Защо някои спомени след взимане на наркотици никога не се забравят

Някои спомени е най-добре да бъдат забравени. Разбира се, това наблюдение едва ли ще ни накара да се почувстваме по-добре, ако например закъснявате за работа, защото не можете да си спомните къде сте си сложили ключовете… Но когато говорим за спомени, свързани с пристрастяващи вещества, възможните проблеми около това стават по-ясни. Ново проучване разкрива механизма, който позволява на мозъка да поддържа тези упорити спомени живи.

„Основна операция на мозъка е вътрешното представяне на информация, свързана с житейския опит в заобикалящата ни среда“, казва първият автор д-р Чарли Кларк-Уилямс от Оксфордския университет в изявление. „Този принцип обикновено гарантира, че взаимодействаме със света по най-подходящия начин. В случай на зависимост от наркотици като кокаина обаче този естествен механизъм е повлиян от веществото и може да доведе до неподходящи действия и в крайна сметка до пристрастяване.“

Известно е, че наркотиците, които са изиграли роля за 24 486 смъртни случая в САЩ през 2021 г. по данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията, предизвикват изключително силни спомени. Потребителите могат ярко да си спомнят детайли от заобикалящата ги среда или какво са правили по време на употребата, а припомнянето за тези действия или среда може да предизвика толкова силен глад, че дори за човек, който се възстановява от зависимост, може да се окаже почти невъзможно да избегне рецидив.

Макар че се полагат усилия за намиране на лечения, които биха могли да помогнат в борбата с този порочен кръг, все още има празни места в познанията ни: как изобщо се формират тези изключително силни спомени?

Кларк-Уилямс и екипът предполагат, че необичайната им сила може да се дължи на това, че се възползват от връзките между множество мозъчни области. Те проверяват теорията си върху мишки, като наблюдават едновременно пет области на мозъка им: префронталната кора, прилежащото ядро, амигдалата, хипокампуса и вентралната тегментална зона.

След като мишките са били изложени на въздействието на кокаин в петстепенен експеримент, продължил няколко дни, авторите наблюдават, че едновременните скокове в активността във всички тези мозъчни региони са предсказвали стабилно формиране на спомени.

А намаляването на тази активност променя поведението на мишките, като ги спира да търсят кокаин по същия начин.

Разбирането на системата в мозъка, която предизвиква запазването на тези спомени, открива възможността за насочване към нея на лечение, което да помогне на хората, които се възстановяват от пристрастяване.

„Употребата на наркотици за развлечение е широко разпространен проблем по света, който оказва влияние върху живота на много хора и натоварва здравната ни система. Спомените трябва да бъдат балансирани. Отслабване на паметта често се наблюдава при стареене или деменция. Но в другия край на спектъра са необичайно силните спомени, които се характеризират с нефилтрирана обработка на информацията“, казва старшият автор професор Дейвид Дюпре.

„Такива силни спомени, които могат да стимулират неподходящи действия, се наблюдават при широк спектър от мозъчни състояния, като например пристрастяване към наркотици или посттравматични стресови разстройства.“

* * *

В друго ново проучване пък екип от изследователи успява да идентифицира механизма, чрез който мозъкът се предпазва от въздействието на кокаина, което потенциално отваря вратата към нови методи за лечение на разстройства, свързани със злоупотребата с наркотици.

Според авторите на изследването тази вградена защита се контролира от микроглия – вид имунна клетка, която се среща в мозъка и централната нервна система. „Кокаинът активира тези микроглии, което води до освобождаване на възпалителен сигнал, който след това се опитва да обърне промените, които наркотикът предизвиква в невроните“, казва в изявление водещият изследовател Дейвид Стелваген от Изследователския институт на Здравния център на Университета Макгил в Монреал.

Наркотици като кокаина стимулират масирано освобождаване на невротрансмитери като допамин, които въздействат върху т.нар. верига на възнаграждението в мозъка, което води до приятни усещания.

Микроглиите обаче освобождават възпалителен сигнал, наречен тумор некротизиращ фактор алфа (TNF-a), който служи за намаляване на силата на синапсите в прилежащото ядро – което кара авторите на изследването да изкажат хипотезата, че тези клетки могат да играят роля в отстраняването на ефектите от кокаина.

За да проверят това, те наблюдават активността в ядрото на мишки при прием на кокаин и установяват, че скоро след това нивата на TNF-a в тази част на мозъка рязко се повишават, което води до намаляване на синаптичната сила. След това те повтарят експеримента с мишки, които са генетично модифицирани да нямат TNF-a, и установяват, че веднага след приема на кокаин синаптичната сила в ядрото се увеличава. Вследствие на това тези мишки проявяват много по-голяма склонност към пристрастяване към наркотика в сравнение с обикновените.

Удивително е обаче, че изследователите са установили, че могат да реактивират микроглията при кокаинозависимите мишки с помощта на съединение, наречено монофосфорил липид А (MPLA), което води до намаляване на поведението им, свързано с търсенето на наркотици.

Въпреки че тези резултати трябва да бъдат повторени при хора, преди да се развълнуваме прекалено много, авторите на изследването твърдят, че техните данни „предполагат, че MPLA може да намали мотивацията за придобиване на наркотици и да се използва за предотвратяване на рецидив, което е значителен проблем при лечението на пристрастяването“.