На шопинг в древен Рим – какво да очакваме
Древният Рим е бил космополитен град, който привлича хора и продукти от целия средиземноморски свят, а и извън него. Към края на 1 век пр. н. е. в Рим има около 1 милион жители – цифра, която не е достигната отново в западния свят чак до Лондон около 1800 г.
Подобно на повечето градски жители, жителите на Рим разчитат на търговците на дребно да им осигуряват храна, дрехи и други стоки. Нашите доказателства сочат към процъфтяваща търговия на дребно в града и за всеки древен посетител огромният брой търговци и клиенти трябва да е един от най-поразителните аспекти на римския градски пейзаж.
Релефите и картините, рисувани главно в Помпей и в пристанищния град Остия, са най-доброто ни доказателство за римските сергии. Временни сергии се виждат на картина на бунт в амфитеатъра в Помпей, за който историкът Тацит ни казва, че се случва през 59 г. сл. н. е. На преден план на картината можем да видим сергии, поставени под сенници, разпънати между дървета или върху колове в земята. Рисунки от външната страна на амфитеатъра също показват сергии и там.
Друга помпейска картина изобразява ежедневните събития във форума. Разделени в сцени, те показват ситуации на съдебни заседания, наказване на ученици, хора, които си говорят и четат публични съобщения, както и търговци, които продават стоките си. Някои стоки лежат на земята около тях – например мъж, който продава метални съдове, или търговец на прясна храна, застанал до голям котел, окачен над огън.
Остия
Други търговци имат строго определени зони за търговия. Продавач на обувки нарежда дървени пейки за своите клиенти и маркира мястото си на търговия със завеси, разпънати между колони. Търговците на хляб и зеленчуци излагат стоките си на дървени маси и в кошници на земята.
Мраморен релеф от Остия показва продавач на зеленчуци с голяма кошница и сергия с дървена естакада, докато друг релеф изобразява жена, застанала зад клетки с пилета и зайци. На плота има две купи с плодове, вероятно смокини, и бъчва с охлюви. На щанда има и две маймуни, които да привличат и забавляват клиентите. Други продавачи са по-мобилни и носят стоките си на подноси или в кошници около врата си, както е показано в един погребален релеф от Нарбона. Някои снимки показват търговци, които държат едната си ръка нагоре, сякаш се обръщат към тълпата, докато другата им ръка докосва техните продукти, приканвайки клиентите да направят същото.
Не само, че римските търговци се открояват силно, те също така се и чуват, смущавайки жителите на града със своите характерни викове, докато приканват евентуални клиенти. Например, Сенека се оплаква от търговците, които посещават банята под апартамента му в Рим през 1 век, негодувайки срещу „готвачите на сладкиши с разнообразните си викове, търговеца на колбаси и всички продавачи на храна от готварските магазини, продаващи стоките си“.
Други писатели оприличават лошата поезия или речите на своите конкуренти или врагове с виковете на търговците. Марциал оприличава остроумието на приятел с това на „продавача на варен нахут“, или на робите на риболовците, или на „кулинарния готвач, който крещи за опушените си колбаси около задушните бистра“.
Нашите древни литературни източници са написани от римляни от висша класа, които почти универсално осъждат търговията на дребно като измамна практика и многократно поставят под въпрос качеството на стоките. Гален е особено рязък, твърдейки, че някои недобросъвестни търговци на дребно използват човешка плът в ястия вместо свинско месо. Той отбелязва, че човешкото и свинското месо трябва да имат вкус и мирис удивително сходни, тъй като нещастните клиенти не успяват да разберат разликата!
Коледните пазари, които сега са толкова популярни по (почти) цял свят, може да са внос от Германия, но декемврийските пазари са традиция също и в древен Рим. Към края на месеца римляните празнуват празник в чест на бог Сатурн – това е време от годината, което поетът Катул нарича „най-доброто от дните“. Тогата е заменена с по-удобни дрехи, отделя се време за ядене и пиене, на робите е разрешена малко свободата, поне временно, а приятели си разменяха подаръци.
По традиция подаръците са под формата на сигила – малки глинени фигурки. Те дават името и на пазара сигилария. Търговците продават подаръци на временни сергии или кабини от платно в Campus Martius, „Марсовото поле“, в центъра на онова, което по-късно ще се превърне в средновековния град. Знаем, че в ранната империя пазарът се е държал в Portico degli Argonauti, построен от генерала Агрипа през 25 г. пр. н. е. Сатирикът Ювенал пише, че жените, които винаги са се стремили да не изпадат по-долу от съседите си, искат кристални вази и диамантени пръстени от сергиите на този пазар.
