Семейство Ликов избяга от болшевиките и заживя в Сибир далече от човешката цивилизация

| от |

Още от Chronicle

Сибирският регион е един от най-бедните в Русия - продавате бъбрек за кредит
"Събудиха" 13 праисторически вируса от сибирския вечен лед
Едва ли има човек, който да приема Сибир за възможно най-добрата локация за живот. Точно обратното е – природата е сурова, времето е зловещо, а цивилизацията стои много далече от необятната територия. Топлината най-често започва да се усеща през май, но в началото на септември започва зимата и продължава доста дълго време. Тайгата се покрива със сняг и създава някои невероятни картини за човешкото око, но ако това е всекидневието, ледената прегръдка по-скоро може да се смята за далеч по-страшна и плашеща.

Необятната територия започва някъде от Далечния изток на Русия и нейния арктически регион чак на юг до Монголия. Обградена е от Урал и Тихия океан. Общата ѝ площ е повече от 6 милиона квадратни километра, а на тази територия живеят само няколко хиляди души.

В рамките на няколко месеца, когато температурите започнат да позволяват на природата да се раздвижи, гората се превръща в нещо уникално и красиво, каквото човек не е виждал никога. Това е най-доброто време за един посетител да разгледа как точно изглежда тази дива красота. Сибир е основният източник на петрол на Русия, както и на минерали, именно тук се развива авиацията, тъй като пътната инфраструктура е доста по-сложна за изграждане.

При един такъв полет, пилотът остава шокиран от факта, че в центъра на нищото може да бъде открита някаква стара и порутена колиба. До нея няма никакви пътеки, няма никакви пътища и се намира на километри от всички останали точки на цивилизация в Сибир. Съобщавайки за този феномен, властите в Руската федерация решават да видят за какво става въпрос и правят експедиция, за да открият онези, които очевидно живеят там. С пристигането си, гостите от външния свят ще разберат, че не само има живо семейство, но и същото се наслаждава на своята самота и факта, че няма никакви други хора, които по някакъв начин да им пречат. 

Около час от първия им контакт с външния свят, най-възрастният домакин – Карп Ликов и неговите две дъщери, правят някакъв опит за по-задълбочени разговори. Двете дъщери са в истерия, че са видели хора от външния свят, а най-важното е, че са мъже, които се представят за геолози. Семейството кани гостите да се стоплят до техния огън, но не говорят за нищо, преди гостите да проговорят. Карп отказва кафе, чай и хляб, това му било забранено за консумиране. Признава, че някога е консумирал, но неговите дъщери никога не са опитвали нещо подобно. Логично е, особено след като в тази територия е абсурд да има подобна реколта.

Дъщерите се опитвали да говорят, но по-скоро фъфлели и се опитвали да покажат някаква форма на човешка реч. Необходимо е известно време, преди да се разкрие истината на семейството и Карп е съгласен да разказва. Необходими са няколко посещения, за да може някой да разбере цялата история на семейство Ликов. Карп обяснява, че е бил част от религиозен орден, познат още като Расколники или „Старите вярващи“, твърда секта, която се проявява някъде през XVII век в Руската империя. По време на управлението на Петър Велики, Източните Православни християни са били преследвани и облагани с най-различни такси и данъци, включително и около дажбите им за хляб. Това ги кара да се изолират и да живеят в затворени общества и комуни.

И през следващите два века става ясно, че подобни общества живеят доста по-спокойно и без управлението на империята. Той разказва на геолога Галина Писменская, че Петър Алексеевич Романов е бил негов личен враг и антихрист, който идвал в човешка форма. За него и Петър Велики бил човек, който реално е враг на религията и на семейството.

Геолозите се интересуват и защо семейството е решило да избяга толкова далече и да се пресели в Сибир. Карп обяснява, че когато болшевиките идват на власт и оформят комунистическата партия, старите вярващи са били принудени да се отдалечават далече от градовете. Накрая се наложило да заминат в Сибир, където били сигурни, че никой няма да ги потърси или да се поинтересува от тях.

През 1936 г. братът на Карп е бил застрелян от комунистически патрул. Това е достатъчно за него да събере всичките си багажи и да замине в гората. Взима със себе си жена си и 9-годишния си син Савин, както и дъщеря си Наталия, която е само на 2 години. След като прекарват известен период от време в гората, решават да се заселят точно тук. През 1940 г. се ражда и синът им Дмитри и през 1943 г. се ражда и втората дъщеря Агафия. Нито един от младите не е виждал друго човешко същество, освен семейството си.

Всичко, което Дмитри и Агафия знаят, идва от семейните истории. Те са знаели за места, наречени градове, където всички са натъпкани в малки кутийки и живеят във високи сгради. Разказано им е, че имат и други държави. Единствените им материали, които са докосвали, са книги и молитви, които са завещани от техните баби и дядовци. Децата никога не са виждали предишното поколение.

Основните форми на забавление в средата на нищото, това е разказването на истории и разчитането на сънища. Акулина се опитва да ги разгадае, сякаш има някаква дарба. Карп и Акулина никога не са имали представа, че Втората Световна война дори се е случила.

По думите на геолозите, семейството е пътувало около 250 километра в Сибир, преди да избере тази локация. Така създават и периметъра, в който няма да срещнат нито едно друго живо човешко същество. Обградени са от високи и не толкова проходими планини. Нивото на изолация прави оцеляването близко до невъзможно. Въпреки това, семейството успява да се изгради и да реши основните проблеми и нужди. До този момент никой не е вярвал, че някой може да оцелее, но е факт, че фамилията прави чудеса от храброст.

