Скопците – да достигнеш Рая чрез скопяване
Религията винаги е заемала сериозна част от съзнанието на едно общество. Свикнали сме да виждаме миряни почти навсякъде, а и календарът с различните празници винаги успява да повлияе положително на всеки от нас. Особен проблем е наличието на различни секти и религиозни движения, които по една или друга причина започват да изглеждат изключително странно и дори плашещо. И така по тази линия достигаме до така наречените скопци.
Те са поредната християнска секта с много странни библейски идеи. По убеждения, скопците са описвани като най-близки по идеи с православната църква. Те вярват в ада и рая, светците и грешниците, както и всички останали библейски канони. Добавяме и силната вяра в Исус и неговото спасение. Според неофициалната статистика и някогашните думи на покойния основател – Кондрати Селиванов, организацията имала около 1 милион последователя, а освен това рекрутиращите отговорници на църквата се занимават и с привличането на деца и затворници, които да потърсят спасението именно в тяхното религиозно движение. Едва ли някой би обърнал внимание на поредното вярващо движение, ако не присъстваше един особен обет.
На една много специална церемония, мъжът и жената трябва да изрежат части от своите полови органи и по този начин да запечатат вярата си към Бог и след това да прекарат живота си, следвайки стъпките на Христос – от началото до кръста. Скопците давали и най-различни варианти за осакатяване на мирянина. Мъжете можели да изберат и по-леката версия, като премахват своя скротум и тестиси, а онези, които избират великия обет, трябва да премахнат абсолютно всичко. Споменахме ли, че в този ритуал, мъжът трябва да извърши сам тази операция, за да запечата връзката си с Бог?
Точно по тази причина никой не помага, мирянинът трябва да направи разреза с едната си ръка, а с другата да откъсне своя полов орган. След като мъжът трябва да се лиши от тези части от тялото си, какво се очаква от жената? Дамите също се разделят с части от тялото и собственоръчно трябва да се разделят с гърдите си, както и да се лишат от срамните си устни. Обикновено процедурата се извършвала с нажежени до червено метали, които предпазват от инфектиране. Много скоро става ясно, че църквата отписва това движение и смята, че лидерът им е абсолютен измамник, но той бързо намира добро противодействие.
Снимка: By Unknown in the begining of 19th century – http://maloarhangelsk.ru/kak-belyim-golubyam-kryilya-podrezali/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17616883
Цялото безумие с кастрацията трябва да има някакво начало и в този случай можем да го открием на едно специфично място – Евангелието на Матей. Там се казва, че има два вида кастрирани – тези, които са кастрирани от други и тези, които доброволно са извършили това дело, за да бъдат допуснати до Царството на Бог. До някаква степен се вярва, че това движение е започнало началото си именно от сектата на Распутин, но има леки отклонения, защото самият той смятал, че сексът е много важна част от човека, а с кастрацията няма как да го има. Първите кастриращи се сектанти се наблюдават някъде в началото XVIII век.
Вярването на първите миряни било обвързано с факта, че ако успеят да се лишат от този грях, могат спокойно да живеят завинаги. И така започнали кастрациите. През 1772 г. кланът е изгонен чак в Сибир, но пък там се намерили и други хора, които имали желание да живеят завинаги, макар и без полови органи. След близо 20 години Контради Селиванов се завръща обратно в обществото и вече има достатъчно последователи, за да се смята за мистична и възвишена фигура. С времето Селиванов успявал да ядоса властите, които отново го изпращали в друга далечна точка на Русия в изгнание и при всяко завръщане, лидерът водил със себе си все повече последователи.
През 1817 г. вече никой не издържа безумията на Селиванов, а и хората искали да живеят с цялото си тяло, а не с определени липси. Властта го арестува, обявява за луд и го изпраща в манастир – лудниците все още не съществували. Предводителят вече вярвал, че е следващият Исус и най-вероятно скоро ще има второ пришествие, но уви – такова не се случило. Кастрираният духовник умира през 1832 г. в изолация. Историята продължавa и след това, защото все повече почитатели на идеята преминават своята церемония и от средата на XIX век вече има достатъчно хора, които продължават практиката и смятат, че това е правилният път. Самата дума скопци идва от старата руска дума „оскопить“.
Макар и вярващите да не са особено доволни от тази идея и да предпочитат да се наричат „божии агънца“. Благодарение на факта, че тези хора могат да се изолират изключително добре и да оцеляват в сурови условия като сибирския студ и същевременно да намират смелост да се осакатяват, какво може да се очаква от тях, когато са в далеч по-цивилизовани условия. Обещанието за вечен живот, бягството от греха и достигането до Бога чрез кастрация е било напълно очаквано предложение за необразованите руски селяни, които нямали нищо против да извършат свещеното пречистване.
Освен това със събраните пари, повечето подръжници започвали да подпомагат други села, строили къщи за сираците и това пък привличало още повече хора. Поради факта, че повечето секти се намирали в планинските райони и са трудно достижими, властта преценила, че няма да се занимава. През 30-те години на миналия век, сектата е под прицела на Сталин, който смята, че тези действия са повече от абсурдни. Днес въпросното движение продължава да съществува, но кастрацията не е задължителна. Все пак ако има последователи, които искат да се възползват от тази идея, никой няма да ги спре.
Заглавна снимка: Автор: неизвестен – http://www.molokan.info/photo-hlysts, Общественное достояние, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15142747
