Защо жителите на Андите от 16 век нанизват костите на своите предци на пръчки?

Близо 200 пръчки с нанизани на тях човешки прешлени, са открити от археолози, които проучват гробници в долината Чинча в Перу. Датиращи от бурния период на ранната колонизация преди около 500 години, тези пръчки може да представляват опити на местните хора да съберат и съхранят останките на своите предци. Археолозите, които публикуват своите открития в Antiquity today, твърдят, че тази практика може да е била отговор на унищожаването на гробници от европейците, които организират кампании за изкореняване на религиозните практики в Андите през 16 век.

Земите на Чинча, в оранжево

Благодарение на речната вода, която тече от планината, долината Чинча е плодороден оазис в иначе суха местност близо до брега на Тихия океан, на около 200 километра южно от Лима.

Кралство Чинча процъфтява в района от около 1000 до 1400 г. от н. е. и включва богато, организирано общество с търговци, моряци, фермери и добре уважаван оракул. През 15 век то е включено в Империята на инките, но те все пак запазват известна автономия. Дворецът на инките в Хуака Ла Сентинела, основното място на Чинча в долната част на долината, е нехарактерно малък, засенчен от много по-големия комплекс Чинча. Писмените източници сочат, че лидерът на местното население дори е седял до императора на инките Атауалпа, когато за първи път се сблъскват с испанците.

„Изглежда, че това е един от малкото документирани случаи на съюз, който е изкован между инките и държава“, казва водещият автор на новото изследване Джейкъб Бонгърс, старши научен сътрудник в Изследователското звено в Сейнсбъри в Университета на Източна Англия в Норич, Великобритания.

Бонгърс все още не е бил аспирант, когато пътува до района през 2012 г. с полева експедиция, водена от археолога Чарлз Станиш от Калифорнийския университет. Един ден групата изследва по-малко проучената част на средната долина. Там те откриват руините на стотици каменни гробни камери, известни като „чулпас“, които не са систематично изследвани преди. Вътре в някои от тях те откриват няколко тръстикови пръчки, на които са нанизани човешки прешлени.

„Не бяхме наистина сигурни какво да правим с тях“, казва Бонгърс. „Първоначално помислихме, че вероятно са влизали крадци и са си направили някаква шега. Но след това намерихме още.“

През следващите няколко години изследователите се връщат в региона, за да проучат по-подробно камерите в долината и документират 192 пръчки с прешлени, които откриват заедно с още кости, а понякога и други артефакти като парчета текстил. „Големият им брой според мен е най-шокиращият“, казва Бонгърс. Анализът на останките става основа за докторската му работа в университета.

Костите идват както от възрастни, така и от деца и изглежда са взети от вече разложени останки; прешлените не показват следи от порязвания и много от тях са нанизани неправилно, според проучването. Бонгърс казва, че е говорил за гробниците с фермери в региона, които го уверяват, че костите на пръчка не са дело на крадци или вандали. Местните са убедени, че те са стари, но не знаят колко. (Също така изглеждаше малко вероятно евентуални злосторници да отделят толкова много време и усилия.) Потвърждението за възрастта на тези останки идва след радиовъглеродно датиране на няколко от тях.

Датите, които изследователите получават попадат в диапазона между 1520 и 1550 г. н. е. Междувременно пръчките, които са от тръстика, датират от около 1550 до 1590 г., което съвпада с периода, през който испанците пристигат в Чинча. За Бонгърс и неговите колеги тази времева линия насочва към едно непредвидено обяснение: прешлените са събрани от погребани по-рано, разчленени човешки останки и набучени на тръстиката като умишлена погребална практика в отговор на унищожаване на гробниците от европейците.

„Когато поставите емпиричните данни в по-широкия културен контекст, интерпретацията, според мен, е доста убедителна“, казва Тифини Тунг, антрополог от университета Вандербилт в Тенеси, който е изучавал предиспанските погребални процедури в Андите, но не е участвал в новото изследване.

Само няколко поколения след като сформират съюза си с инките, чинчите са опустошени от испанците. Писмените източници сочат, че през 1533 г. е имало 30 000 глави на домакинство от чинчите и в рамките на 50 години този брой спадна до 979. Те страдат от глад, болести и сурово политическо и религиозно потискане, включително претърсване на гробовете. Писмените източници дори описват някои от разрушенията. Например, Педро Сиеза де Леон, конкистадор и хронист от 16 век, пише, че в региона Чинча по-специално „има огромен брой гробове“ и твърди, че много от тях „са отворени от испанците, които изваждат големи суми злато.“ Но не само търсенето на богатства води до това разграбване на гробове.

„Това не е просто плячкосване от няколко алчни конкистадори“, казва Тунг. „Това е част от системна политика да се влиза и да се унищожават гробищата и мумиите на Андите.“

Андите между Чили и Аржентина

Андските общества са имали много тактилни отношения с мъртвите. Създаването на мумии е част от традиция, която продължава от хиляди години, преди дори египтяните да правят мумии на другия край на света. По време на империята на инките, мумиите на починалите лидери са поставяни така, че да се видят в дворците им. Запазените тела на членове на семейството са почитани, принасят им се подаръци и понякога са изваждани от гробните им камери, за да бъдат изложени на показ по време на фестивали. Андските общества по това време са „загрижени за целостта на мъртвото тяло, което може да е представлявало социалния ред и родова памет“, пишат Бонгърс и колегите му в изследването.

Европейците обаче гледат на това почитане на мъртвите като на еретично спрямо християнската си вяра. Така в Перу испанците водят систематични кампании за унищожаване на ритуални предмети на поклонение на местното население – колониална политика, която учените наричат ​​Изтребление на идолопоклонството. „Когато го гледаме в тази светлина, лесно можем да си представим, че след това местните се опитват да възстановят своите предци“, казва Тунг.

Бонгърс казва, че се надява бъдещите изследвания да дадат повече представа за генетичната история на погребаните в тези и други камери от кралството Чинча. Като част от предишно проучване, той и колегите му анализират ДНК от останки в чулпа в долината, която съдържа костите на повече от 100 индивида и 8 броя пръчки с прешлени. Техните резултати, публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences през 2020 г., показват, че мъртвите в тази гробница изненадващо произхождат от северното перуанско крайбрежие; Те може би са получили заповед да се преместят на юг съгласно една известна политика на инките за принудително презаселване. „Все още не сме намерили местния генетичен профил на хората от Чинча, но има още работа по ДНК проби, която се извършва в момента. Историята със сигурност не е приключила на този етап.“