Мъжът, който вдигаше тост за Едгар Алън По, и тълпите, които развалиха традицията

През една есенната вечер на 3 октомври 1849 г. Едгар Алън По се скита по улиците на Балтимор, Мериленд в истерично състояние. Рошав, мръсен, с празен поглед и в чужди дрехи, писателят е приет в болницата на Колежа във Вашингтон без да може да обясни какво му се е случило.

В 5:00 часа сутринта на 7 октомври По е обявен за мъртъв. Причината за смъртта никога не е окончателно идентифицирана, но предположенията включват цироза на черния дроб, холера, бяс, сифилис и грип. Писателят е положен да почива в Балтимор.

Докато По лежи в последния си дом в продължение на десетилетия, славата му на майстор на ужаса расте. Неговите класики като „Падането на Къщата на Ушер“, „Сърцето за разказването“ и „Гарванът“ вдъхновяват талази от фенове и почитатели. Но никой от тях не е изразявал симпатиите си така, както човека (или хората), създал традицията „Тостът за По“.

Гробът на Едгар Алън По

Тостът започва 80 години след смъртта на автора, през 30-те години на миналия век. Очевидец виждат сенчеста фигура, облечена в черно с бял шал и широкопола шапка да посещава гроба на По на всеки 19 януари, рождената дата на литературната легенда. Посред нощ индивидът донася три рози и бутилка коняк. Когато на следващата сутрин слънцето изгрее, розите са в характерна формация, бутилката коняк е наполовина празна, а понякога непознатият оставя и бележка.

За този акт на почитание се споменава за първи път в „Evening Sun“ (вечерният вестник на Балтимор) от 1950 г. като опит да се привлече внимание, че местната църква има нужда от реставрация. През годините хората започна да научават все повече за тази тъмна фигура. Оказва се, че трите рози представят По, неговата починала от туберкулоза любима Вирджиния и свекърва му Мария Клем. Бутилката коняк е заради дългата любов на По към напитката.

Оставените бележки обаче допълнително добавят към мистерията. Понякога те цитират стихове и истории на По. Понякога са прости думи на отдаденост, например: „Едгар, не съм те забравил“. Друг път обаче те хвърляха светлина върху самият човек. През 1993 г. в бележката малко кодирано се споменава, че „ще бъде предадена факла“. През 1999 г. в друга бележка се казва, че първоначалния човек е починал и визитациите вече са възложени на неговия син.

През 2001 г., само броени дни преди Балтимор Рейвънс (които са кръстени на известната поема на По) да излязат срещу Ню Йорк Джайънтс за Супербоул, бележката гласи „Ню Йорк Джайънтс. Мракът и разложението и голямото синьо държат господство над всички. Балтимор Рейвънс. Хиляда наранявания ще претърпят. Едгар Алън По завинаги“. Като препратка към „Маската на алената смърт“, бележката като че ли казва, че любимият футболен отбор на Балтимор ще загуби мача. Това разгневява много балтиморци, но прогнозата не се сбъдва – Рейвънс побеждават Джайънтс с резултат 34 на 7.

И така, кой стои зад тостовете? Мнозина подозират Джеф Джером, бившият уредник на Къщата музей на По в Балтимор. Самият той многократно е отричал това, но признава, че знае повече за самоличността на истинския човек от другите. След като става екскурзовод в Уестминстър Хол през 1976 г., той се интересува от гроба на По. Тогава и прочита за мистериозния човек, а на 20 януари 1977 г. сам намира розите и коняка да чакат в студената утрин. В този ден Джером се влюбва в легендата и от този момент нататък той и още няколко фенове на Поседяха пред църквата на всеки 19 януари и чакаха да видят посетителя.

…

Всичко се променя през 1990 г., когато списание Life публикува черно-бяла снимка на човека, докато е на гроба. Скоро той се превръща в международна сензация. В следващите години десетки хора чакат пред портата на гробищната с надеждата да го видят. Това, разбира се, поражда и безброй имитатори. Но Джером приема като своята мисия да запази тази традиция и да се увери, че истинският посетител може да продължи с визитите си на спокойствие. Той му помага да влезе в гробището, без да минава през тълпите и това работи и позволи традицията да продължи без проблеми. Поне до 2009 г. – двестагодишнината от рождението на По.

През 2009 г. над 100 души се събират пред църквата да чакат посетителя. Така официално събитието беше станало по-зрелищно, отколкото биха искали както тайният мъж, така и Джером. През 2010 и 2011 г. никой не се появява на гроба (като не броим самозванците) за първи път от поне 70 години. През 2012 г. Джером заяви, че ако истинският човек не се появи през тази година, той прекрати всякакви усилия да помага и ще обяви традицията за мъртва.

Никой не идва.