Кратка история на някои от най-популярните жестове

Ръкостискането
Този поздрав датира поне от Древна Гърция. В музея Пергамон в Берлин погребален камък от 5 век пр. н. е. изобразява двама войници, които се ръкуват. Междувременно в основата на колона в Акропола в Атина се вижда как Хера (съпругата и сестрата на Зевс в олимпийския пантеон на гръцката митология и религия) се ръкува с Атина (богинята на мъдростта, смелостта и вдъхновението в древногръцката митология и религия). Чрез ръкостискане, вместо да се покланят или да приклякат, двете страни показват, че са равни и че се чувстват достатъчно комфортно в присъствието на другата, за да не носят оръжия.

На картината на Ван дер Хелст, Празникът на мира в Мюнстер, от 18 юни 1648 г., капитан Витсен (съветник и кмет на град Амстердам) е показан да се ръкува в жест на приятелство с неговия лейтенант. Също така, отново в света на изкуството ръкостисканията между мъжа и съпругата са изобразени в многобройни брачни портрети от 17 век. В самата сватбена церемония жестът запечатва свещен и правно обвързващ ангажимент.

Ливадата пред Белия дом става място на едно забележително ръкостискане в историята на Близкия изток на 13 септември 1993 г., когато израелският премиер Ицхак Рабин и председателят на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат подписват споразуменията от Осло (набор от споразумения, отбелязващи началото на мирен процес) . Президентът Бил Клинтън успява да придума тези жестоки врагове за символичния жест. За съжаление, мирът в Близкия изток не успява да изпълни обещанието от това ръкостискане.

Палец
Популярнa информация е, че този жест се използва в Колизеума, когато гладиаторите се бият пред своя император и многохилядната тълпа. Съдбата на падналия гладиатор зависи от това колко умело и забавно за публиката се е бил. Ако е направил добро шоу, тълпата изразява своята оценка с палец нагоре, който след това да евентуално е потвърден от императора, който ще пощади живота м у. Палец надолу, от друга страна, означава екзекуция за боеца.

Всъщност обаче няма никакви записи, че са се ползвали палци нагоре-надолу в Колизеума. В действителност тези, които искат да пощадят гладиатора, прикриват палеца си (pollice compresso или „компресиран палец“). Те показват палец, само ако искат гладиатора да бъде убит. По този начин императорът не трябва да напряга очите си, сканирайки обширната арена, за да разбере по кой начин сочат повечето хора, в което има много по-голям смисъл.

Козируването
Според една от теориите козируването възниква през средновековния период, когато войниците носят метални шлемове, с „козирка“, която може да се вдига и сваля. По време на инспекцията при издадена заповед козирката се вдига, за да може инспектиращият служител да идентифицира войника.

Колкото и да е истина тази история, козируването, каквото го познаваме днес, изглежда се развива много по-късно – през 18 век, когато плоските шапки, носени от гренадирски пазачи, са заменени с големите, черни, рунтави конуси. Тъй като тези нови шапки се държат на място с каишки, да ги вдигнат, когато поздравяват някого, е трудно – така че пазачите просто ги докосват, вдигайки ръка с едно кратко, рязко движение до линията на косата си, сякаш възнамеряват да вдигнат шапката, след което също толкова бързо свалят ръката си.

5
Този жест сега се използва по целия свят като поздрав или в знак на тържество. Има няколко различни версии за това кой американски бейзболен отбор го измисля – Лос Анджелис Доджърс през 1977 г. или Луисвил Кардиналс през 1978 г.

Който и да е (а може би не е нито едният, нито другият – брокерите на борсите по целия свят изглежда си дават 5 от години), жестът е много подобен на „ниската петица“ през епохата на джаза, където двама души пак се пляскат, но ръцете им са спуснати. В „The Jazz Singer“ (1927) Ал Джолсън използва поздрава, за да отпразнува новина за прослушване на Бродуей, докато във филма „In the Navy“ от 1941 г. сестрите Андрюс изпълняват дори цяла песен за поздрава, докато го изпълняват.