Молох – богът, за когото се изгаряха деца

Жертвоприношението на деца е очевиден, очеизваден ужас, но това не винаги е било така. В древни времена то се извършва с надеждата за по-голяма плодовитост както на народа, така и за земята. Но един култ се откроява ярко от останалите по отношение на този ритуал – култът към Молох, ханаанският бог на жертвоприношението на деца.

Твърди се, че поклонниците на Молох сваряват живи деца в торса на голяма бронзова статуя на същество с тяло на човек и глава на бик. A последователи на култа могат да бъдат намерени и днес.

Молох

Религията на ханаанците като цяло е била смесица от древни семитски вероизповедания. Практикувана от хората от района на Левант поне от ранната бронзова епоха, култът към Молох все още е активен през първите няколко века след Христа.

Самото име на Молох произлиза от еврейската дума mlk, която обикновено означава „мелек“ или „цар“. И тъй като тази дума се произнася „молек“ в Масоретичният текст (оригиналното Писание на иврит), произношението става и име на божеството.

Този текст датира от Средновековието, но препратки към Молох се появяват и в преводите на старогръцки език на по-стари юдейски текстове. Разграничението датира от периода на Втория храм (между 516 г. пр. н. е. и 70 г. пр. н. е.), преди Вторият храм на Йерусалим да бъде разрушен от римляните.

Антропоморфизираната фигура на бик на божеството обикновено се изобразява в равинските юдейски текстове като бронзова статуя, вътрешно нагрявана от огън. Именно в тази конструкция свещениците или родителите слагали децата да ги изгорят в жертва.

Баал Хамон

Древногръцки и римските автори пишат приказки за тази практика като най-ранните са истории за жертване на децата на Баал Хамон в Картаген – главният бог, който отговаря за времето и плодородието.

В Библията децата са принасяни в жертва в Геена – местност извън Ерусалим, запазена специално за тази цел – за удовлетворение на Молох. Макар със сигурност да е добре документирани в религиозните текстове, историческата и археологическата общност все още се колебае за идентичността на Молох и колко точно активен е бил култът към него.

Средновековният френски равин Шломо Ицхаки, известен и като Раши, написва обширен коментар към Талмуда през 12 век. Неговият анализ на Книгата на Еремия 7:31 рисува ярка картина на тайнствата на поклонението на Молох, както е според еврейските текстове:

Геена е Молох, който е направен от месинг; и го нагряваха от долните му части; а като ръцете му бяха изпънати и горещи, поставиха детето между ръцете му и то изгаряше; докато яростно вика; но свещениците бият барабан, за да може бащата да не чуе гласа на сина си и сърцето му да не се трогне.

Археологическите разкопки през 20-те години на миналия век откриват доказателства за изгарянето на деца в региона, а изследователите откриват и буквите MLK, вписани върху множество артефакти.

Междувременно жертвоприношенията в Картаген изглежда са достатъчно често, че дори е направена свещена горичка и храм, посветен на поклонението към Баал Хамон, който се асоциира с Молох.

Въпреки че библейският разкази описват сцени, в които децата „минавани през огъня“ към Молох в Геена, ритуално място за жертвоприношение в древния юдаизъм, еврейските пророци колективно осъждат практиката – те предполагат, че такива жертви може да са направени от някакъв култ, но са осъдени и изхвърлени от ортодоксалната вяра с анатема.

Учените все още обсъждат дали картагенската практика за жертвоприношения на деца не се различава от култа на Молох. Като цяло те са на мнение, че Картаген жертва деца само когато това е абсолютно необходимо – като особено лоша суша – докато култът към Молох е много по-редовен в жертвопринушенията.

Някои историци дори твърдят, че тези религиозни общности изобщо не са жертвали деца, а „преминаването през огъня“ е по-скоро поетичен, метафоричен израз – често срещан в религиозните текстове – който най-вероятно се е отнасят до някаква част от обредните, която може и да в била болезнена, но не и смъртоносна. Като например израза „да се роди отново“ не трябва да се приема буквално, че излиза пак от утробата на майка си за втори път – нещо, което самият Исус уточнява.

Молох най-често се споменава в Левит:

Левит 18:21 „От децата си не давай за жертва на Молоха и не безчести името на твоя Бог. Аз съм Господ.“

Левит 20:2 „кажи още на синовете Израилеви: който от синовете Израилеви и от пришълците, заселени между израилтяните, даде на Молоха от децата си, да се умъртви: народът на страната с камъни да го убие;“

Левит 20:3 „и Аз ще обърна лицето Си против оня човек и ще го изтребя измежду народа му, задето е дал на Молоха от децата си, за да оскверни Моето светилище и да обезчести Моето свето име.“

Левит 20:4 „И ако народът на страната закрива очи пред оня човек, когато даде на Молоха от децата си, и не го умъртви,“

Левит 20:5 „то Аз ще обърна лицето Си против оня човек и против рода му, и ще изтребя измежду народа му него и всички, които го последват в блудството и ходят блудно след Молоха.“

Учените сравняват тези библейски препратки с гръцки и латински разкази, в които се говори за жертвоприношения, в които се изгарят деца в картагенския град Пуник. Плутарх, например, пише за изгаряне на деца в чест на Ваал Хамон, макар че погрешка тези жертви се посвещават на римските богове Хронос и Сатурн. Усложняващи ситуацията обстоятелства са, че има причини да се смята, че тези твърдения са силно преувеличени от римляните, за да изкарат картагенците по-жестоки и по-примитивни отколкото са – все пак те са били горчивите врагове на Рим.

Шедьовърът на английския поет Джон Милтън от 1667 г., „Изгубеният рай“, описва Молох като един от главните воини на Сатаната и един от най-великите паднали ангели, с които дяволът разполага. Той се изказва в парламента на Ада, където се застъпва за незабавна война срещу Бога и след това е почитан на Земята като езически бог.

Романът на Гюстав Флобер от 1862 г. за Картаген, „Salammbô“ („Саламбо“, наричан също „Пред стените на Картаген“) изобразява процеса на жертвоприношение на деца, което картагенците следват, в поетични подробности:

Жертвите, когато едва се намираха на ръба на отвора (на статуята), изчезваха като капка вода върху гореща чиния и бял дим се издигаше на фона на аления цвят (на статуята). Въпреки това апетитът на бога не бе задоволен. Той иска още и още. За да му осигурят още, жертвите бяха сложени на ръцете му с голяма верига върху им, която да ги държи на място.