Малката Едит няма да възкръсне

Поклонниците на богинята Инана в древна Месопотамия, които сами се кастрират, са достатъчно доказателство за крайностите, на които са способни религиозните фанатици в името на вярата си. Но малцина стигат до ужаса, до който стигат един от членовете на Вторите адвентисти (да не се бъркат с Адвентистите от седмия ден) Чарлз Фрийман от Покасет.

През 1879 Фрийман е убеден, че получава откровения, които изискват от него голямо жертвоприношение. Спомняйки си историята за Авраам и Исаак, той решава, че трябва да жертва едно от децата си. Съпругата му Хариет не е особено въодушевена от тази идея и прави опити да го разубеди, но без никакъв успех. Когато една нощ Фрийман се събужда и съобщава, че Господ му е казал кое от децата си да убие – Едит, любимката на баща си – разриданата Хариет прави последен опит да го спре, но след като я уверява, че това е желанието на божеството, тя остава безсилна и склонява.

„Жертвоприношението на Исаак“, художник: Караваджо

На 1 май 1879 Фрийман изнася най-голямата си дъщеря от детската й стая, произнася молитва над нея с надеждата, че тя да продължи да спи, докато целият процес се случва, или че ръката му ще бъде спряна в последния момент от Бог, точно както става и с Авраам. Случва се обаче най-лошият вариант: Едит отваря малките си очички, а ръката на Чарлз не е спряна от никого и той намушква 5-годишната си дъщеря. Тя успява единствено да каже „Ох, татко“ преди да умре.

След като преживява „добро количество страдание на ума“, заради това, което е направил, Фрийман усеща чувство на мир, сигурен, че е доказал благочестието и набожността си. Той свиква среща със сърелигиозниците си и провежда жарка проповед, в която вещае неизбежното завръщане на Христос, преди да покаже на всички бездиханното тяло на дъщеря си. Всички, разбира се, са силно шокирани от гледката, но мъжът ги уверява, че след 3 дни тя ще възкръсне. И те остават уверени. Бабата на Едит настоява, че няма нужда деянието на зет й да се споделя със сестричката на момичето, Милдред, защото Едит все пак ще възкръсне след няколко дни и няма нужда да разстройват малката. Останалите адвентисти се прибират вкъщи, продължавайки с ежедневния си живот, и Фрийман се чувства в безопасност като смята, че никой няма да го издаде.

На следващият ден мъжът и съпругата му са арестувани за убийство. Новината за престъплението, заедно с това, че мнозина от адвентистите всъщност подкрепят направеното от Чарлз, създава вълна от ярост. Амвоните се сцепват от осъдителни речи по адрес на адвентизма и фанатизма, а Асоциацията на адвентистите в Ню Инглънд е принудена бързо да се разграничи от паството в Покасет. Фрийман обаче остава непоклатим и убеден, че когато дъщеря му възкръсне на третия ден, той ще бъде освободен.

Този трети ден идва и си отива без Едит въобще да помръдва. Вместо възкресение има погребение. На гробището, лидерът на адвентистите в Покасет, Алдън Дейвис, се качва на един близък гроб и започва реч във възхвала на убийството, докато тълпата не го сваля.

Отнема 4 години за Фрийман да осъзнае ужасът, които е извършил. След като е пуснат от лечебното заведение, следите му се губят.