За съжаление има и цена, която трябва да се плати. Хубавите им галоши трябва да се ремонтират почти всеки месец, дрехите им трябва да се кърпят отново и отново, докато накрая не се превръщат в парцали. Акулина някога е взимала доста прежди и тъкачно колело, което във времето е излязло от употреба, когато свършват и ресурсите им.

Взимат няколко метални тенджери и тигани със себе си, но същите не виреят много добре, тъй като са покрити в ръжда. Във времето, в което геолозите пристигат, семейството е на ръба на оцеляването, храни се предимно с картофи и други корени, които са се доказали като ядливи.

Гората често дава боровинки и други плодове, но те не са достатъчно за събиране. В голяма част от времето си, семейството живее на ръба на оцеляването.

През 50-те години на миналия век ще стане ясно, че техният син Дмитри е пораснал достатъчно и е правил капани, за да лови животни, които да дават достатъчно месо, а от козината им да се правят дрехи. Роден в дивото, той е имал достатъчно сериозна издръжливост и възможност да преследва плячката си с боси крака през сибирския сняг. Принуден е да го прави, обувките му не издържат много на суровия климат.

В много от случаите, когато излезе на лов, той прекарва няколко дни на открито и накрая се прибира. Често носи на гърба си по един елен или друго по-едро животно. В тези малки моменти на щастие, Дмитри е герой за семейството си, но често няма особен късмет, тъй като ловът също е затруднен. През зимата на 1961 г. Акулина умира, започва да вали сняг през юни, създавайки още повече проблеми и семейството изяжда обувките си, това е единствената храна, която могат да намерят.

Посетителите очаквали от това семейство да не се е развило достатъчно и да има доста проблеми, но се оказва, че фамилията има социални задачи и характер. Всеки човек е различен от другия. Старият Карп показва интерес, разглеждайки новите технологични артефакти, които геолозите носят със себе си. Отказва да повярва, че човек е стъпил на Луната, не разбира какво точно представлява сателитът и обяснява, че през 50-те години е бил изненадан колко бързо се движат звездите през нощното небе.

Най-старият син, Савин, получава правото да ръководи семейството, по думите на баща му, той има силна религия, но е твърде суров човек, който може да бъде дори опасен. Наталия е била най-малко религиозната в семейството, но не се съпротивлявала на методите и практиките. Тя заема ролята на майка си като готвачка, медицинска сестра и други.

Двете най-малки деца, Агафия и Дмитри, са възможно най-контактни и Карп се страхува, че е започнала да развива ирония и сарказъм като качества. Геолозите очаквали от нея да има ментални проблеми, но в последствие разбират, че същност има особен интелект. Тя е толкова добра, че е развила в главата си цял календар и съобщава на семейството за предстоящи рождени дни. Не знаела какво точно може да я нарани в пустошта, защото един ден може да остане напълно сама.

Старият Карп изгражда печка от камъни, която да топли бараката, използва безкрайното количество дърво, за да се отоплява. Дмитри обработва дърветата така, че да горят по-добре.

Повече от 40 години Карп ще се бори с външния свят и ще се опитва да запазва своята религия. Тя е неговата преграда на съзнанието и след като се среща с геолозите, успява да приеме само един подарък – сол. Във времето започва да приема и други артефакти. Семейството не вижда никаква вреда от подаръците на Йерофей Седов, който е особено активен геолог и винаги се отбива покрай колибата.

Скоро приемат ножове, вилици, жито и други култури от първа необходимост. В един момент дори се доверяват на фенерчето на батерии. Повечето от артефактите се смятат за грях, особено пък идеята за телевизия, която им се струва изключително плашеща. Въпреки това, грехът изглеждал особено изкушаващ.

През цялото време има активни молби за опрощаване и опазване от външния свят, но когато той идва, никой не иска да се връща обратно към суровата религия и страданието.

През есента на 1981 г. три от децата умират много бързо за няколко седмици. Савин и Наталия имат проблеми с бъбреците, особено след като през годините са се хранели с доста сурова храна.

Дмитри умира от пневмония, най-вероятно чрез инфекция, която е пренесена от геолозите. Същите хора предлагат да го закарат до болница и да го излекуват, но Дмитри отказва да изостави семейството си и предпочита да остане верен на религията си до последния момент.

След като децата са погребани, геолозите карат Карп и Агафия да се върнат обратно в цивилизацията. Няколко от техните роднини, които оцеляват и все още живеят в села, са готови да ги приемат обратно. Никой от двамата не иска и да чуе за подобни маневри. Геолозите поне предлагат да поправят колибата им и да я направят малко по-добра.

На 16 февруари 1988 г. Карп Ликов умира в съня си. Той е живял цели 27 години след смъртта на своята съпруга. Агафия го погребва до планинските хребети. След това се прибира обратно в скромния си дом с думите, че Бог ще помага.

Тъжната ѝ история продължава и до днес. На 16 януари 2016 г. Агафия се свързва с външния свят и моли за помощ, след като ма проблеми с краката си. Хеликоптер я кара в близката болница, където я лекуват, но след това се връща обратно в колибата си. През 2021 г. руският милиардер Олег Дерипашка плаща за построяването на нова къща с най-различни екстри, но Агафия отказва да живее там. През 2022 г. се твърди, че е все още жива и продължава да живее в старата си къща.

 
 
Коментарите са изключени за Семейство Ликов избяга от болшевиките и заживя в Сибир далече от човешката цивилизация

Повече информация Виж всички