Защо изчезнаха всички стари биографии на Владимир Путин – той е принц и боговете са му братя
През 2000 г. със старта на първия глобален форум, повечето гости търсят отговора на един много важен въпрос: кой е Владимир Путин? Тъй като същият човек още не е известен, освен, че е подчертано неговото присъствие в архивите на КГБ, другото известно е, че е успял да замени Борис Елцин и сега се подготвя за своя първи президентски мандат. Интересното е, че когато журналистите питат руската делегация за новия президент, мнозина наистина не знаят какво да отговорят.
В този момент в залата настъпва смях, но още по-лошото е, че мнозина не осъзнават колко опасно е всичко. Някой е поверил страна от близо 146 милиона души на напълно непознат човек, който не само не е известен в родината си, но и извън нея. Както може да се забележи, при това още преди 24 години, това е една голяма рецепта за катастрофи.
Кремъл вече е извикал известния журналист Наталия Геворгян, която трябва да напише автобиография, с която да разкрива човешката страна на Путин. Идеята ѝ е, че трябва да разкрие човешката страна и да ни покаже как наистина изглежда историята от другата страна.
Авторката се съгласява, но с условието, че нейната книга ще бъде под формата на серия интервюта. В последствие екипът, който ще отразява живота на Путин е допълнен от Наталия Тимакова и Андрей Колесников. Последният ще се превърне в един от най-важните и скоро ще получи правото да отразява живота на руския президент на пълен работен ден. Геворгян ще е една от първите, които в последствие ще избяга в чужбина и ще се превърне в един от най-големите критици. Наталия Тимакова остава и след това поема ролята на Дмитри Медведев – официален говорител на Кремъл.
Оказва се, че едно от най-тъмните петна в историята на Путин е онази част, когато живее в Ленинград – днешен Санкт Петербург. След представянето на крайния резултат, Путин настоява да се премахне онази част, която обръща повече внимание на мнението му за НАТО. Желанието на лидера на Руската федерация е било обвързано с идеята, че той трябва да изглежда много по-сериозен и корав. Единственият проблем е, че авторите не разбират идеята и точно тази част остава практически същата.
Книгата „От първо лице“ излиза през март 2000 г. и попада точно за първата президентска победа на Путин. Това е книгата, която ще се смята и за официалната биография. Повечето сайтове цитират книгата и разказват най-различни истории. Всичко написано там автоматично трябва да е истина, макар и поръчката да е абсолютно ясна. Последният път, когато същата може да бъде открита, остава някъде през 2009 г.
В нея се открива и връзката между Сергей Ролдугин, който няколко пъти беше оличен с пренасяне и зареждане на сметки на Путин в Швейцария, както и поддържането на офшорни сметки, за които за първи път се говори през 2016 г.
Друга причина за изчезването на книгата е, че Колешников е написал втора книга и сега Кремъл смята да я използва като официална. Тъй като вече не е необходимо да е толкова известен, повечето истории са подсилени услужливо, точно както и образованието на Тодор Живков.
С излизането на тази книга, друга група автори пускат още една книга, която трябва да проследи живота на не толкова известния президент. Творението е на Олег Блотски, бивши офицер от армията и военен журналист. Олег започва да събира информация самостоятелно, отива до селото на Путин – Поминово, а след това започва да разглежда местния архив. Тъй като данните са били малко, Олег поискал среща с руския президент. Открива Сергей Ястрембски, с когото са работили в Чечня. Той хаесва идеята и организира среща, както с Путин, така и с неговата съпруга Людмила. Олег прекарва няколко дни, като до тъмни нощи разговаря с двойката. Единственото условие на тази среща е, че нищо не трябва да се пише за дъщерята на Путин.
Първата книга на Олег – „Владмир Путин – Историята на живота“ е хит, но втората „Владимир Путин: пътят към силата“ е изключително слаба. Толкова слаба, че се налага на издателската къща да я продава само по поръчка, понякога се появява на панаири, но нито една мрежа отказва дори да я представи на публиката. Оказва се, че Олег е ударил на камък и втората му книга е погребана от Владимир Григориев – директор на Роспечат. Това е човекът, който определя и каква литература да излиза на пазара и каква да се забранява. Малко след това ще стане и директор на прес департамента на Министерството на Дигиталното развитие. По мнението на Блоцки, книгата е била достоверна, но точно в този момент Путин не е искал тази истина да излиза на бял свят.
Тъй като авторът не разбира, че става въпрос за цензура, решава да пусне книгата си в още един тираж през 2003 г. Тя е отпечатана с парите от Съюза на арменците в Русия и броят на книгите е около 200 хиляди копия. И до днес, същата книга не може да бъде открита никъде. Блотски така и не разбира къде точно отиват толкова много книги. Биографът никога не получава пари за своя труд, нито внимание от официалната преса.
