Жена, грешно обвинена в убийството на бебето си, бе спасена от биохимик

През 1989 г. малко дете умира от рядко заболяване и в резултат на това майка му е осъдена за убийството. Тя ще бъде освободена едва след като епизод от „Unsolved Mysteries“ довежда случая до вниманието на биохимик от университета Сейнт Луис.

На 7 юли 1989 г. в окръг Джеферсън, Мисури, тримесечният Райън Столингс е откаран по спешност в болница в Сейнт Луис от родителите си, Патриша и Дейвид Столингс. Той отказва да се храни през последния ден, както и диша твърде бързо и изглежда все по-замалял.

Тестовете, проведени на момчето, установяват, че то има необичайно високи нива на етилен гликол в кръвта си, което кара докторския екип да вярва, че е било отровено с антифриз.

„Тъй като родителите не успяват да обяснят очевидното излагане на детето на етилен гликол и поради други фактори в социалната им история“, екипът, който в крайна сметка ще оневини Патриша Столингс, пише в доклад за случая, „бебето е поставено под защитно попечителство.“

Около 8 седмици по-късно, в много неудачен момент за Столингс, тя посещава сина си, който е под грижите на приемни родители. На следващия ден момчето започва да повръща, да диша тежко и да получава мускулни спазми. Отново са открити високи нива на етиленгликол в кръвта на пациента. На 4 септември малкото момче почива. В дома на Патриша и Дейвид Столингс властите намират антифриз, а на следващия ден тя е обвинена в убийството на сина си.

Като допълнение към трагичността на ситуацията, Патриша Столингс е бременна. Тя ражда втория си син, докато все още чака съдебен процес, а второто момче – Дейвид младши – е настанено в приемен дом. Но месец след раждането си, познайте… той започва да изпитва симптоми, подобни на починалия си брат, въпреки че няма никакъв контакт с майката. Момчето бързо е диагностициран с рядко генетично заболяване – метилмалонова ацидемия (MMA) – което би обяснило не само неговите симптоми, но и смъртта на брат му.

MMA е група от генетични заболявания, които пречат на тялото да разгражда определени части от протеини и мазнини. В резултат на това в тялото се натрупват токсични вещества, което често води до сериозно заболяване, както и до симптоми като летаргия и проблеми с дишането. Едно от веществата, които могат да се натрупат в тялото, е пропионовата киселина, която, както екипът ще обясни по-късно, лесно може да бъде объркана с етилен гликол.

Всичко изглежда решено и разгадано на този етап. Едно момче почива от очевидно отравяне с антифриз, преди брат му да бъде диагностициран с генетично заболяване, което може да имитира ефектите на отравяне с антифриз. Все още обаче нещата не са приключили. Адвокатът на Столингс е наясно с генетичното заболяване, но не е успял да представи достатъчно доказателства на процеса, за да бъде клиентката му оневинена.

Когато адвокатът предполага, че смъртта на първото момче може да е по естествени причини, прокуратурата отговаря, че „може също така да спекулирате, че малко, зелено човече от Марс е дошло и го е простреляло с мистериозни бактерии.“

Така жената е осъдена за убийство от първа степен и получава доживотен затвор.

На следващата година обаче в сериала „Unsolved Mysteries“ се появява епизод по случая.

Биохимикът Уилям Слай от университета в Сейнт Луис гледа епизода и заедно с директорът на лабораторията за метаболитен скрининг в университета в Сейнт Луис, д-р Джеймс Шумейкър, успяват да тестват кръвта на Райън, което потвърждава, че той е имал болестта.

Въпреки това, тъй като етилен гликолът не се произвежда при хора – дори при тези, които имат MMA – а прокуратурата смята, че именно това вещество е било открито в кръвта на Райън, потвърждението на учените все още не е достатъчно, за да убеди прокуратурата, че детето е починало от естествена смърт.

Все още несломен, Слай иска да научи методите, използвани за определяне, че именно етиленгликол е открит в кръвта на Райън. След това той изпраща проби от кръв, съдържаща пропионова киселина, до търговски лаборатории, които анализират пробите, ползвайки същата методология, използвана при първоначалното разследване. Разбира се, около половината от лабораториите връщат неверни резултати, потвърждавайки подозренията на екипа.

„Газовият хроматографски пик, идентифициран като етиленгликол от клиничната лаборатория, всъщност се дължи на пропионова киселина“, пише екипът в статия от 1992 г. Слай след това показва, че други индикации за отравяне с антифриз всъщност биха могли да се дължат на интервенции, които са били приложени на пациента, след предположението, че е бил отровен.

Малко след като това доказателство е представено на прокурора, през юли 1991 г., Столингс е освободена и се събира отново с втория си син, докато чака нов процес на основание неадекватна правна защита. Скоро след това обвиненията срещу нея са отхвърлени.