Защо древните евреи нарушават Тората на трапезата
През 2017 г. археологът Йонатан Адлер и приятели отдават почит на свой колега, който излиза в пенсия, като всеки разказват за това как съответната им работа в областта на археологията е повлияна един от друг. След като Адлер говори за своето изследване на микве – еврейската ритуална баня – Омри Лернау, старши научен сътрудник в университета Хайфа и най-висшия авторитет на Израел по отношение на всичко за рибите – говори за останки от водни същества, открити в древните юдейски селища. Той спомена сом, скат и акула.
Адлер, който работи в израелския университет Ариел, незабавно е заинтригуван. Съгласно еврейските закони на кашрут – набора от правила, написани в Тората (еврейската Библия), които очертават храни, подходящи за консумация от човека – тези видове се считат за некашерни и следователно за негодни за консумация. И така, защо древните юдеи ги ядат? Нима не са знаели тези правила? Доколкото е известно на Адлер, никой в археологията не се е опитвал да анализира защо останки от некашерни риби съществуват в древните юдейски селища. И така, когато Лернау завършва речта си, Адлер се приближава до него и изразява своя интерес към любопитните реликви. Двойката се съгласява да се потопи по-дълбоко в темата.
Сега, в изследване, публикувано в списание Tel Aviv, двойката разкрива, че древните юдеи, в период, който обхваща по-голямата част от първото хилядолетие пр. н. е., са се наслаждавали на диета, която не спазва напълно еврейските закони за кашер. Според проучването археолозите откриват останки от три некашерни вида в двете древни юдейски селища – Давидовото царство на север от региона и Юдейското царство на юг. Особено жителите на второто ядат много сомове. Тези открития помагат на учените и историците да изградят по-пълна картина за това как древните юдейски култури се развиват и приемат тези правила.
Равин в магазин за кашер вино
Според равинската традиция, Мойсей, най-важният пророк в юдаизма, получава заповедите, които очертават как да се живее като евреин някъде около 13 век пр. н. е. Учените не знаят кога точно тези правила и практики са записани в Тората, но в своя книга Адлер твърди, че доказателства за нейното спазване се появяват едва в периода на Хасмонеите, който продължава от 140 г. пр. н. е. до 37 г. пр. н. е. Моментът в историята, в който юдейските граждани възприемат диетичните правила, предписани в Тора, в своя начин на живот, като по същество стават кашерни, също не е сигурен.
Адлер работи по археологическия проект за произхода на юдаизма, чиято цел е да разбере кога древните юдеи започват да спазват законите на Тора, включително диетичните правила. Той се надява, че вековните остатъци от риба, изхвърлени след вечеря, може да помогнат да се отговори на някои въпроси. „Мога да разбера много за хората, като преглеждам боклука им“, казва той.
Когато и двете царства се развиват, средностатистически юдейски гражданин живее под властта на цар и е фермер, който оре ниви и прибира реколта. С изключение на обществения елит, повечето хора са неграмотни. Така че, докато образованите интелектуалци по това време пишат закони (върху животински кожи или папируси), по-голямата част от юдеите не знаят за тях и не могат да ги прочетат. Затова дори и интелектуалците да приемат кашрут, масите вероятно още не са.
Двамата учени не трябва да копаят дълбоко за останките от рибите – Лернау има колекция от около 100 000 такива, събрани от десетки обекти в Израел, които обхващат 10 000 години, от времето на неолита до наши дни. Първоначално стартирана от баща му, всяко парче от колекцията е прибрано в плик и подредено в щателно отбелязани кутии. Колекцията се намира в избата на дома му, която по време на война е едновременно и бомбоубежище. Отнема на Лернау три години да прекара кутиите и да идентифицира рибните видове – храна в древните юдейски селища преди векове. „Важно е да не ги наричаме кости“, отбелязва той, „тъй като докато сомовете имат кости, скелетите на акулите и скатовете са съставени от хрущяли. Тези същества не оставят след себе си кости, а по-скоро калцирани фрагменти от хрущялните си прешлени, както и случайни зъби.“
Двамата сътрудници установяват, че по време на персийския период, продължил от 539 до 332 г. пр. н. е., векове след като се смята, че Моисей е получил заповедите, древните юдеи ядат много сомове, както и скатове и акули, два други некашерни вида. (Причините за тяхната табу природа са изключително сложни, но са свързани с липсата на подходящ тип хриле.)
Лидар Сапир-Хен, археозоолог от университета в Тел Авив, която също изучава историята на диетичните ограничения на юдеите, но не участва в това проучване, открива подобни доказателства, че юдеите не са спазвали законите на кашрута в подобни времеви диапазони, които Адлер отбелязва. Тя изследва свински кости, открити в древните юдейски селища – свинското месо е друг вид некашерна храна, но въпреки това някои разкопки дават костите на редица прасета. Древното Юдейско царство, разположено в южната част на региона, има много малко свински кости, но Давидовото царство на север има доста.
„Изглежда, че в Давидовото царство много хора са яли свинско през 8 век пр. н. е.“, казва Сапир-Хен. „Така че ние смятаме, че тези диетични забрани са се случили по-късно.“ По този начин новото проучване добавя към вече нарастващите доказателства, че древните юдеи не са били строго кашерни. „Бях щастлива да видя, че Йонатан и Омри стигат до много сходно заключение като нас“, казва Сапир-Хен.