Оказва се, че Кремъл вече не допуска разпространението на толкова лични биографии, особено за високите постове в кабинета. Блоцки описва Путин като обикновен човек, но най-страшното е, че в нея се крият много истории за Путин, разказвани лично от Людмила – тогавашната и единствената официална съпруга на руския президент. Именно тогава е започнала и връзката с първата любовница – Светлана Кривоногих. Тя по-късно ще роди незаконна дъщеря на Путин, а след това ще се радва на много сериозно охолство и ще замине спокойно във Френската ривиера, където ще бъде бизнес дама.
Според книгата на Олег, Владимир Путин не бил един от най-романтичните хора. Людмила разказвала, че той може да закъснява с по час за среща, освен това се срамувал и отказвал да признае, че работи в КГБ. За капак на всичко, когато жена му е бременна, а той още не е президент на Русия, отказва да помага с домакинската работа и не се интересува от факта, че съпругата му е бременна и също така трябва да се грижи за едно дете. Съседите често са му напомняли, че трябва да помага на жена си, но Володя бил категоричен, че домакинството е отговорност на жената.
Олег има още един сериозен хит с тази книга, той успява да покаже някои от колегите на Путин в КГБ, а това си е находка, която струва доста и към този момент. На една снимка може да се види с директора на КГБ в Дрезден – Лазар Матвеев.
След като книгата излиза, именно Людмила Путин изпраща кола и си купува няколко кашона от въпросното заглавие, които по-късно да даде на приятелки.
През пролетта на 2008 г. Путин излиза в отпуска и оставя президентското кресло на Дмитри Медведев. На 12 април става ясно, че руският президент се развежда с Людмила и решава да завърже афера с Алина Кабева. Тъй като информацията излиза от Григори Нехорошев, ситуацията е доста сериозна. Той самият е върнат от отпуска и наказан за действията си. След няколко дни изданието изчезва от пазара, а всички руски издателства спират разпространението на материала.
Оказва се, че Владимир Путин не иска да споделя своя живот и история в пресата, макар и в цял свят именно тези отношения да са толкова интересни и вълнуващи. Няколко години по-рано и други журналисти, освен изданието „Московски кореспондент“ ще разкажат за лоши отношения между Путин и семейството му. Немската писателка Ирене Питч, която има много връзки със семейството на Путин пише книга през 90-те, която кръщава „Пикантна дружба“.
Авторката разказва своята гледна точка, докато разговаря с Людмила Путин. Книгата изчезва много бързо, поради простата причина, че вътре има снимки на дъщерята на Путин, макар и кадрите да са от нейния личен архив, на второ място ще открием, че главният герой – Людмила, няма право да говори толкова много за своя съпруг, даже изобщо.
По мнението на Питч, историята на Людмила е просто една драма, включваща разочарование, предателство и горчиво провалено приятелство. Тъй като самата Людмила имала желание да е от онези жени, които се борят за „Всичко или нищо“, накрая остава с горчивия вкус.
Книгата е публикувана в Германия и в Русия през 2001 г. Първите 15 хиляди книги, пуснати в Германия се продават изключително бързо, а след това всички медии и издателски къщи спират да говорят за това заглавие. Днес тази книга отново е почти невъзможна за откриване, нито едно издателство не запазва копие, те сякаш изчезват като вода в пустинята.
Същото се случва и с първите филми за Путин, които се излъчват по веднъж, а някои дори не получават ефирно време, което също е сериозна изненада за аудиторията. Едва през 2018 г. излиза нов филм, който е дело на Андрей Кондрашов. Показват се Сергей Ролдугин, друг съученик на име Виктор Борисенко, учителката Вера Гюревич и дългогодишния приятел Игор Сечин. В историята дори се разказва великата легенда за възможната гибел на бащата а Путин, който за малко не умира по време на обсадата на Ленинград.
Отново се посочва как Путин е спасител на Русия и как се бори с най-различни фракции. Дори потъването на Курск е включено, като отново рефлектира върху невъзможния героизъм на Путин. Странно е, че във филма „Вечерен разговор“ Шадхана и Путин седят в кухнята и пият чай в буркани, при втория филм е ясно, че Путин седи в скъпи мебели и носи вратовръзка и костюм, като този път се представя като далеч по-специална личност.
Руският президент просто отказва да изглежда нормален, не и след като толкова много години наред е имал възможност да се къпе в лукс. Точно по тази причина изчезват и неговите много, много стари архиви, в които изглежда като нормален смъртен човек.
