Когато Самюъл Джаксън задържа бащата на Мартин Лутър Кинг за заложник
През последните три десетилетия Самюъл Л. Джаксън се превърща в една от най-известните кинозвезди в света. Но преди това да стане, Джаксън е активист за граждански права. Той е студент в колежа традиционно за цветнокожи Морхаус в Атланта през 1968 г., когато за пръв път се включва в активизъм след убийството на Мартин Лутър Кинг, младши. Но яростта на Джaксън бързо ескалира, когато се озовава в центъра на ситуация с заложници в неговия учебно заведение. Преди нито да е виждал Джaксън на екрана, той е служител на погребението на Мартин Лутър Кинг-младши и държи бащата на Кинг в плен по време на университетската ситуация.
Роден на 21 декември 1948 г. във Вашингтон, Джаксън отраства в Чатануга, Тенеси, отгледан от строгата си баба. Майката на Джaксън Елизабет се присъедини към тях, когато той е на 10. Макар че до този момент той вече е развил любов към киното, несправедливостите на расизма му пречат и го вбесяват. „Изпитвах гняв в себе си“, казва Джаксън пред списание Parade през 2005 г. „Той произтича от израстването ми в потиснато, сегрегирано общество. Всички онези години в детството ми имаше много „места само за бели“, а децата в автобуса ми крещяха „Негър!“ Тогава не можех да направя нищо.“
Джаксън си припомня как някои дори на пръв поглед съкровени детски спомени са опетнени от расова дискриминация. Той обожава местното си кино, където ходи често, но не забравя, че веднъж гледа „Band of Angels“, който е редактиран за чернокожа публика и в който сцена, където чернокожият актьор Сидни Поатие зашлевява бяла жена, е пропусната.
В колежа обаче Джаксън се сблъсква с възможността да направи нещо за сегрегацията. През първите няколко месеца в Морхаус, той се запознава с психеделичните наркотици и твърди, че те повлияват дълбоко на неговия активизъм. „Бях хипи! Взимах наркотици и слушах Джими Хендрикс“, спомня си той. „През първата година в университета и първото нещо, което изучихме по литература, беше „Полет над кукувиче гнездо“. Професорът каза: „Вие имате страхотни идеи, може би трябва да опитате това“.
Той е второкурсник, когато преподобният Мартин Лутер Кинг-младши е убит. Беше 4 април 1968 г. и Джaксън си купува бира за предстоящата филмовата нощ, когато чува, че Кинг е прострелян, но е хоспитализиран. „В средата на филма този човек влезе и каза, че д-р Кинг е мъртъв и трябва да направим нещо… Няколко дни по-късно едни момчета ни казаха, че Бил Козби и Робърт Кълп искат да се качим на самолет с тях и да отидем до Мемфис, за шествие.“
В интервю за Access Самюел за участието му в погребението на Мартин Лутър Кинг-младши той си спомни колко благодарен се чувства като част от нещо продуктивно и ненасилствено и си спомня как Кълп и Козби инструктират него и връстниците му как правилно да протестират. Те отиват на шествието и отдават уважение на д-р Кинг, който лежи в Сестринския параклис в Колледжа Спелман.
„На следващия ден беше погребението“, каза Джaксън. „Имаха нужда от доброволци, които да помогнат на хората да се ориентират из кампуса и аз станах доброволец. Спомням си, че видях хора като Хари Белафонте и Сидни Поатие. Хора, които мислех, че никога няма да видя… Погребението беше доста размито.“
Особено защото това, което се случи по-нататък, щеше да определи кариерата на Джaксън в активизма.
Подобно на много социално осъзнати по това време черни американци, Джаксън се притеснява от действията на правителството и бруталната полиция. Той е против войната, тъй като братовчед му е убит във Виетнам, но по-скоро се занимава с остарялата етика в университета. Както обяснява: „Бяхме отгледани, за да бъдем нещо, което не задължително исках да бъда“. Според Джaксън, Морхаус иска студентите да станат юристи, учени или лекари. Но това не би удовлетворило мечтите на Джaксън за действителна промяна. „Не исках да бъда поредният негър в машината за развитието на Америка. Нямахме връзка с хората, които живееха наоколо. Бях скептично настроен към това. Ние дори нямахме лекции по историята на чернокожите. Това бяха нещата, които трябваше да променим.“
Джaксън обяснява също как той и група студенти подават петиция към борда на Морхаус през 1969 г., но: „Черните хора, които бяха около нас, казват: „В никакъв случай не можете да влезете тук. Не можеш да говориш с тях.“ Някой казва, добре, нека заключим вратата и да ги задържим вътре, защото сме чели за тази практика в други кампуси.“
За следващия ден и половина Джаксън и група студенти държат за заложници членовете на университетския съвет, включително бащата на д-р Кинг. Въпреки че Джаксън знае, че нарушават закона по този начин, той смята, че причината им си заслужава. Така е, докато бащата на д-р Кинг не започва да изпитва болки в гърдите.
„Не искахме да отключим вратата“, припомни си той. „Така че просто го сложихме на стълба, спуснахме го през прозореца и го изпратихме долу.“
В началото на втората половина на втория ден от заключването Джaксън преговаря с борда да не изключват групата, ако ги пуснат. Бордът е съгласен, но когато училището се разпуска за лятна ваканция същата година, съветът ги изключва.
