Третият годишен доклад за психичното състояние на света е доста депресиращо четиво

И така, третият годишен Доклад за психичното състояние на света излезе и отново всички сме депресирани и самотни. Е, добре де, това може да не е абсолютно вярно: има и добри новини сред иначе тревожните открития. Но като цяло светът е в подобна ситуация като през последните две години – единствената разлика е, че сега сме по-малко стресирани от COVID и сме по-разстроени от живот у дома си.

Но какво точно научихме от това масивно, многонационално проучване? Кой се справя най-добре? Кой страда най-много? И най-важното: можем ли да направим нещо по въпроса?

Добрата новина: психичното ни здраве (почти) е спряло да се влошава

От 2020 г. насам психичното здраве на света изглежда върви само в една посока: надолу. През 2022 г. обаче тази тенденция изглежда се е променила – може и да не се обръща, но поне спира.

„Данните предоставят барометър за това как се справяме като глобалното общество, когато излизаме от пандемията COVID-19“, се отбелязва в доклада. „Откриваме, че през 2022 г. стрелката на този барометър е останала стабилна, без по-нататъшен спад в психичното благополучие, но също така и без признаци за възстановяване до нивата отпреди пандемията.“

Данните, събрани от 407 959 респондентa от 64 държави, които отговарят на отвореното онлайн анонимно проучване за коефициента на психично здраве, установяват, че глобалната средна стойност на този коефициент за 2022 г. е доста уважителното 64. Това поставя средния жител на Земята с достъп до интернет на „поносимо“ ниво на психично здраве – по-добро от тези, които са „закъсали“, „борят се“ или „издържат“, но не съвсем колкото тези на „здравословни“ или „проспериращи“ нива.

Това всъщност е същият резултат като миналогодишния – и обезпокоителното е, че процентът на хората в света, които съобщават за по-ниските цифри на психично здраве, се е увеличил, макар и само с един процентен пункт.

Въпреки че картината е много малко по-положителна за англоговорящия свят, има две страни по-специално, които изглежда противоречат на тенденцията: Обединеното кралство и Южна Африка. Те са на последно място в глобалните резултати – съответно „издържащи“ 46,2 и 47,5 – и имат най-висок дял на борещи се с психически проблеми хора. Най-щастливото място в света, от друга страна, изглежда е Субсахарска Африка – там средният резултат е най-висок, а процентът на бедстващите или изпитващите затруднения е най-нисък.

Трябва да уточним обаче, че това също е и един от изследваните региони, където достъпът до интернет все още е доста рядък. „В тези региони населението с достъп до Интернет не отразява общото население на страната“, предупреждава докладът, „а вместо това представлява индивиди, които обикновено имат по-високи нива на образование и идват от по-високи социално-икономически групи.“

Лошата новина: по-младите поколения имат повече затруднения

„Една от най-видните тенденции в данните на Mental Health Million през годините е намаляващото психично здраве с всяко следващо поколение. Това се отразява от понижаването на коефициента и съответно увеличение на процента в затруднено положение или борещи се със значителни предизвикателства за психичното здраве във всяка по-млада възрастова група.

„Тази тенденция е очевидна при населението с активиран интернет на всяка страна, измерено от Африка до Азия, от Европа до Америка“, продължава докладът. „Няма нито един регион, езикова група или страна, където спадът в психическото благополучие на последователно по-младите поколения да не е очевиден.“

Колко лошо е положението? Нека го обясним така: ако сте млад възрастен в Латинска Америка или Южна Азия, има около 50% шанс психичното ви здраве да е достатъчно лошо, за да се класирате за професионална помощ. Над 55-годишните в същите тези райони, от друга страна, имат шанс 1 към 10 за същото – което означава, че те са само 1/5 по-вероятно от техните внуци да бъдат в най-долните две категории.

Но докладът разделя на психичното здраве като цяло на 6 подкатегории – адаптивност и устойчивост, социално аз, връзка ум-тяло, стремеж и мотивация, когнитивност и настроение и перспектива – което показва точно къде нашият вътрешен смут е най-силен.

Добрата новина: резултатите са най-високи в глобалното население с активиран интернет за първата категория в списъка – адаптивност и устойчивост. Със среден резултат от 85 по скалата от -100 до 200, това означава, че хората по света са най-уверени в способностите си да променят своето поведение и възгледи в отговор на променящите се обстоятелства и да се справят с предизвикателствата и неуспехите.

В другия край на спектъра, имаме най-голямо затруднение с нашето настроение и перспективи, констатира докладът. Но може би по-печална е втората най-слаба категория: социалното аз или как взаимодействаме с другите, свързваме се с тях и виждаме себе си по отношение на другите. Само с три пункта по-високо от настроението и перспективите, социалното аз е измерението на умствената функция, което показва най-стръмния спад между поколенията: според данните, хората на възраст между 55-64 години имат почти 70 точки по-висок резултат от 18-24-годишните в тази категория.

Това е притеснително. Известно е, че лошото социално аз има връзка с националните нива на самоубийства, физическо нападение и сексуално насилие – неща, които на свой ред пък допринасят за лошото чувство за социално аз. С други думи, както се обяснява в доклада, „нашето влошаващо се социално Аз е един самоподсилващ се порочен кръг“.

Изводът: интернет обрече ли ни?

И така, в заключение: психичното ви здраве е най-добро, ако сте по-възрастни и живеете някъде, където културните връзки са все още силни. Но каква е причината за ниските резултати у останалите?

За авторите на доклада тя е една: интернет. „Интернет владее вниманието ни средно 7 до 10 часа на ден, така че не ни оставя много възможност да развиваме социалните си връзки“, пишат те. „Подобно на отборните спортове, да се ориентираш добре в социални ситуации и да изграждаш взаимоотношения изисква време на терена.“

От това не страда само нашата колективна социална интелигентност, сочи докладът, но и цялото това време онлайн има двоен негативен ефект – защото с него идва и повече излагане на негативни новини и кибертормоз. Последното, отбелязват авторите, „изглежда има същото въздействие върху психичното благополучие на възрастните като сексуалното насилие в детството; още едно свидетелство за дълбоко релационния характер на нашата психика.“

И така, каква е поуката от тазгодишния Доклад за психичното състояние на света? Може би трябва да направим крачка назад и да си спомним какво ни прави хора.

„Ако има едно ясно послание в тези данни, то е, че трябва по-ясно да признаем нашата присъща релационна природа и нейната решаваща роля за нашето колективно благополучие“, заключават авторите. „Може би не сме оценили степента, до която сме еволюирали като социални същества. Колкото и да вярваме, че всеки от нас е независим, нашето благосъстояние е дълбоко свързано с общото.“