живот в Египет, разкрива пазарите, показва работата на всекидневния човек.

Не пропуска да ни запознае с живота в Близкия изток и всички археологически разкопки, на които е присъствала. Очевидно е, че Агата оставя нещо повече от криминални истории, тя оставя неподправени следи в историята и точно това я прави истинският писател, който познаваме днес.