Юздата на Сколд – най-жестокото наказание за клюкарката, а и не само

Клюките със сигурност са едно от забавленията, които често позволяват на човек да се позабавлява за сметка на нечий друг гръб. Искаме или не, ние сме социални същества с едно необуздано чувство на любопитство. Днес разполагаме с цяла индустрия, която доставя какви ли не истории, някои истински, други не толкова. Клюките могат да бъдат забавен елемент от натовареното всекидневие, но има един период, в който са напълно забранени. Не трябва да забравяме, че докато днес голяма част от феминистките се борят за права и свободи, то в миналото подобни тенденции са смятани за абсурд, вещерство и дори грях. И най-важното е, че ако една жена бъде хваната да клюкарства, получава и един особен подарък – юздата на Сколд.

Това е доказателството, че в средновековието изобщо не е приятно да бъдете жена, впрочем не е било приятно изобщо да се озовавате там, след като средната продължителност на живота е сведена до минимум и ако не умрете от глад и мизерия, то най-вероятно ще дойде нещо подобно на чумата, може да бъдете призовани на фронта или евентуално да се превърнете във вещица и да бъдете изгорени на клада. Такива приятни изненади дебнат в миналото, но юздата е доказателство, че щастието обича тишината и понякога е по-добре да се пази такава.

Разбира се, мерките за прекратяване на клюките са били в разрез с всяко едно човешко право и никога не бихме могли да кажем, че това е хуманно действие, но отново – хуманизмът идва много по-късно, докато едно общество узрява за идеите. Какво представлява този инструмент на Сколд. Това е инструмент за наказване и публично унижение. Създаден е, за да спре жената да говори и да изразява мнение. Освен това е изработен, за да причинява болка, а по-късно психолозите ще оценят и присъствието на душевната травма, която води до неизбежно подчинение и пречупване на душата на носещия.

Обикновено член на семейството, най-вече съпругът, могат да изискат поставянето му. Изработено с метална рамка, същото чудо се поставя точно като конска юзда, като в устата на наказаната се поставя парче камък, пристигащо със самата юзда с размери 5.1 х 2.5 сантиметра. Обикновено то трябва да стои върху езика, а когато самата адска машина се затегне, жената буквално трябва да го притиска с челюст. По модерната версия, защото все пак има и подобрения в тормоза, разполага с камък облечен в кожа и шипове, които се забиват върху езика и горната част на челюстта. При по-продължително носене жертвата започва да плюе кръв, не може да се храни нормално и разбира се – отказва да говори.

Инструментът за мъчение е забелязан за първи път в Шотландия през 1567 г. и след това се разпространява в английските колонии. Достатъчно е даден благородник да прецени, че неговата съпруга не се отнася добре с него и веднага поставя устройството. Ако дадена жена създава проблеми, тя може да бъде наказана по този начин. Клюките не били единствената причина – ако домакинската работа не е свършена, това наказание може да се пренесе и върху слугините. За назидание на наказаната, както и за по-сериозно реноме сред обществото, поставянето се слага на публично място, понякога има и бой за десерт, сякаш маската не стига.

Равноправието идва само няколко години след това и наказанието се пренася и върху мъжете, както показват някои архиви. Веднъж след като цензурата се наложи, жертвата се разхожда из целия град, за да може всяко живо същество да види какво го очаква, ако наруши закона. В последствие шиповете се заместват с острие, следователно резките движения могат да доведат до рязане на езика. Богохулството, думите против царя и други обвинения ще доведат до същата присъда. Макар и да няма много следи, уредът е използван и в новия свят, като там религиозният фанатизъм го изисква като перфектен начин за впечатляване на аудиторията. Робите във Вирджиния често получавали този подарък от господарите си до средата на XVIII век. Създадена е дори фолклорна история за Анастисия от Бразилия, която умряла, докато носила този прословут уред. Днес ще забележим, че средновековният уред за мъчение се превръща във фетишистка секс играчка, фотографът Ървинг Клоу го използва за заснемането на модели, особено в онези моменти, когато иска да влезе в новините и да скандализира обществото. Защо се нарича юзда? Нещо подобно се използва за контрол на конете, но с тази разлика, че животното може да си поеме дъх и да се храни и диша малко по-нормално.

Това трябва да ни подсказва, че между жената и коня, средновековието е имало много по-добра гледна точка към животното. Смята се, че някъде до края на XVI век практиката започнала  да отшумява, макар и някои по-строги семейства все още пазили атрибута за мъчения. Не е ясно дали жените просто са спрели да ключарят или са избирали начин да се крият от мъжете си, а може би се е появил и друг метод за тормоз, това не можем да знаем. Едно е сигурно, публичното унижение е продължавало, при това до голяма степен.