Семейство Овиц и оцеляването в Аушвиц
След Втората Световна война са открити сериозни архиви на зверствата, които Йосиф Менгеле причинява на затворниците в концентрационните лагери. Ангелът на смъртта, както го наричат мнозина, прави редица изследвания и неговите основни интереси са насочени към близнаците. Макар и модерната медицина да не признава трудовете по обясними причини, все пак етиката на медицината не позволява експерименти с живи хора, много от неговите записки дават светлина в някои насоки на медицината – без да се правят експерименти върху живи хора.
Когато съюзниците влизат в Аушвиц, откриват и много интересно семейство, което е пощадено от надзирателите. По заповед на Менгеле, семейство от малки хора получава правото да живее отделно от останалите бараки и да се радва на малко по-добри условия. Това е цената, която ще се заплати за бъдещите експерименти.
По тази причина много от затворниците наричат отделните помещения – зоопарка на Менгеле. Малките хора са известната фамилия Овиц, която се прехранва преди войната с музика и актьорско майсторство. Фамилията идва от Румъния, но обикаля Европа и участва в различни театрални трупи. Добрата новина е, че това е едно от големите семейства, което оцелява всички мъчения в лагера на смъртта.
Бащата Шимсон Овиц има десет деца и седем от тях са малки хора. Има два брака и някои от децата имат нормален растеж на костната структура. С пристигането в Аушвиц са отделени и автоматично влизат в кампанията за тестове. Интересът на Менгеле е сериозен, все пак е трудно да се открие толкова голямо семейство. Единадесет от пристигналите затворници твърдят, че са част от семейството и също получават право да живеят в зоопарка.
Менгеле разрешава да запазят своите дрехи, а по-високите членове на фамилията трябва да носят по-малките до определените зони за изследване. Тестовете далеч не са били приказни. От семейството е взет костен мозък, вадени са зъби и коса за изследване. Поливани са с вряла и ледено студена вода, докато в ушите се капят различни химикали. Гинеколозите обърнали внимание на съпругата.
Най-големият удар за фамилията е изследването на 18-годишното бебе Шимшон Овиц. Той е преждевременно роден и същевременно ще има по-развита физика от своите родители. Всеки ден от него е вземана кръв и това води до анемия. Обитателите постоянно треперят от факта, че другите затворници живеят в много по-жестока среда и са подозирали, че много скоро могат да последват съдбата им. Когато в лагера пристигат други двама представители на на малките хора, получават веднага смъртната си присъда. Телата им са изварени във вряла вода, а скелетите им са поставени в музей. Менгеле прави документален филм за фамилия Овиц, но така и не се намира, което кара мнозина да се замислят, че когато докторът бяга, най-вероятно е взел този „научен“ труд със себе си.
Към края на експериментите идва горчивото усещане, че Овиц ще бъдат екзекутирани, както се случва с други тестови обекти. На 27 януари 1945 г. успяват да посрещнат Червената армия. Когато най-накрая са освободени, те пътуват около седем месеца пеша до родното си село. Откриват разрухата и решават да заминат за Белгия. През 1949 г. емигрират в Израел и се установяват в Хайфа. Там започват отново да работят като трупа и привличат вниманието на публиката. През 1955 г. се пенсионират и купуват кино зала. Наследници на фамилията продължават рода и някои от децата имат развита костна структура. Жените не успяват да родят в следствие на по-малкия си таз. Първородната наследничка на фамилията – Розика умира на 98-годишна възраст през 1984 г. Последната оцеляла от семейството, преживяло ужасите на Аушвиц – Перла Овиц умира през 2001 г. През 2013 г. режисьорът Варвик Дейвис пуска филм с името „Седемте джуджета от Аушвиц“ и разказва преживяното от малките хора.
